Нетаняху гледа към изборите през 2026 г. със самочувствието, че е спасил Израел

Преди две години, след като бойци на групировката „Хамас“ убиха хиляди и отвлякоха стотици хора от южните райони на страната, премиерът Бенямин Нетаняху изглеждаше свършен. „Г-н Сигурност“, както той се самопровъзгласи, се очакваше или да подаде оставка от срам, или да бъде прогонен от съкрушената общественост.

Повече от две години по-късно, тази седмица, той промотира кандидатурата си за изборите през 2026 г., като заяви, че е спасил страната от забрава с поредица от военни успехи срещу Иран и неговите марионетки, пише Bloomberg.

Така изглежда, че най-дългогодишният лидер на Израел може да се задържи на поста си още известно време, допълва информационната агенция.

„Той не е нужно да спечели следващите избори, просто да не ги загуби“, казва Надав Щраухлер, политически съветник, който е работил в тясно сътрудничество с Нетаняху преди. „Той все още е тук, за изумление на наблюдателите, независимо дали са впечатлени, или разочарован“, добавя той.

Нетаняху, който е на върха в продължение на 17 години без прекъсване, превъзхожда всички останали кандидати за поста в проучванията. Данните сочат, че неговата коалиция – най-дясната в историята на Израел, няма да привлече достатъчно гласове, за да сформира следващото правителство, но и опозицията също няма да го направи.

Когато изборите се проведат – това трябва да стане до следващия октомври, страната рискува да се повтори периода 2019-2022 г. Тогава Израел премина през пет тура на избори , докато преходно правителство с ограничени правомощия управляваше страната. С изключение на 18 месеца от този период, Нетаняху държеше властта.

Тази седмица Нетаняху заяви пред парламента на Израел, че постигнатото от него през двете години след атаките на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., особено чрез бомбардирането на ядрените съоръжения на Иран през юни, гарантира безпрецедентна национална безопасност.

Според него, ако опонентите му бяха на власт, членове на Кнесета, всички граждани на Израел без изключение – евреи, араби, левичари, десни, ултраортодоксални, секуларисти, всички щяхте да изгорите в ядрения дим“.

Ден по-рано той обяви, че битките на Израел срещу „Хамас“, ливанската Хизбула, хутите в Йемен и техния спонсор Иран, наред с краха на режима на бившия сирийски президент Башар Асад, са засилили стратегическата позиция на страната от 2023 г. насам дотолкова, че той ги преименува на „Война на изкуплението“.

Това, което не каза, но всички разбраха, е, че името се отнася и за политическата му кариера.

За критиците му, които са безброй в Израел и чужбина, това изглежда невероятно. Нетаняху беше на власт на 7 октомври 2023 г., деня на атаката на „Хамас“ и най-лошия ден в историята на еврейската държава. Обвинен от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления в Ивицата Газа, съден в Тел Авив за подкуп и измама, 76-годишният Нетаняху, който отрича всички обвинения, би трябвало да бъде в залеза на политическата си кариера.

Север Плокър, дългогодишен коментатор в центристкия вестник „Йедиот Ахронот“, писа тази седмица това, което мнозина смятат – че ако Нетаняху не бъде сменен, страната не може да продължи напред. Нетаняху, пише Плокър, е „един от най-мразените държавници в света“ и „Израел днес е по-изолиран от всякога“.

Не всички приписват освобождаването на израелските заложници от Ивицата Газа на израелския премиер. Зетят и довереник на президента на САЩ Доналд Тръмп – Джаред Къшнър, и пратеникът на Вашингтон за Близкия изток Стив Уиткоф говориха със семейства на Площада на заложниците в Тел Авив, докато се провеждаха размените. Те бяха приветствани за ролята си в мирната сделка с „Хамас“, но Уиткоф беше освиркан, когато се опита да отдаде заслугата на израелския премиер.

