Мелони върви по тънката линия между успеха и недоволството

Три години след като дойде на власт, Джорджа Мелони наложи своя стил: твърда десница с изпипана реторика, политическа стабилност, рядко срещана в съвременна Италия, и подобряващи се икономически показатели. Но зад тази контролирана фасада, лидерът на „Италиански братя“ се опитва да трансформира страната устойчиво.

Първата жена премиер в италианската история, чиято партия „Италиански братя“ спечели 26% от гласовете на изборите през септември 2022 г., изглежда се е установила за дълго време. Международно признатият министър-председател, изградила връзки с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и смятана от Доналд Тръмп за „вдъхновение за всички нас“, може да се похвали с ръководството на най-стабилното правителство на следвоенния период. Около шестдесет правителства са се сменяли едно след друго от създаването на Републиката през 1948 г.

„Тя има огромно мнозинство и направи нещо, което никога не се е случвало в историята на Италия: съюз между крайната десница и традиционната десница“, каза пред France 24 Винченцо Суска, преподавател по социология в университета „Пол Валери“ (Монпелие III).

Жената, която скандираше пред поддръжниците си „Аз съм Джорджа, аз съм жена, аз съм майка, аз съм италианка, аз съм християнка“, се хвали, че е изправила Италия на крака. След като дойде на власт през октомври 2022 г., Мелони възприе прагматична икономическа политика в съответствие с консервативните си колеги в Европа, за да поправи сметките след спада по време на епидемията от Covid-19.

Министърът на икономическото развитие Джанкарло Джорджети намали публичните разходи, например като ограничи инвестициите в здравната система и културата и премахна „супер бонуса“ за енергийно обновяване на сгради. Правителството приложи и някои от социалните мерки, въз основа на които бе избрано, по-специално намаляване на данъчните ставки за средната класа и малкия бизнес.

Три години след като консерваторите дойдоха на власт, безработицата рязко спадна (от 7,8% през октомври 2022 г. до 6% през август 2025 г.) и правителството възнамерява да намали публичния дефицит под 3% тази година, постигайки целите, определени от Европейската комисия. „Дефицит от 3% би позволил на Италия да излезе от процедурата за нарушение поради прекомерен дефицит, започната от Европейския съюз, една или две години по-рано “, припомня Николас Бори, икономист в университета LUIIS в Рим.

Самата Мелони никога не пропуска да се похвали с икономическите резултати на своето правителство. „Фондовият пазар се е удвоил по стойност, (...) нашите държавни облигации са сред най-търсените в света и доходността им е по-ниска от тази на френските облигации“, каза тя пред море от знамена на Fratelli d'Italia във Флоренция, бастион на лявото крило, където тя отиде да подкрепи кандидата на правителствената коалиция, която нейната партия формира с крайнодясната "Лига" на Матео Салвини и консервативната партия "Напред, Италия". 

И все пак много наблюдатели говорят за „смесени“ резултати. Със сигурност публичният дефицит на страната се сви от 8,6% до едва 3,4%, а безработицата спадна до най-ниското си ниво от двадесет години, но тези цифри прикриват по-дълбоки проблеми. Отвъд икономическия план, Мелони е обвинявана в нелиберално отклонение, а нейните действия по отношение на миграцията също са критикувани.

Но дори и днес заплатите спадат, а икономическият растеж остава в застой. Високата инфлация също пречи на много италианци да се възползват от този подем. От Торино до Палермо покупателната способност не се е върнала до нивата си отпреди Covid-19. Страната е допълнително възпрепятствана от ниската производителност, намаляващия износ и застаряващото население.

