Енергийната криза носи нов европейски ред - силна Италия и слаба Германия

Но през последните осем години пътищата на двете страни се разделиха: Германия удвои вноса на  руски газ и стана все по-зависима, докато Италия се опита да хеджира своите залози. 

Италия започна да чертае различен курс през 2014 г., когато ново правителство смени това на Силвио Берлускони, който беше дългогодишен приятел на Путин, и Дескалци пое кормилото на Eni, обясняват трима източници, запознати с енергийната стратегия на страната. Дескалци, специалист по проучване и добив, който е ръководил проекти в Либия, Нигерия и Конго, се фокусира върху това, което познава най-добре - проучвания в Африка, казва един от източниците.

Голям успех дойде в Египет през 2015 г., когато Eni откри най-голямото газово находище "Зохр" в Средиземно море. Тъй като Дескалци насочваше Eni към ускорени проекти, компанията успя да започне добив в "Зохр" за по-малко от две години и половина, сравнително бързо развитие в индустрията, обяснява източникът.

В Алжир, където Eni присъства от 1981 г., компанията сключи сделка през 2019 г. за подновяване на вноса на газ до 2027 г.

Кръстопът в Крим 

Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и последвалите западни санкции са преломен момент. 

Рим оттегли подкрепата си за проекта „Южен поток“ на „Газпром“ за 40 млрд. долара, който трябваше да пренася газ от Русия до Унгария, Австрия и Италия, като заобикаля Украйна – също в отговор на санкциите. „Южен поток“ беше изоставен от Eni по-късно същата година, преди да бъде спрян от Москва. 

Вместо това Италия насочи погледа си към изграждането на по-малкия Трансадриатически тръбопровод от Азербайджан през Гърция и Албания.

Германия обаче не намали експозицията си към Русия. 

„Европа и Русия са градили енергийно партньорство в продължение на четири десетилетия и през това време не е имало нито един ден, в който газът да е бил използван като стратегическо оръжие срещу Запада“, заяви Йоханес Тейсен, тогавашен главен изпълнителен директор на E.ON, през 2014 г. след анексията. 

Освен това през 2015 г. беше сключено споразумение между "Газпром" и компании, включително германските E.ON и Wintershall, за формиране на консорциум за изграждането на газопровода "Северен поток 2". Германия отново се оказва късогледа.

Ден преди Москва да нахлуе в Украйна, Клаус-Дитер Маубах, главен изпълнителен директор на Uniper, най-големия вносител на руски газ в Германия, описа "Газпром" като надежден доставчик. Оттогава той промени мнението си. 

Седем месеца по-късно Uniper се готви да съди "Газпром" за нанесени щети от намаляването на доставките и беше спасен от германското правителство, което се съгласи през септември да национализира компанията, чрез 29 млрд. евро. 

Газови съоръжения, управлявани от Uniper, в Германия. Снимка: Bloomberg

Германия има за цел да замени изцяло руския газ до средата на 2024 г., въпреки че някои компании - включително водещият производител на електроенергия RWE, смятат, че това може да отнеме повече време, като се има предвид, че алтернативните източници са оскъдни и количествата са трудни за набавяне. Всички са съгласни, че това ще бъде скъпо начинание. 

„Разчитахме твърде дълго и твърде силно на енергийни доставки от Русия“, заяви германският канцлер Олаф Шолц през юни. „Старото уравнение, че Русия е надежден икономически партньор дори в кризи, вече не важи“.

Темата за енергийната криза може да следите тук.