Инвестициите във ВЕИ сектора в България се развиват много динамично, което е добре, защото инвестициите във възобновяеми енергийни източници са нещо иновационно и благоприятно за околната среда, но едновременно с тях трябва да се мисли за мощности, които могат да го балансират. Това мнение изрази Иван Цанков, изпълнителен директор на AES България, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той обясни, че възобновяемите енергийни източници не подлежат на диспечиране, тъй като зависят от фактори, които не са контролируеми от човека. „Тези дисбаланси, които внасят в системата, е изключително важно да бъдат управлявани и балансирани, с оглед запазването изобщо на целостта на електроенергийната ни система“, коментира експертът. Той добави, че ТЕЦ и атомната електроцентрала могат да работят като базови мощности, като предоставят енергия постоянно и тя може да бъде контролирана.
Цанков отбеляза, че преобладаващото мнение вече и в ЕС е такова, че пълната декарбонизация на Европейския съюз е невъзможна без употребата на ядрена енергия, а въглищата могат да играя ролята на гориво за транзитиращия период, като постепенно бъдат заместени от мощности с ВЕИ с балансиране.
„За разлика от тях, балансиращите мощности са такива, които едновременно могат да предоставят енергия в постоянен режим, но така също могат да бъдат много бързо включвани или изключвани. Тяхната мощност може да бъде увеличавана или намалявана, за да се балансира непостоянното производство от ВЕИ-та“, обясни мениджърът.
Цанков съобщи, че AES има много инвестиции във ВЕИ, заедно с батерии, и когато се комбинира ВЕИ с батерии, той до голяма степен може да работи и като базова мощност“. По думите му тогава се постига управление от системния оператор. „Що се отнася до декарбонизацията на българския енергиен сектор той смята, че за „пълна въглеродна неутралност въглищата могат да изиграят ролята на гориво за транзитиращия период, като постепенно бъдат заместени от мощности с ВЕИ с балансиране“.
Експертът настоява в същото време да се мисли и за нови инвестиции в ядрена енергия. „Не говорим за задължително големите ядрени блокове, които работят без да се променя натоварването“, коментира той и уточни, че става дума за по-малки модулни реактори, които могат да бъдат увеличавани или намалявани в зависимост от нуждите на системата. Цанков прогнозира, че това е бъдещето в тази област.
Засилва ли се потреблението на енергия? Какво представлява и как се развива най-големият в България ветроенергиен парк „Свети Никола“ към Каварна? Как функционира уникалната орнитоложка интелигентна система за предпазване на застрашени видове птици от сблъсък с ветрогенераторните перки? Какви са новите технологии, свързани със системи за съхранение на електроенергия? Кои са предизвикателствата и рисковете пред стратегическия енергиен преход?
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.


Флора „Варна“ 2026 превръща центъра на града в цветна градина
Кардиолог от Варна влиза в парламента на мястото на новия областен управител
34-годишен открадна кутия с дарения от магазин в центъра на Варна
Депутатите приеха на първо четене втората порция мерки за овладяване на цените
Как преминаха разговорите между Тръмп и Си Дзинпин?
Си към Тръмп: Имаме повече общи интереси, отколкото различия
Тръмп към Си: Имаме фантастични отношения
Защо ЕЦБ вероятно няма да повиши лихвите през юни
Сенатът одобри Кевин Уорш за председател на Фед в оспорвано гласуване
Mythos може да е заплаха, но AI ускорява еволюцията на банковите услуги
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Всяка десета кола e манипулирана – внимавайте с тези модели
Вижте кой ще внася автомобилите на Ebro в България
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Спецакция срещу имотните измами: Задържани са знакови лица, сред тях - Джеймса
Проблеми в транспорта: Липса на кадри, остарял автопарк, лошо заплащане
Maserati GT2 Stradale пристига в България за първи път
Производители искат ДДС за родни плодове и зеленчуци в рамките на 6-9%