IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Големите работодатели с нови задължения по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения

Законът изисква сигналът да не е анонимен, но е гарантирано ограничаването на възможността за ответни репресивни действия

08:12 | 09.03.23 г.
Адв. Невена Радлова, партньор в Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“
Големите работодатели с нови задължения по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения

Работодателите в частния сектор с персонал от 50 до 249 служители разполагат с удължен срок да изпълнят законовите изисквания - до 17 декември 2023 г., докато останалите задължени лица трябва да съобразят закона до 4 май 2023 г.

На 2 февруари 2023 г. бе обнародван Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения („Законът“), който въведе изискванията на Директива (ЕС) 2019/1937 (т.нар. “Whistleblowing Директива”). Законът влиза в сила 3 месеца от обнародването му, на 4 май 2023 г. (с посочения удължен срок за работодатели с персонал от 50 до 249 служители до 17 декември 2023 г.), като поставя редица задължения пред българските работодатели във връзка с регламентирането на условията и реда, при които техни служители могат да съобщават за извършени нарушения на българското и европейското законодателство.

Законът предвижда няколко начина за подаване на сигнали за нарушения: чрез вътрешен канал, който се създава от работодателите; чрез външен канал, който ще бъде изграден от Комисията за защита на личните данни („КЗЛД“), или чрез публично оповестяване на информация. КЗЛД е определена за национален орган за външно подаване на сигнали, както и за контролен орган, оправомощен да налага санкции при неизпълнение на Закона. Конкретният начин на сигнализиране е оставен на избора на сигнализиращото лице, но в определени случаи Законът препоръчва приоритетното използване на вътрешния канал за подаване на сигнали, а в други случаи- лицето да се обърне директно към КЗЛД.

Кои са задължените субекти по смисъла на Закона?

Изискванията и задълженията, въведени със Закона, се отнасят до:

·     Работодателите в публичния сектор, с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници и служители;

·     Работодателите в частния сектор с 50 и повече работници и служители;

·     Работодатели в частния сектор, независимо от броя работници и служители, с предмет на дейност, попадащ в приложното поле на актовете на ЕС, изчерпателно изброени в Закона, напр. кредитни институции, застрахователи и др.

Какви изисквания следва да покрие работодателят, който попада в обхвата на Закона?

·     Да изгради вътрешен канал за подаване на сигнали за нарушения, който да отговаря на изискванията на Закона

При изграждането на вътрешния ред за сигнализиране, работодателят трябва изрично да предвиди възможността сигналите да бъдат подавани както писмено, така и устно.

·     Да приеме Правила за вътрешно подаване на сигнали и за последващи действия по тях.

Тези Правила трябва да съответстват на законодателството за защита на личните данни, както и да включват мерки, които гарантират защитата на информацията за подадените сигнали, защитата на самоличността на сигнализиращите лица и на засегнатите от сигнала лица. Работодателите следва да ревизират приетите от тях правила на всеки 3 години, за да бъде гарантирано, че съответстват изцяло на законовите изисквания.

·     Да предостави ясна и лесно достъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали

Информацията следва да е публикувана на интернет страницата на работодателя, както и на видно място в офисите и работните помещения. Това се изисква с цел да се гарантира, че е всяко лице, което желае да подаде сигнал по реда на Закона, ще има възможност да се запознае с условията, при които може да го направи.

·     Да определи едно или няколко отговорни лица, на които е възложено разглеждането на постъпилите по вътрешния канал сигнали

Тези лица могат да бъдат служители, назначени в структурата на работодателя. Законът изрично посочва, че функциите на отговорник по разглеждане на сигнали могат да бъдат изпълнявани от Длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД), или от всеки друг служител, при условие че съвместяването на различните функции няма да доведе до конфликт на интереси.

Регистрирането, разглеждането на сигнала и организирането на последващите действия, се поема от отговорното лице или лица, като Законът ясно предписва какви са сроковете и условията, при които това следва да бъде извършено, както и какви са отговорностите и задълженията на това лице или екип. Отговорното лице следва да подава регулярно статистическа информация към КЗЛД.

Друг вариант за изпълнение на това задължение е да бъде използван каналът за вътрешно подаване на сигнали, създаден от корпоративната група, към която работодателят принадлежи, ако той отговаря на изискванията на Закона. Трета възможност за работодателите е да изпълнят изискванията на Закона с външен ресурс.

·     Да създаде и поддържа регистър на сигналите за нарушенията, както и да приеме вътрешен акт за неговото водене в изпълнение на наредбата на КЗЛД

Конкретните реквизити на този регистър са посочени в Закона. По отношение на съдържанието на вътрешния акт на работодателя за водене на регистъра, законът препраща към наредба, която следва КЗЛД да приеме в 6-месечен срок, т.е. до началото на м. август т.г. С наредбата КЗЛД ще разработи модел на регистър за сигналите и образец на формуляр за сигнал. Това поставя в неизгодна позиция работодателите от публичния сектор и работодателите от частния сектор с над 249 служители, за които Законът влиза в сила на 4 май 2023 г., тъй като по всяка вероятност към тази дата те няма да разполагат с пълния набор от образци и методически указания на КЗЛД, за да изготвят всички документи в съответствие с тях.

Кои могат да са сигнализиращи лица?

Лицата, които могат да подават сигнали по реда на този Закон (т.нар. „сигнализиращи лица“) и които се ползват със защитата, предвидена в Закона, са обединени под общия признак да са получили информация за извършеното нарушение при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст. Това могат да са настоящи и бивши работници и служители, лица, упражняващи свободна професия, доброволци, стажанти, съдружници, акционери, кандидати за работа, подизпълнители, доставчици и др. 

Какви сигнали могат да бъдат разглеждани по реда на закона?

По реда и със защитата на Закона сигнализиращите лица могат да подават информация за нарушения на българското или европейското законодателство в областта на обществените поръчки, финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, безопасността и съответствието на продуктите, безопасността на транспорта, опазването на околната среда, радиационната защита и ядрената безопасност, общественото здраве, защитата на потребителите и други нарушения, изрично посочени в Закона. В допълнение към основните изисквания на Whistleblowing Директивата, българският законодател е предвидил сигнали по този ред да могат да бъдат подавани и за нарушения на областта на трудовото законодателство, както и за извършени престъпления от общо характер.

Друга специфика, която предвижда Законът, е изискването сигналът да не е анонимен. Счита се, че разписаните в закона мерки за защита на самоличността на сигнализиращото лице и мерките, свързани със законосъобразното обработване и съхраняване на личните данни, постъпили във връзка със сигнала, са достатъчна гаранция за ограничаване на възможността за ответни репресивни действия срещу сигнализиращото лице. Разбира се, това не означава, че работодателят или посоченият от него отговорник не би могъл да разглежда и приема анонимни сигнали – често в политиките на международни компании, такава възможност е предвидена. Но по отношение на анонимните сигнали няма да се прилагат задължителните процедурите и срокове, които са регламентирани в Закона, нито ще има възможност същите да бъдат препращани по компетенция към КЗЛД в качеството й на национален орган за външно подаване на сигнали

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:17 | 09.03.23 г.
Специални проекти виж още
Още от Пазар на труда виж още

Коментари

Финанси виж още