Как Фридрих Мерц обърна палачинката за войната в Иран

Миналата седмица германският канцлер Фридрих Мерц беше „на една вълна“ с президента на САЩ Доналд Тръмп относно целите на войната с Иран. Той вече не звучи толкова ентусиазирано.

Лидерът на най-голямата икономика в Европейския съюз (ЕС) се придържаше към Вашингтон в ранните дни на конфликта. Същевременно негови колеги, сред които испанският премиер Педро Санчес и френският президент Еманюел Макрон, осъдиха американско-израелските удари като незаконни, пише Politico.

Сега Мерц е принуден да направи рязък обратен завой, тъй като икономическите и свързаните със сигурността последици от войната върху Германия стават по-ясни. Той публично изразява опасенията си, че американският президент Доналд Тръмп няма стратегия за излизане от конфликта, за да сложи край на боевете в Персийския залив.

В петък, по време на посещение в Норвегия, Мерц използва най-критичния си тон досега. Той твърди, че войната повдига „сериозни въпроси“ относно сигурността и добави: „Тя има огромно въздействие върху нашите енергийни разходи и има потенциал да предизвика мащабна миграция.“

Позицията му е коренно различна с тази, изразена при пътуването му до Вашингтон миналата седмица. По време на срещата си с Тръмп в Овалния кабинет Мерц подкрепи военните цели на Тръмп. Той се подсмихна подлизурски, когато американският президент се похвали с щетите, нанесени от американските въздушни удари върху Иран, и заяви, че Берлин е съгласен напълно с Вашингтон по отношение на необходимостта от премахване на диктатурата в Техеран.

Канцлерът вече не изглежда да е в настроение за смях, тъй като последиците от войната, която вече навлиза в третата си седмица, все повече заплашват германските и европейски интереси. Политическата изолация на Мерц сред ключови европейски съюзници и нарастващият натиск от неговия лявоцентристки коалиционен партньор, Социалдемократическата партия (ГСДП), подтикнаха канцлера да заеме по-твърда позиция по отношение на войната през последните дни.

Мерц все повече се опасява, че войната в Иран ще задълбочи сериозните икономически проблеми на страната му. И без това затрудненият производствен сектор на Германия ще понесе нов удар поради покачващите се цени на енергията.

Канцлерът също така се притеснява, че ситуацията може да попречи на европейските усилия за прекратяване на войната на Русия в Украйна и потенциално да разгърне нова бежанска криза, точно когато той се бори да предотврати превръщането на крайнодясната, антиимиграционна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) в най-популярната политическа сила в страната.

В петък Мерц осъди решението на администрацията на Тръмп от четвъртък късно вечерта да облекчи петролните санкции срещу Русия в опит да свали световните цени на петрола. Опасенията са, че това ще напълни военния бюджет на Кремъл и ще поддържа боевете в Украйна.

„Искаме да гарантираме, че Русия няма да използва войната в Иран, за да отслаби Украйна“, коментира Мерц.

Германският лидер изпраща противоречиви послания към Иран, откакто САЩ и Израел започнаха атаките си. В деня след първото нападение Мерц изрази съмнения, че те ще успеят да свалят режима в Техеран и предупреди за заформянето на вечна война. Въпреки това, каза той, Германия не е в позиция да „поучава“ съюзниците си и подкрепя целта им за смяна на режима.

Тези противоречиви послания объркаха иранската власт относно позицията на Германия. „Не знаем каква е истинската позиция на Германия“, казва иранският посланик в страната Маджид Нили Ахмадабади пред медията. „Чуваме различни гласове от правителството“, добавя той.

Мерц зае малко по-твърда позиция по отношение на ударите на САЩ и Израел в сряда тази седмица, когато, застанал редом с чешкия премиер Андрей Бабиш в Берлин, изрази загриженост, че САЩ и Израел нямат план за прекратяване на конфликта. „Нямаме интерес от безкрайна война“, коментира той.

Тази промяна се дължи поне отчасти на нарастващия натиск в ЕС и в собственото му коалиционно правителство. Лявоцентристките депутати от Социалдемократическата партия все по-често атакуват Християндемократическия съюз (ХДС) на Мерц за мекото отношение към Тръмп и ударите срещу Иран.

„Позицията на ХДС все повече губи позиции“, казва Рене Репаси, депутат от Социалдемократическата партия в Европейския парламент. Според него критиките на председателя на Европейския съвет Антонио Коща към ударите на САЩ и Израел по-рано тази седмица илюстрират изолацията на Берлин.

Тази седмица дори италианският премиер Джорджа Мелони, иначе съюзник на Тръмп, се присъедини към хора от лидерите на ЕС, които осъждат войната и смятат, че тя противоречи на международното право.

Мерц не стигна толкова далеч и е малко вероятно да го направи. Политиците от Социалдемократическата партия в Берлин казват, че по-твърдата му реторика се дължи поне отчасти на натиска, който са оказали.

Канцлерът на Германия се води и от икономическите рискове от продължителна война, особено заради енергоемкия производствен сектор на Германия, уязвим към скокове в цените. „Перспективите пред растежа вероятно ще продължат да се влошават“, пише Вероника Грим, един от водещите икономисти на страната, в есе за германския вестник Handelsblatt. „За Германия това означава, че надеждите за връщане към растеж отново избледняват“, добавя тя.

Очаква се Германия да бъде сред най-засегнатите страни от ЕС, ако ескалиращата война в Близкия изток създаде нова бежанска криза. Страната би била най-популярната дестинация за иранците, бягащи от войната – 28% от тях я определят като най-вероятната си дестинация, според проучване на базираната в Берлин фондация Rockwool. В Германия и в момента има солидна иранска общност.

С оглед на нарастващите рискове Мерц заяви в петък, че ще работи за разработването на план за прекратяване на войната чрез разговори с Г-7 и Израел. „Германия не е страна в тази война и ние не искаме да станем такава. Всички наши усилия са насочени към прекратяване на войната“, казва той.