ЕКИП: Вносът на работници задълбочава дефицита на кадри и измества местните служители

Въпреки утрояването на вноса на работници от трети страни (извън ЕС) след 2021 г. дефицитът на пазара на труда в България не намалява, а нараства с над 25%. Налице е заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство и хотелиерство.

Това показва ново проучване на пазара на труда, изготвено от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), което анализира ефектите от трудовата миграция и потенциала на вътрешния трудов резерв. Анализът на последствията е особено актуален с оглед на предложения законопроект за увеличаване на квотите за внос на работници от трети държави.

Вместо да облекчи икономиката, има ясни признаци, че вносът на работна ръка от страни извън ЕС води до заместване на местни млади и по-слабо образовани работници, особено в секторите строителство, хотелиерство и промишленост, като така влошава структурните проблеми на българския трудов пазар.

Изследването сигнализира, че вносът на работници не е решение за демографската криза. Преглед на данните и изследванията в други страни членки показва, че фискалният принос на имигранти от страни извън ЕС е отрицателен в дългосрочен план и води до задълбочаване на дефицитите в социалните системи. Изследвания в Нидерландия, Германия, Дания и други държави доказват, че тези групи по-често разчитат на социални трансфери, а в дългосрочен план данъчният им принос не компенсира публичните разходи за тяхната интеграция, здравеопазване и образование. Това е особено рисково за България, която има ограничен фискален капацитет и вече е изправена пред значителни предизвикателства що се касае до демографската ситуация и финансовата устойчивост на социалната система, пише в анализа.

Докладът показва, че България разполага с неизползван вътрешен резерв от над 1 млн. икономически неактивни лица. От тях над 85 хиляди заявяват желание да работят, което е съпоставимо с целия настоящ внос на кадри. Данните разкриват и сериозно изоставане в технологиите. България е на последни места в ЕС по инвестиции в капитал и роботизация, което показва, че кризата е и резултат от дефицит на капитал и технологии. България е на последно място в ЕС по роботична плътност.

Възможно обяснение за текущата ситуация е, че лесният достъп до евтинa работна ръка от извън ЕС потиска естествения ръст на заплатите и производителността, създавайки условия за социален дъмпинг. Това води до задържане на заплатите на ниски нива и дългосрочна стагнация на производителността на труда.

„Анализът показва, че увеличаването на вноса на труд не решава структурните проблеми, а ги задълбочава. Наблюдаваме парадокс – вносът расте, а дефицитът на кадри се влошава, докато заетостта сред местните младежи спада. Това е сигнал, че политиците и бизнесът прибягват до по-лесното краткосрочно решение, но същевременно влошават проблема в дългосрочен план“, коментира авторът на изследването, икономистът Георги Вулджев.

България няма нужда от внос на работна ръка от трети страни, заключава анализът на ЕКИП. Подобна политика би била вредна за устойчивото икономическо и социално развитие на страната. 

Вместо увеличаване на квотите за внос на работници България трябва да приложи пакет от политики и законодателни реформи, които да мобилизират вътрешния трудов потенциал и да създадат условия за по-висока производителност. На първо място е необходимо активиране на неактивното население. В България има над 950 хил. души в трудоспособна възраст, които не работят и не желаят да работят (НСИ, 2025). За всяка подгрупа са необходими таргетирани политики — гъвкави програми за хора със семейни ангажименти, здравни програми и рехабилитация за хора с увреждания, и обучение за тези в образователната система. Законодателството може да предвиди стимули за работодатели, които наемат представители на тези групи, включително чрез данъчни облекчения или намалени осигурителни вноски. Дуалното обучение следва да се разшири не само на ниво професионални гимназии, но и във висшето образование.

Препоръчително е четвъртата година на бакалавърските програми да се трансформира в „дуална година“, включваща задължителен стаж по специалността. Така младите ще бъдат интегрирани по-бързо в пазара на труда.

България на практика разполага и с огромен трудов резерв зад граница — огромният брой българския емигранти. Според Евростат около 860 хил. българи работят в други страни от ЕС. Политиките за привличането на емигрантите обратно в страната могат и трябва да бъдат много по-амбициозни, особено с оглед проблемите в местния пазар на труда и потенциалните огромни позитиви за икономическото развитие на страната, ако значителен дял от тях се завърнат да работят в България. За целта икономистите препоръчват като водеща политика освобождаване от данък общ доход за период от 10 години, което да бъде приложено за всеки български гражданин, който избере да се завърне за постоянно пребиваване и работа в страната след поне 2 години живот и работа в чужбина.

Вместо да внася работници, България може да приеме пакет от по-целенасочени и щедри политики за завръщането на емигранти, които освен данъчни облекчения включват и целеви програми за привличане на квалифицирани кадри, облекчения за стартиране на бизнес и съфинансиране на жилища и обучение на децата. Силно необходими са и целенасочени политики за стимулиране на инвестиции в основен капитал, автоматизация и научноизследователска и развойна дейност с цел повишаване на икономическата производителност.

България е на последните места в ЕС по плътност на индустриални роботи и по инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (под 1% от БВП, при средно 2,2% за ЕС). Законодателството може да предвиди ускорени данъчни амортизации, субсидии и преференциално финансиране за предприятия, които инвестират в автоматизация и внедряване на нови технологии - например 100% приспадане на разходите за индустриални роботи, въвеждане на данъчни кредити за научноизследователска и развойна дейност, инвестиционни ваучери за МСП, които покриват по-голямата част от разходите за първа роботизирана клетка и др. Подобни политики ще помогнат за намалянето на зависимостта от евтин труд и ускоряването на растежа на производителността.

Не на последно място, необходима е цялостна реформа на трудовото законодателство относно работниците от трети страни. Силно препоръчително е квотите за внос на работници от трети страни да бъдат намалени до 10% от средносписъчния персонал за големи предприятия и 25% за малки и средни (от настоящите нива 20% и 35%, съответно).

Също силно препоръчително е да се въведе система, която приоритизира висококвалифицираните и високоплатените работници.

Разумно е да се въведе изискване вносните кадри задължително да имат специализирано образование в сферата, в която биват заети (висше или средно професионално) и да бъдат наемани на позиции, в които брутното заплащане е поне 50% над средното за сектора (по официалните данни на НСИ). По този начин вносът на работна ръка няма да може да се използва за социален дъмпинг и заместване на местни работници, а наистина ще служи за запълване на ключови структурни дефицити на високо квалифицирани и високо продуктивни специалисти, които допринасят за икономическото развитие на страната, вместо да го забавят. Това до голяма степен ще ограничи и фискалния риск обвързан с вноса на пониско платени работници.

Пътят към устойчиво икономическо развитие и по-висок стандарт на живот за българските граждани минава през политики за подобряване на качеството и производителността на работната ръка и стимулиране на инвестициите в капитал и технологии, а не чрез заместваща евтина трудова миграция от трети страни. Поредното драстично увеличаване на квотите за внос на работна ръка би означавало отказ от стратегическия приоритет за догонване на по-развитите страни в ЕС по производителност и доходи, обобщава анализът.