„Публичният дълг е проблем, който остана нерешен през трите години на правителството на Мелони“, посочва италианският всекидневник Il Riformista . Всъщност Италия остава по-задлъжняла от другите европейски страни, със 135% от БВП (в сравнение със 114% за Франция). Изправени пред всичко това, младите хора масово напускат страната (156 хил. емигранти през 2024 г., на средна възраст 33 години, според данни на Статистическия институт). „Това са повърхностни подобрения, които не променят радикалните проблеми на страната от културна и икономическа гледна точка“, смята Винченцо Суска, визирайки „смесен“ баланс, където „стабилността е предимство за страната от финансова и икономическа гледна точка“, но чрез който се запазва „общо усещане за несигурност“.

„Джорджа Мелони прави нещо, което противоречи на това, което тя твърди от дълго време“,  подчертава специалистът по Италия, автор на „В сянката на Берлускони“ (L'harmattan). „Тя се позиционира като антисистемна, особено срещу реформите на правителствата на Монти [2011-2013] и Драги [2021-2022] относно мерките за строги икономии, но днес прилага напълно неолиберална политика на строги икономии и намаляване на публичните разходи.“

„Мелони се справи с бюджетните ограничения на Италия, но не виждаме никакви структурни промени“, каза пред Corriere Волфанго Пиколи от лондонската консултантска компания Teneo. „Дори със силно парламентарно мнозинство и много слаба опозиция, наблюдаваме пълна липса на амбиция“, подчертава още той.

Миналия юни в Италия беше приет декрет за сигурност, който затяга някои наказателни санкции и създава други, въпреки негативната реакция от опозицията и международната критика. Текстът съдържа и репресивни разпоредби, вариращи от ограничения на свободата на протест до ускорени изгонвания от незаконно заети домове. Освен това правителството на Мелони стартира спорна съдебна реформа (приета от Камарата на депутатите през юли), насочена към разделяне на кариерите на съдиите и прокурорите, което опозицията осъжда като авторитарна стратегия.

Междувременно, по въпроса за миграцията, Джорджа Мелони смекчи позицията си и се бори с демографската реалност на страната си. Тя се хвали с 60% спад на нелегалната имиграция, но легалната имиграция е във възход. Нейното правителство планира да издаде половин милион работни визи за държави извън ЕС до 2028 г., тъй като страната е изправена пред недостиг на работна ръка. 

От риторична гледна точка, политиката на Джорджа Мелони наистина е крайнодясна, твърди Винченцо Суска, „но това е злокачествена крайна десница в сравнение с тази на Тръмп или Милей, защото иска да бъде готина, млада, намига в TikTok и крие по-насилствените си аспекти“, обяснява социологът. „Това е „маркетингово ориентирано“ лице [което се държи в отговор на даден пазар, бел. ред.], което помага на хората да повярват, че това е умерено правителство, когато това всъщност не е така“, продължава той. „Този ​​аспект произтича от малкото неясноти както с Европейския съюз, така и с Тръмп: Джорджа Мелони успява да бъде окачена между тези две лица и по този начин се поддържа начело на правителството.“

На международната сцена крайнодясната лидерка успя да изглади имиджа си. Автобиографията ѝ „Аз съм Джорджа“, публикувана миналия юни, съдържа предговор от Доналд Тръмп. Миналия август Джорджа Мелони също отдаде почит на американския консервативен инфлуенсър Чарли Кърк – убит по време на публичен дебат  в университет в Юта – като го посочи за пример.

/БГНЕС/

„Тя успя да предаде посланието на умерена жена, която успява да нюансира по-радикалните си аспекти, но зад този умерен външен вид се крие дълбоко вкоренена привързаност към най-строгите и сериозни ценности на културния консерватизъм“, добавя Винченцо Суска.
Въпреки противоречивите резултати, много анализатори все още прогнозират, че Джорджа Мелони ще има светло бъдеще начело на италианското правителство. „Страхувам се, че това правителство е предопределено да издържи дълго“, казва Винченцо Суска. „Защото в Италия, както и във Франция, левицата и центристко-лявото [днес] не са в състояние да се интегрират и да се справят със социалните и икономическите проблеми, които подхранват победата на съвременния популизъм,“ подчерта Суска. I БГНЕС