Начинът, по който Нетаняху водеше войната в Ивицата Газа, в която десетки хиляди палестинци бяха убити, хуманитарната помощ беше и продължава да бъде блокирана, а голяма част от анклава е сринатa до основи, отчужди мнозина. Това провали надеждите на Израел за нормализиране на отношенията с повече арабски и мюсюлмански страни – основна стратегическа цел на Израел и САЩ.

Тръмп се надява един ден да убеди саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман да признае Израел и да се присъедини към така наречените Авраамови споразумения – едно от водещите постижения на американския президент през първия му мандат. Публично той постави създаването на независима палестинска държава като предварително условие – идея, на която се противопоставят Нетаняху и неговите коалиционни партньори.

Икономиката и бизнесът също понесоха удар от масовите повиквателни за резервистите заради войната. Брутният вътрешен продукт на страната все още е по-малък, отколкото беше в навечерието на конфликта.

Нетаняху доминира в партията Ликуд, чиято вътрешна база прави малка разлика между лоялност към премиера и към партията. Опозицията, смесица от светски левичари и националистически ястреби, е обединена само от противопоставянето срещу Нетаняху, което прави малко вероятно появата на алтернативна коалиция.

Правните проблеми на премиера обезкуражиха повечето политици да работят с него през последните години. Това го тласна към ултранационалистите и ултраортодоксалните, с които сега споделя властта. Този пакт крие две ключови заплахи за правителството: напускане на крайнодесните партньори, ако „Хамас“ не се разоръжи бързо и представителите на групировката не бъдат отстранени от позиции на влияние в Ивицата Газа, и закон, освобождаващ ултраортодоксалните евреи от военна служба.

Министърът на финансите Бецалел Смотрич и министърът на националната сигурност Итамар Бен Гвир са скептични, че планът на Тръмп за мир в анклава, обявен с голяма помпозност по-рано този месец, може да свали „Хамас“ от власт.

Те изразяват също така надежди за заселване на Ивицата Газа с израелски евреи и анексиране на Западния бряг – което както Тръмп, така и Нетаняху отхвърлят.

Администрацията на Тръмп настоява Нетаняху да бъде търпелив по отношение на Ивицата Газа и да не се връща към война. Вашингтон иска Израел да се съсредоточи върху възстановяването в части от ивицата, дори ако въоръжени бойци на „Хамас“ все още действат другаде.

През юли две крайнодесни партии напуснаха правителството – макар и да не го разпаднаха, и все още бойкотират гласуването по всяко предложено от правителството законодателство, като де факто парализират кабинета и подхранват динамика, която може да доведе до разпадането му. Малко вероятно е двете партии да се върнат напълно в правителството, освен ако не се приеме законопроект, с който да се освободят от военна служба ултраортодоксалните евреи.

Освобождаването от военна служба по религиозни причини е непопулярно сред много избиратели в Израел, включително базата на Нетаняху, която иска мъжете от ултраортодоксалните общности да споделят тежестта на бойните действия.

Членът на кабинета Гила Гамлиел коментира в интервю тази седмица, че вярва, че правителството може да изкара мандата си. Малко израелски правителства са постигали някога това и се спекулира, че Нетаняху ще свика предсрочни избори, за да се възползва от малкия ръст на популярността, породен от военните постижения и завръщането на заложниците от Ивицата Газа.

Нетаняху намекна, че възнамерява да отложи изборите, когато заяви, че иска да приеме бюджета за 2026 г. „скоро“. В миналото израелските законодатели често са блокирали приемането на бюджети като начин за сваляне на правителства.

Тръмп получи голяма част от похвалите за прекратяването на огъня в Газа и той остава ключов актив за Нетаняху. Като се обърна към израелските законодатели миналата седмица, Тръмп призова президента Исак Херцог да помилва премиера.

Стратегът Щраухлер казва, че това не е случайно. „Тръмп на практика даде старт на предизборната кампания на Нетаняху. Премиерът разчита на присъствието на Тръмп занапред. Те са напълно координирани“, добавя той.