Как Китай улови слънцето и хвърли сянка върху Европа

Амбициозните планове на Европа за разширяване на производството на зелена енергия чрез слънчеви панели с щампа „Произведено в ЕС“ са изправени пред мрачно бъдеще, тъй като континентът може да се сблъска с огромно пренасищане с модули, пише Telegraph.

Милиони слънчеви панели се натрупват в складове из целия регион поради производствена битка в Китай, където ожесточената конкуренция накара най-големите производители на панели в света да разширят производството си много по-бързо от темпа на инсталиране.

Пренасищането на предлагането доведе до спад на цените на слънчевите панели наполовина. Това звучи като страхотна новина за ЕС, който наскоро обеща да утрои капацитета си за слънчева енергия до 672 гигавата до 2030 г. Това е приблизително еквивалентно на 200 големи атомни електроцентрали.

В действителност обаче това предизвика криза. Съгласно „Индустриалния план за зелена сделка“ на ЕС, 40% от панелите, които трябва да бъдат разпръснати в европейските полета и по покривите, трябваше да бъдат произведени от европейски компании.

Въпреки това, напливът от евтини китайски алтернативи означава, че вместо да работят с инструменти, производителите се оттеглят от пазара или изпадат в несъстоятелност. Миналата година 97% от слънчевите панели, инсталирани в Европа, са дошли именно от Китай.

Европейският съвет на производителите на фотоволтаици (ESMC) предупреди за задаваща се „вълна от фалити“, включително холандския производител на панели Exasun и австрийската Energetic.

Генералният секретар на ESMC Йохан Линдал призова за „спешни“ мерки за защита на сектора, апелирайки към ЕС да изкупи всички тези нежелани слънчеви панели, за да запази местните играчи.

Най-добрите оценки показват, че около 90 гигавата слънчеви панели са скрити в Европа. Този капацитет приблизително се равнява на 25 големи атомни електроцентрали с размерите на „Хинкли Пойнт Си“.

Кризата се разпростира и в Китай, където Longi, най-големият производител на слънчеви панели в света, е напът да съкрати работната си сила с почти с една трета, тъй като индустрията се бори със свръхпредлагане.

Самият мащаб на проблема беше разкрит в неотдавнашен доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Агенцията предупреждава, че макар светът да инсталира с рекордни темпове модули - от около 400 гигавата годишно, производственият капацитет расте много по-бързо.

До края на тази година фабриките за соларни панели, предимно в Китай, ще могат да произвеждат 1100 гигавата годишно – почти три пъти повече, отколкото светът е готов да приеме. За сравнение, това е около 11 пъти целия производствен капацитет на Обединеното кралство.

За някои монтажници на фотоволтаици това е сбъдната мечта. Сагар Адани строи слънчеви паркове в пустините на Индия, като 54 са в експлоатация и още 12 се строят.

Неговата компания Adani Green Energy изгражда голям парк, който ще покрива площ пет пъти по-голяма от Париж и ще има капацитет от 30 гигавата – равно на една трета от целия генериращ капацитет на Великобритания.

„Инсталирам десетки милиони слънчеви панели в тези проекти“, разкрива Адани. „Почти всички ще бъдат внесени от Китай. Никъде другаде не могат да ги доставят в такива количества или на такива цени“, добавя той.

Това увеличаване означава, че капиталовите разходи за инсталиране на слънчева енергия падат от около 1,25 млн. паунда за мегават генериращ капацитет през 2015 г. до около 600 000 паунда днес – намаление с повече от 50% – което прави тези енергия по-евтина от почти всяка друга енергийна форма, включително вятър.

Може ли европейското производство да навакса изоставането? „Мисля, че този кораб е отплавал вече“, коментира Том Смут от Aurora Energy Research.

„До 2012 г. имаше стабилна европейска индустрия за соларни панели, но тя всъщност беше много зависима от субсидиите и преференциалното третиране“, изтъква той. „След това европейски правителства и други клиенти започнаха да купуват от Китай, защото техните продукти бяха много по-евтини. А Китай все още има евтина работна ръка и евтина енергия плюс огромен вътрешен пазар. Трудно е да се види как Европа ще се възстанови от тези недостатъци“.