Кабинетът предлага линията на бедност за 2023 г. да бъде 504 лева

Линията на бедност в България да бъде 504 лева през 2023 година вместо досегашните 413 лева. Това предлага служебното правителство.

„Предлагаме линията на бедност за 2023 г. да бъде в размер на 504 лв. Увеличението е с 22% и е съобразено с данните на Евростат“, заяви Надя Клисурска, служебен заместник-министър на труда и социалната политика  в началото на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Заседанието беше открито от служебния министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, който е и председател на НСТС, съобщава БТА.

Пред синдикатите и представителите на бизнеса Клисурска обясни, че методиката, по която се предлага увеличението, се базира на изследването на Евростат „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)”. Тя каза, че последиците от COVID-19 и от ръста на инфлацията са част от предпоставките, които налагат определяне на нов размер на линията на бедност.

Определянето на линията на бедност на база на това изследване на доходите ще окаже отражение и върху финансовата подкрепа за хората с увреждания, коментира Клисурска. Тя обясни, че по Закона за хората с увреждания всички лица, които имат степен на увреждания над 50 процента (над 670 хил. души), ще получат финансова подкрепа на база на линията на бедност.

Определената линия на бедност ще окаже отражение и върху системата на социалното подпомагане, каза още Клисурска. Тя припомни, че Европейската комисия е препоръчвала на България линията на бедност и социалното подпомагане да бъдат обвързани, а не социалното подпомагане да бъде на база на гарантирания минимален доход. Това е заложено и като сериозна реформа в Плана за възстановяване и устойчивост, добави заместник-министърът.

От бизнеса изразиха съгласие по направеното предложение за линията на бедност.

Одобрението си потвърдиха от Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България и Съюза за стопанска инициатива. 

Ася Гонева от КНСБ коментира, че 22% увеличение е „нещо, което впечатлява“, но от синдиката предлагат размерът на линията на бедност да е 541 лв.

Ваня Григорова  от КТ "Подкрепа" заяви, че подкрепя увеличаването на размера на линията на бедност, но смята, че методиката, базирана на изследването на Евростат, има дефекти. Смятаме, че методиката трябва да бъде променена, посочи тя. И добави, че при редовно правителство ще искат промяна на методиката.

През юли проектът беше публикуван за обществено обсъждане и още тогава от КНСБ обявиха, че не са съгласни с проекта и искат линията на бедност за догодина да бъде 541 лева. Основният им аргумент е високата инфлация и енергийната бедност.

НСТС днес ще обсъди и Наредбата за работното време, почивките и отпуските и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

"Увеличението от 22% на прага на бедност значително изпреварва равнището на инфлационните процеси до момента", коментира министърът на труда и социалната политика в служебното правителство Лазар Лазаров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) днес.

Лазаров припомни, че според официалната статистика средногодишната инфлация е 11,7 процента, натрупаната инфлация от началото на годината е 12,6 на сто.

Любослав Костов от КНСБ заяви, че синдикатът не е подкрепил предложението за размера на линията на бедност за 2023 г., тъй като, по думите му, то е направено на база на методика, която трябва да се ревизира. Той каза, че методиката не отчита инфлацията в малката потребителска кошница и за база се взима доходът отпреди три години.

По наши изчисления линията на бедност би трябвало да бъде 541 лв., подчерта Костов. Структурата на потреблението никога не е била ориентирана към средна инфлация, а към инфлация към конкретна стока, каза още той.

Министърът на труда информира също, че на НСТС са обсъдени и Наредбата за работното време, почивките и отпуските  и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Основните изменения в тези два документа са свързани с вече приетите и транспонирани директиви в областта на родителските отпуски и възможностите на бащите да участват в отглеждането на детето, обясни Лазаров. Той поясни, че става въпрос за изменения в Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социалното осигуряване, които да гарантират правото на бащите за ползването на този отпуск изцяло или на части.