Урсула фон дер Лайен пристигна на еднодневно посещение у нас

Премиерът Росен Желязков посрещна председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е на еднодневна визита в България като част от обиколката ѝ в седем държави, намиращи се в непосредствена близост до продължаващата война в Украйна. Това съобщиха от Министерски съвет на страницата си във Facebook.

Общата европейска отбранителна способност и приносът на България ще бъдат във фокуса на разговора на министър-председателя с Фон дер Лайен.

Премиерът Желязков ще запознае председателя на Европейската комисия с отбранителния капацитет на страната ни и с предприетите действия за неговото развитие и технологично обновление. Двамата ще посетят ВМЗ-Сопот, където министър-председателят ще представи част от натрупания опит и традиции на България във военната индустрия.

Желязков и Фон дер Лайен ще обсъдят също така възможностите за България по линия на европейския механизъм за сигурност Safe, включително относно подготовката на изграждането на двете нови производства, за които правителството си партнира с най-големия отбранителен концерн „Райнметал“.

Урсула фон дер Лайен прави обиколка в страните на източната граница на ЕС - Латвия, Финландия, Естония, Полша, Литва, България и Румъния, съобщиха от Отдел "Преса и медии" на Представителството на Европейската комисия в България. Посещението на председателя Фон дер Лайен ще подчертае подкрепата на ЕС за държавите членки, изправени пред предизвикателствата на общите граници с Русия и Беларус.

Почти през целия ден членове и симпатизанти на партия "Възраждане" протестират в района на ВМЗ-Сопот. По-късно към тях се присъединиха и протестиращи от "Величие". Полицейското присъствие в района е засилено. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов заяви, че Фон дер Лайен "не е добре дошла в нашата родина". Той отправи и остра критика към планираната инвестиция за близо 1 млрд. лева в ново производство на барут.

По-рано Фон дер Лайен заяви, че новият план на Европейския съюз на стойност 150 млрд. евро за ускоряване на инвестициите в отбранителната промишленост на блока ще бъде от най-голяма полза за Полша, предава Bloomberg.

„Полша ще се възползва най-много от тази обща инвестиция за съвместни доставки“, каза Фон дер Лайен. Комисията ще подготви пътна карта за това как да се инвестират допълнителните средства за отбрана през следващите седмици и ще я обсъди с националните правителства през октомври, добави тя.

Т. нар. програма „Сигурност за Европа“ (SAFE) е част от усилията на ЕС да повиши готовността си за отбрана след пълномащабното нашествие на Русия в Украйна през 2022 г. и на фона на опасенията относно ангажиментите на САЩ в областта на сигурността на континента при президента Доналд Тръмп.

Фон дер Лайен говори на пресконференция на укрепената полско-беларуска граница, която се състоя при засилени мерки за сигурност.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че председателката на Комисията е отказала да отмени или премести пресконференцията на друго място, въпреки препоръките да го направи на фона на съобщения за беларуски войници наблизо. „Тя ми каза това, което исках да чуя – няма да направим отстъпки, никой няма да ни уплаши“, каза Туск.

Полша, която е страна членка на НАТО и също така граничи с Украйна и Русия, е страната с най-големи разходи за отбрана в ЕС спрямо размера на икономиката си, с годишни разходи на стойност почти 5% от брутния вътрешен продукт. Тези разходи увеличиха бюджетния дефицит на страната до един от най-големите сред 27-те страни членки.

Страните членки на НАТО изпълняват целта от 2%, но вече се стремят към 5%. Карта: Bloomberg LP

19 страни от ЕС са изразили интерес към достъп до заеми по инструмента SAFE. Програмата е предназначена да помогне за създаването на капацитета, от който Европа се нуждае най-много, включително дронове, киберзащита, ракети или европейски противовъздушен щит, тъй като блокът се стреми да разработи военен капацитет за възпиране, достатъчно силен, за да устои на Русия.

През юни страните членки на НАТО приеха да увеличат разходите за отбрана до 5% от брутния вътрешен продукт, след като Тръмп многократно разкритикува европейските си съюзници за недостатъчните разходи за сигурност. Според последните прогнози на НАТО страните членки на алианса са напът да похарчат над 1,5 трлн. долара за отбрана през 2025 г.