Доклад: Пет страни от ЕС, сред които и България, подкопават върховенството на закона

Пет държави членки на Европейския съюз (ЕС), сред които и България, „последователно и умишлено“ подкопават върховенството на закона. Демократичните стандарти се влошават в още шест държави, включително и в исторически силни демокрации. Това се посочва в доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties), цитиран от британския в. Guardian.

Организацията определя правителствата на България, Хърватия, Унгария, Италия и Словакия като „разрушители“, които активно отслабват върховенството на закона в страните си.

Докладът на групата за 2026 г., публикуван в понеделник, посочва, че върховенството на закона регресира във всички области – правосъдие, борба с корупцията, свобода на медиите и контрол и баланс на гражданското общество, в Словакия под популисткото, авторитарно, промосковско управление на Роберт Фицо.

Картината е също толкова мрачна в България, а за Унгария организацията пише, че е в „собствена категория“ след 16-те години власт на Виктор Орбан, които може и да приключат след изборите на 12 април 2026 г. Властта в Будапеща продължава да „прилага все по-регресивни закони и политики без признаци на промяна“, посочват авторите на доклада.

Liberties определя Белгия, Дания, Франция, Германия и Швеция, всички със силни демократични традиции, като страни, в които върховенството на закона намалява в някои области, без ерозията да е част от цялостна политическа стратегия.

Чехия, Естония, Гърция, Ирландия, Литва, Нидерландия, Румъния и Испания са класифицирани като „стагниращи“ страни, в които условията за върховенство на закона нито се подобряват, нито се влошават.

Полша също попада в тази категория, като премиерът Доналд Туск се опитва да възстанови ключови елементи на върховенството на закона, например независимата съдебна система. Работата на кабинета е възпрепятствана от президентското вето.

Ограниченият напредък на Полша досега „показва колко трудно и крехко може да бъде възстановяването на компрометираната институционална независимост“, коментират от Liberties. Само Латвия заслужава статут на „трудолюбива“ страна, с правителство, което активно подобрява стандартите за върховенство на закона.

В доклада се казва също, че механизмите на ЕС за справяне с ерозията на върховенството на закона са до голяма степен неефективни. Повечето държави членки не успяват да превърнат насоките в осезаеми действия, въпреки препоръките от Европейската комисия (ЕК).

В него се установява, че 93% от всички препоръки в собствения доклад на изпълнителния орган на ЕС за върховенството на закона за 2025 г. се повтарят от предишни години. Много от тях са пренесени без промяна във формулировката, докато броят на новите препоръки намалява наполовина от 2024 г. насам.

От 100 препоръки на комисията, оценени от Liberties, 61 показват нулев напредък, а още 13 се влошават. Констатациите на Liberties подчертават „не само връщане назад, но и продължаващи и умишлени усилия за подкопаване на върховенството на закона. Повтарящите се препоръки без смислени последващи действия няма да обърнат това“, коментира Илина Нешикж, изпълнителен директор на Liberties.

Докладът критикува и институциите на ЕС като цяло. Според документа през 2025 г. те не само че не са „отразили много от проблемите, наблюдавани в държавите членки“, но и не са успели да прилагат и защитават последователно основните права. „Те нормализираха използването на ускорено законотворчество, отмениха ключови защити на основните права и поведоха съгласувана кампания срещу организации за надзор“, коментира Кърсти Маккорт, старши съветник по застъпничеството на Liberties.

Според нея институциите „подкопават доверието в ЕС и в собствените му доклади за върховенството на закона“.

Liberties установява, че условията за върховенство на закона се влошават най-силно през 2025 г. в демократичния стълб „контрол и баланс“: независими неправителствени организации и гражданското общество са в състояние да се организират, да оспорват решения и да държат правителствата отговорни.

Регресивното законодателство и строгите санкции за участие в забранени протести се разпространяват, установява още организацията. Това важи особено за Унгария, където бяха забранени ЛГБТ+ събития, а организаторите им, включително кметът на Будапеща, се разследват.

В Италия беше приет силно рестриктивен декрет за сигурност, който криминализира пътните блокади и други форми на несъгласие и засилва гаранциите за полицията. В няколко държави членки протестиращите срещу климата се сблъскват със забрани и криминализиране.

Стълбът на правосъдието също демонстрира липса на напредък. От Liberties подчертават „зараждаща се тенденция на все по-критичен или враждебен политически дискурс към съдебната система и институциите за правата на човека“.

Няма особен напредък и в борбата с корупцията. По отношение на свободата на медиите само малък брой държави са постигнали измерими подобрения. Атаките срещу журналисти се увеличават в България, Хърватия, Италия, Нидерландия и особено в Словакия.