С края на енергийната криза, започнала от края на 2021 година, цената на въглеродните емисии се срина и това оставя зелените фондове в Европейския съюз (ЕС) с намалени приходи. През март цената на квотите за въглеродни емисии се срина - от 96 евро за тон по същото време на миналата година до 58 евро за тон. Причината е слабото търсене на фона на рекордното производство на зелените енергийни мощности в някои части на Европа.
Средствата от продажбата на тези емисии обикновено се използват за подкрепа на зелени инициативи, а във времената на енергийна криза - и за подкрепа на уязвими потребители. Заради ниската цена приходите и в българския Фонд "Сигурност на електроенергийната система" са с около 1 млрд. лева по-ниски, стана ясно преди седмици. По тази причина и Народното събрание задължи Министерството на финансите да преведе средства за попълване на недостига. Сумата беше преведена през март.
От една страна това показва, че схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS) действително помага на зеления преход, но от друга ниската цена на квотите намалява средствата, които държавите в ЕС използват за финансиране на зелените политики, пише Ройтерс. Според изчисленията на агенцията недостигът в европейския Иновационен фонд, през който се финансират мерки за енергийния преход, ще е в рамките на около 4 млрд. евро през 2024 година.
Според изчисленията на европейските власти в този фонд до 2030 година трябва да влязат към 40 млрд. евро, но ако цената на квотите е средно около 75 евро за тон. В първото тримесечие на 2024 година тя е трайно под това ниво. Средната цена през 2023 година обаче пък беше 83,60 евро за тон.
Анализаторите отчитат, че намалените приходи ще засегнат иновативни проекти - например за водород и други, които по-трудно могат да се финансират от пазара. През Иновативния фонд се насърчават и по-бедните членове на ЕС да се откажат от въглищата.
Подкрепа от фонда получават и европейските компании, за да не загубят конкурентоспособност на световните пазари заради зелените политики на Брюксел.
Възможно е този спад да е само временно явление, пише още Ройтерс. До края на десетилетието търсенето на квоти може да се върне, а и самата политика на ЕС за разпределянето на квотите предвижда постепенно намаляване на количествата, с които да разполагат страните (за да насърчи големите замърсители реално да намалят емисиите си, а не само да плащат за тях).
Очакванията са, че цената на емисиите през 2024 година ще бъде около 74 евро за тон.


Европа закъсня с мерките за Черно море, послания на Фон дер Лайен са закъснели
Евростат: Все повече украинци получават временна закрила в България
Тежките верижни катастрофи на "Тракия" през годините
Поптодорова обясни какво е значението на посещението на Урсула фон дер Лайен във Варна
Говорител на ЕК: Бъдещият център за наблюдение на Черно море се очаква да бъде готов догодина
Учениците не могат да откриват сами знания, които още не притежават
Първите десет изгубени години след края на комунизма още тежат на България
Иран превърна павилиона си на COP31 в изложба за убитите 120 ученици в Минаб
Обществените нагласи спрямо Израел в Америка се обръщат
ЕИБ: Финансираме Isar Aerospace, PLD Space за космически стартове
Това Porsche 924 е първата полицейска суперкола в Дубай
Шакил О'Нийл си купи три Rolls-Royce-а заради наранено его
Боядисването на това Bentley Continental GT отнема 56 часа
Mercedes дава още 10-15 години живот на ДВГ
Какви рискове крие дистанционното стартиране на двигателя
Съдбовен ноември за 5 зодии
Омбудсманът иска законови гаранции заради автоматизираната система за решенията на ТЕЛК
Родилка изгуби половината от кръвта си след раждане у дома с "акушерка" без лиценз
Учени търсят алтернативи на захарта от ново поколение с помощта на ИИ
Батерия предаде робот при маратон в Антарктида