Тристранният съвет не постигна съгласие за ръста на минималната заплата за 2026 г.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие за ръста на минималната работна заплата за 2026 г. Проектът за Постановление на Министерския съвет (ПМС) беше обсъден от социалните партньори.

Минималната работна заплата тази година е в размер на 1077 лв.

Предложението е за минималната работна заплата от 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление.

Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на минималната работна заплата за тази година, посочи той, като уточни, че по време на разговорите преди Тристранния съвет синдикатите и бизнесът не са се договорили за размера на минималното възнаграждение.

„Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение“, каза министърът относно преговорите между социалните партньори. Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона“, добави той.

Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 хиляди души, ще нараснат заплатите на близо 30 хиляди работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства, информира Гуцанов. Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност, изброи още той.

Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други - че ще се въздържат.  

Синдикатите подкрепиха предложението за минималната работна заплата за 2026 г. 

Социалните партньори не постигнаха съгласие и за гъвкаво работно време на родителите на ученици до 12 години през лятната ваканция.

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) обсъди предложения за промени в Кодекса на труда, с които и родителите на ученици от 8 до 12 години да имат право на гъвкаво работно време през лятната ваканция. Вносители са Деница Сачева и народни представители от ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ".

Законопроектът е обсъден на заседание на комисията по трудово законодателство на 2 октомври, като не е постигнат консенсус, каза в началото на заседанието председателстващият НСТС вицепремиерът Томислав Дончев.

По думите на Сачева целта е да се даде възможност на родителите и на работодателите да договарят възможности за гъвкаво работно време с оглед на лятната ваканция на учениците.

Според нея предложеният законопроект и промени в Кодекса на труда не са универсално решение на проблема, но със сигурност са възможност, която би могла да бъде използвана. Сачева подчерта, че все повече и повече се засилва натискът от страна на работници и служители за съчетаване на професионалния и личния живот. От една страна говорим, че трябва да има повече деца в България и трябва да решаваме проблемите на демографската криза, от друга страна не предлагаме достатъчно решения, в които наистина работещите родители да могат да съчетават ангажиментите си в работа с тези по отглеждане на деца, заяви Сачева.

Сачева обясни, че фокусът е върху лятната ваканция, защото тя е с най-дълъг период от време, в който наистина трябва да се търсят алтернативни форми за грижи за децата.

(БТА)