IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ИПИ: Българският пазар на труда остава сред най-недостъпните за младежи в ЕС

През 2020 г. делът на неактивните младежи у нас нараства с 1,7 пр.п в сравнение с 2019 г.

14:15 | 08.08.22 г.
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Christopher Dilts/Bloomberg
Снимка: Christopher Dilts/Bloomberg

Икономическата криза в резултат на пандемията преди две години се е отразила силно негативно на младежката заетост в България и по-конкретно на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (т. нар. категория NEET, или хора „извън образование, обучение или заетост“). След началото на Covid пандемията през 2020 година делът на неактивните младежи нараства.

Това е един от изводите в изследване на ИПИ „Оценка на младежите извън системите на заетост, образование или обучение и препоръки към политиките за интеграция“.

Българският пазар на труда е сред най-недостъпните за младежи в целия ЕС, а обхватът на системите на гимназиално и висше образование – сред най-ниските, отбелязва се в проучването. През 2020 г. делът на младежите, които нито учат, нито работят в България надвишава 18% от населението на възраст между 15 и 34 години – значително над средните за ЕС 14%, а по-висок е той единствено в Румъния, Гърция и Италия. 

Ситуацията се влошава с икономическата криза през 2020 г., която се е отразила негативно на дела на младежите в категорията NEET в целия ЕС. Незначително свиване – с едва 0,2 пр.п. от вече най-ниския дял в ЕС - има само в Нидерландия, като средният ръст е с 1 пр.п., а при най-засегнатите страни доближава 3 пр.п. Въздействието върху този сегмент на пазара на труда в България e сред най-силните, като делът на неактивните младежи нараства с 1,7 пр.п в сравнение с 2019 г.

Според анализаторите, от една страна, това отразява общата негативна динамика на пазара на труда, която през 2020 г. доведе до значителен ръст в броя както на безработните, така и на неактивните сред населението като цяло, но и специфичния профил на отраслите на българската икономика, които бяха засегнати по-сериозно от кризата. Най-тежкият удар от пандемията беше понесен от туристическия бранш, където по-често работят млади хора с по-ниско равнище на умения, напомня се в анализа.

Периодът на икономическо възстановяване и връщане към растеж през 2021 г. от своя страна води със себе си и подобряване на условията на европейските пазари на труда, оттам – и в дела на NEET. Спрямо предишната година той намалява в 20 от страните в ЕС, най-чувствително – в Унгария (-4,6 пр.п.) и Ирландия (-4,1 пр.п), а по-чувствителен ръст е регистриран единствено в Румъния (+3,6 пр.п.). България е сред икономиките, при които се наблюдават най-бързи подобрения – с 3,1 пр.п. в рамките на година, в резултат на бързото възстановяване на заетостта и спад на безработицата след премахването на най-силните мерки за ограничаване на разпространението на Covid-19.

Дял на NEETs в България сред различните възрастови групи по пол, 2012 и 2021 г.,% Дял на NEETs в България сред различните възрастови групи по пол, 2012 и 2021 г.,%

В сравнение с периода след световната финансова криза България значително е подобрила представянето си в общия индикатор – през 2012 г. тя е била с най-високия дял – над една четвърт - на NEET в групата на 15-34 годишните. Спадът в дела на неактивните младежи между 2011 г. и 2020 г. е със 7,1 пр.п., като единствено Ирландия, Унгария, Гърция и Испания постигат по-голямо свиване. В случая на България спадът на дела на младежите в категорията NEET следва общата тенденция за много добро представяне на пазара на труда в периода между двете икономически кризи – рекордната заетост и ниска безработица в края на миналото десетилетие, съчетани с повишеното търсене на кадри и ръст на възнагражденията, доведе до подобрения и в позициите на младежите на пазара на труда, отбелязват анализаторите.

Прави впечатление, че както в ЕС като цяло, така и в България делът на мъжете и жените, попадащи в групата NEET се различава значително, като сред жените те са чувствително по-високи. Това съотношение се запазва през целия период между 2011 и 2021 г., като темпът на свиване на дяловете е сходен и за двата пола. Свиването на дела на категорията NEET в хода на изминалото десетилетие не е равномерно – в първите години, до 2013 г. се наблюдава дори леко повишение, но бързата експанзия на пазара на труда след 2017 г. води със себе си спад, породен от все по-острия недостиг на работници.

