Девет спора, които ще оформят политическите битки в ЕС през есента

Кой е най-добрият начин да се гарантира икономическото бъдеще на Европейския съюз (ЕС) в нестабилна геополитическа епоха, с война, която бушува на източната граница на блока?

Как трябва да подходи ЕС към регулирането на големите технологични компании предвид безмилостния марш на изкуствения интелект и президента на САЩ, който наистина, наистина не харесва дигиталните правила на Европа?

Къде се вписва политиката за климата в Европа, фокусирана върху конкурентоспособността?

Как ЕС да плати за всичко това?

Това са част от сериозните въпроси, по които предстоят нагорещени дискусии в рамките на Съюза. Politico обобщава девет ключови теми, по които ще се водят политически битки тази есен.

Комисията срещу големите технологични компании

Законът за цифровите услуги, който регулира дейността на социалните медии в ЕС, все още не е показал реални резултати. Разследванията срещу X, Meta и TikTok не дават особени резултати. След като търговското споразумение между ЕС и САЩ беше подписано, Европейската комисия (ЕК) не финализира заключенията си относно големите технологични компании.

Вашингтон се противопоставя на регулацията, която определя като „цензура“. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши със значителни мита държавите с „дискриминационни“ цифрови правила. Въпреки че ЕС до голяма степен отстоява правото си да прилага свои собствени правила, проблемът е малко вероятно скоро да отшуми.

Законът за цифровите пазари, от друга страна, демонстрира известна острота. Съгласно него, Европейската комисия наложи глоби в размер на 700 млн. евро и изисква десетки продукти да бъдат преработени - от Google Maps до App Store на Apple. Комисията все още трябва официално да определи дали Apple и Meta са се придържали към закона в достатъчна степен, за да избегнат глоби.

Комисията все още трябва да вземе решение и по дългогодишния случай с рекламните технологии на Google, в който се разглежда най-крайната опция: разделяне на американска компания.

Съвет срещу Парламент за критичните технологии

Ако ЕС иска да покаже на света, че е сериозен в защитата на критичните си технологии от стратегически конкуренти, тогава първата стъпка е да реши как да проверява чуждестранните инвестиции.

Прегледът на проверката на чуждестранните инвестиции е първият конкретен елемент от Стратегията за икономическа сигурност на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Целта е да се гарантира, че чуждестранни инвеститори няма да контролират европейските компании в стратегически или чувствителни сектори, както и че правилата са хармонизирани в целия блок.

Това обаче няма да протече гладко. През следващите месеци институциите на ЕС ще обсъждат обхвата на правилата, както и ролята на Комисията при определянето на това какво представлява спорните инвестиции.

За да запазят контрола си върху някои от своите „перли в короната“, националните правителства настояват да стеснят списъка с чувствителни технологии, за които проверката би била задължителна. Европейският парламент, от друга страна, добави още сектори, за да гарантира, че всички подозрителни инвестиции се наблюдават.

Десни срещу леви евродепутати за финансирането на НПО

Как неправителствените организации използват официално финансиране, за да лобират пред институциите и политиците на ЕС? Това стана основна тема на политически дебат в Брюксел тази година и се очаква борбата по нея да се разгорещи през следващите месеци.

Консервативната Европейска народна партия (ЕНП), подкрепена от други десни групи, поведе атаките срещу неправителствените организации. ЕНП призовава за по-строг контрол върху използването на безвъзмездни средства от ЕС за лобиране пред институциите на блока.

Организациите, които се занимават с околна среда и здраве, са сред най-силно атакуваните. Въпросът бързо се превърна в партийно-политически спор, като либералите, социалистите и зелените обвиниха ЕНП, че подкрепя крайнодясна кауза.

Междувременно десни политически групи създадоха нова работна група за разследване на неправителствени организации в Европейския парламент през юни. Точно как ще се процедира, все още не е определено, но се очаква темата да заеме видно място в дискусиите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Комисията срещу страните членки за Съюза на капиталовите пазари

Брюксел съживи стремежите към капиталов пазар по американски. Промяната на името от „Съюз на капиталовите пазари“ на „Съюз за спестявания и инвестиции“ няма да допринесе много за обединяването на териториалните правителства и финансовите фирми, които се борят за парче от баницата.

Европейската комисия си е поставила високи цели. Разговорите за европейски еквивалент на американската Комисия по ценните книжа и фондовите борси предизвикаха разпръснати похвали, главно от Франкфурт, където се намира Европейската централна банка.

Надзорът в целия ЕС се нуждае обаче от подкрепа от столиците. Малцина очакват дълбока промяна, въпреки че Комисията се надява да постави по-голямата част от индустрията под единен надзор. Дипломатите и лобистите се опасяват, че Комисията ще изгори голяма част от политическия си капитал, докато преследва тази мечта.

Изпълнителната власт вместо това трябва да се съсредоточи върху инициативи, които ще променят навиците на европейските спестители, чиито резервни пари са главно в банкови сметки и им носят нищожна лихва.

