ЕС обмисля да ограничи правото на вето на новите членове при взимане на решения

Новите членове ще се присъединяват към Европейския съюз с ограничени права при гласуване на решения - конкретно правото на вето, което всички европейски лидери много ценят, защото им позволява да блокират дадена политика на цялата общност, пише европейското издание Politico. Идеята е още на много начално ниво, но се разисква покрай търсене на изход от тупика, който създаде Унгария по отношение на преговорите за членство на Украйна и Молдова.

Изданието отбелязва, че по различни причини европейски държави не бързат да отворят процеса за разширяване. Част от опасенията са свързани със заплаха за позиции на вътрешния пазар или заради исторически спорове.

В Брюксел се надяват, че без правото да блокират важни политики новите държави ще са по-приемливи за общността. Предложението идва от държави, които подкрепят разширяването на ЕС, като Австрия и Швеция.

Забраната за право на вето ще важи за новите членове, докато не приключи институционалната реформа в ЕС относно начина за взимаме на решение. В момента Будапеща се възползва от правото си да блокира европейски решения и спира началото на преговорите за членство на Украйна въпреки препоръките на Европейската комисия и завяленията, че страната се е справила с нужните реформи. Украйна върви в пакет с Молдова и ветото на Унгария блокира и нея.

Без правото на вето новите държави ще могат да се присъединят при по-гъвкави условия и без промени в договорите за ЕС и в законодателството като цяло. Според европейски дипломати тази идея се приема като конструктивна и жизнеспособна от страните от Западните Балкани, отбелязва Антон Хофрайтер, председател на комисията по европейски въпроси в германския Будестаг. 

Има гласове, че е нужно съживяване на процеса. Последният член в ЕС засега е Хърватия, която се присъедини през 2013 година, а междувременно Великобритания излезе. Процедурата по приемане на нови членове е зациклила от години и вече се появява разочарование в страните кандидати, които предприеха много тежки реформи, някои не особено популярни, за да изпълнят условията за членство.

Страните от Западните Балкани чакат десетилетие за преговорите, Украйна направи нужните промени в условия на продължаващата вече четвърта година пълномащабна война, а европейската перспектива спечели изборите за партията на Мая Санду в Молдова. В ЕС виждат членството на тези държави като начин да се спре геополитическата агресия на Русия, а и самите държави се надяват, че в ЕС ще бъдат защитени от руски атаки.

Според идеята за ограничени права новите членове ще могат да се възползват от всички останали привилегии на пълноправното членство и това ги удовлетворява.

"Вярвам, че сега е моментът да се съживят процесът по разширяване и идеята за ЕС като клуб, който все още означава нещо", посочи в интервю за Politico президентът на Черна гора Яков Милатович.

Лидерите на Западните Балкани, които са кандидати за член на ЕС - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, ще се срещнат тази седмица в Лондон, за да потърсят начини за задълбочаване на интеграцията помежду си.

В ЕС има и още една идея, която да преодолее ветото на Унгария и другите страни, а тя е преговорите за членство по клъстери да може да започва без единодушно одобрение, а след препоръката на ЕК. Затварянето на главите обаче ще трбява да става с единодушно одобрение.