В почти всички възрастови групи делът на NEET сред мъжете през 2021 г. е значително по-нисък от този сред жените, като разликата е най-малка сред хората в гимназиална възраст – при 15-19 годишните - където тя е едва 0,8 пр.п.. Следващата възрастова група – от 20 до24 години е единствената, в която делът на неактивните сред жените е по-нисък от този на мъжете, като основен фактор за това е значително по-високата им степен на записване във висшето образование. При следващите възрастови групи – между 24 и 29 години и между 30 и 34 години - разликата между двата пола е съответно 9,2 и 8,4 пункта, най-вече в резултат на по-високата заетост сред мъжете и влиянието на майчинството. По-притеснително е обстоятелството, че в рамките на десетгодишния период между 2011 и 2021 г. се наблюдава много по-чувствително намаление на дела на неактивните сред мъжете, отколкото сред жените. Това, от една страна, може да бъде отдадено на по-слабото влияние на икономическото развитие и дългосрочната позитивна динамика на пазара на труда върху икономическата активност на жените (вследствие, например, на по-активна роля в домакински труд), но от друга – на провал политиките за интеграция в трудовия пазар да достигнат неактивните жени.

България е сред петте страни с най-висок дял на хора в графата NEET в Европейския съюз, поради което видимо има потребност от префокусиране на политиките към тях. Въпреки че в годините преди ковид кризата се наблюдаваше постепенно свиване на дела им, това е най-вече следствие от много бързото подобряване на условията на пазара на труда. Делът на NEET нараства през кризисната 2020 г., той отново спада през 2021 г.

Сред важните изводи на анализа е ключовата роля на бедността за задържането извън пазара на труда и образованието. Самите неактивни младежи са с ниски доходи, но мнозинството от тях живеят в бедни домакинства, което създава значителни пречки пред активирането им. Сходно е наблюдението и при разпределението на доходите – докато работещите или учещи младежи следват структурата на доходите на населението като цяло, то неактивните се струпват близо и под линията на бедността.

Най-важният фактор, който разделя активните от неактивните младежи е образованието – сред хората в графата NEET има много по-голям дял на хората, които са завършили основно и по-ниско образование, което блокира достъпа им до повечето сегменти на пазара на труда. И тъй като тенденцията е към увеличаване на  търсенето на високообразовани специалисти дори за много от работните места в селското стопанство и ниските сегменти на индустрията,  реализирането на пазара на труда на хора с ниско образование ще става все по-трудно, сочи проучването.

Същевременно ромите са свръхпредставени сред неактивните младежи, като се наблюдават значителни различия в образователния профил  - сред българите и турците има много по-голям дял на завършилите средно и висше образование. Това означава, че разрешаването на проблема с неактивните младежи е неразривно свързан с интеграцията на ромите, която включва и редица други политики, освен пряко насочените към активирането на хората NEET и връщането им на пазара на труда и в образование.

Анализът не установява голяма зависимост между здравословното състояние и неучастието в образование, обучение и заетост при българските младежи – разлики са налице, но не са толкова значителни. Наблюдават се обаче регионални дисбаланси, като неактивните младежи са с чувствително по-голям дял в Южния централен и Югоизточния район на страната. Това отразява най-вече различията в достъпа до работни места и квалификация  в отделните части на страната.

На преден план излиза и отражението на заеманата роля в семейството, по-ясно изразена при жените – данните сочат, че домакинската работа и грижата за деца са спирачка пред активното им участие на пазара на труда. Активирането на тази част от хората в грепата на NEET е особено трудно, заключава се в проучването.

Анализът дава няколко ключови насоки за развитие на политиките, които биха били от полза за активирането на младежи извън пазара на труда и образователната система.

Прилагане на интегриран и индивидуален подход към активирането на хората от графата NEET, Допълнителен фокус върху задържането на децата в училище и предотвратяването на отпадането, Интеграцията на неактивните младежи не може да се разглежда отделно от интеграцията на ромите, Поставяне на по-голям фокус върху програмите за квалификация и придобиване на умения за сметка на директно създаване на субсидирани работни места,  Регионален фокус на политиките за младежи и др.

Други препоръки са свързани с по-широко застъпване на медиацията, допълните инвестиции в институциите, които се занимават с активиране на младежи, свиването на административната тежест върху предприятията, които наемат младежи и участват в програми за на обучение и осигуряване на работни места.

Последна актуализация: 02:29 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Пазар на труда виж още

Коментари

Финанси виж още