Индустрия срещу застъпнически групи за цифровия омнибус

До края на годината се очаква ЕК да представи предложение за опростяване на обширния си пакет от технологични регулации – по-специално правилата за изкуствения интелект, споделяне на данни и киберсигурност.

Този „цифров омнибус“ ще бъде значителен тест за усилията на ЕС за смекчаване на рисковете, свързани със съвременните технологии. Законът за изкуствения интелект беше приет едва миналата година, но вече има многобройни призиви за намаляване на задълженията за докладване или за пълно спиране на въвеждането му.

Внимание е обърнато и на взаимодействието с Общия регламент относно защитата на данните. Докладът на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги от 2024 г. за изоставащата икономика на Европа маркира GDPR заради неговата сложност и непоследователно прилагане. Според Драги регламентът може да възпрепятства иновациите в областта на изкуствения интелект и амбициите на ЕС по отношение на цифровизацията.

През май ЕК вече направи първи ход за намаляване на бюрокрацията за бизнеса с малка и средна капитализация относно GDPR и събира мнения от индустрията за това как законодателството може да бъде допълнително опростено.

Европейските защитници на поверителността имат силен глас и се очаква да се борят срещу всякакви промени, така че битката за някога недосегаемия GDPR изглежда вероятно да продължи.

Дебатът за сексуалното насилие над деца онлайн

През 2022 г. ЕС предложи закон, който да даде на полицията правомощия да нарежда на чат компаниите да издирват материали за сексуално насилие над деца в интернет. Мярката беше блокирана поради опасения, че тези правомощия ще отслабят криптирането - технология, използвана за запазване на поверителността на съобщенията в услуги като WhatsApp и iMessage на Apple, и ще доведат до масово наблюдение.

Опасенията са също, че, ако компаниите отслабят криптирането, за да допуснат полицията, хакери и авторитарни правителства също ще получат достъп.

Защитниците на поверителността като цяло са против мерки, които отслабват криптирането. Досегашната борба до голяма степен противопоставя експерти по поверителност и сигурност срещу правоприлагащите органи и различни страни членки на ЕС една срещу друга.

САЩ обаче предупредиха, че американските технологични няма да спазват европейските закони, които застрашават криптирането.

Крайнодесните срещу ЕК и левицата за демокрацията

Европейската комисия ще представи своето предложение за широкообхватна инициатива за защита на блока от външни заплахи за демокрацията, като кибератаки и дезинформация, в края на септември.

В Брюксел се разиграва обичайната борба: крайнодесните обвиняват ЕК и левицата, че използват дезинформация и външни заплахи, за да налагат цензура или да разпространяват собствените си наративи. Другата страна твърди, че има спешна необходимост от действия.

Междувременно страните от ЕС проявиха голям интерес към това как точно ще функционира щитът за защита на демокрацията, включително как точно ще се регламентира онлайн технологичните платформи да отговарят за дезинформацията.

Автомобилни производители срещу ЕК

Автомобилният сектор получи голяма отстъпка от ЕК по-рано тази година, когато Брюксел смекчи целите си за емисиите, но индустрията иска и още. Следващата цел е отслабване или премахване на забраната на ЕС за продажба на автомобили, отделящи въглероден диоксид, след 2035 г. Това по същество слага край на двигателите с вътрешно горене заради климатичните политики.

Диалогът между изпълнителните директори на най-големите европейски автомобилни производители и доставчици и председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен е тест за това докъде е готов да стигне Брюксел, за да отмени закон, който беше акцент в програмата на предишната (много зелена) комисия.

Индустрията се готви не само за борба, но и за продължаваща кампания. Консервативната Европейска народна партия, подкрепяна от ключови производители на автомобили, иска да отмени законодателството за забрана на автомобилите с двигатели с вътрешно горене. Това означава, че партии, държави и комисари, подкрепящи климата, ще се борят в ариегард, за да запазят ангажиментите на ЕС за климата.

Лобитата искат смекчаване на нормите и за тежкотоварните камиони - законът за този сектор е планиран за преглед през 2027 г., но индустрията настоява този срок да бъде изместен по-рано.

Съвет срещу Парламент за правата на пътниците във въздушния транспорт

Две досиета за правата на пътниците във въздушния транспорт са насрочени за обсъждане тази есен. Едното се отнася до предложение от 2013 г. за реформа на правата за обезщетение за дълги закъснения или отмяна на полети. Държавите се опитват да ограничат броя на случаите, които отговарят на условията за обезщетение, но Европейският парламент е решен да запази настоящата система.

Другото досие, предложено през 2023 г. от предишната Европейска комисия, би могло да позволи безплатен ръчен багаж с тегло до 7 килограма да бъде включен в основните самолетни билети, според одобрен проект.

Авиокомпаниите обаче, особено нискотарифните превозвачи, които таксуват клиентите за съхранение на по-големи чанти в горните багажни отделения, предупреждават, че подобна сделка би довела до рязко покачване на цените на билетите.

Законодателният процес по това досие трябва да приключи до следващата година.