С края на енергийната криза, започнала от края на 2021 година, цената на въглеродните емисии се срина и това оставя зелените фондове в Европейския съюз (ЕС) с намалени приходи. През март цената на квотите за въглеродни емисии се срина - от 96 евро за тон по същото време на миналата година до 58 евро за тон. Причината е слабото търсене на фона на рекордното производство на зелените енергийни мощности в някои части на Европа.
Средствата от продажбата на тези емисии обикновено се използват за подкрепа на зелени инициативи, а във времената на енергийна криза - и за подкрепа на уязвими потребители. Заради ниската цена приходите и в българския Фонд "Сигурност на електроенергийната система" са с около 1 млрд. лева по-ниски, стана ясно преди седмици. По тази причина и Народното събрание задължи Министерството на финансите да преведе средства за попълване на недостига. Сумата беше преведена през март.
От една страна това показва, че схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS) действително помага на зеления преход, но от друга ниската цена на квотите намалява средствата, които държавите в ЕС използват за финансиране на зелените политики, пише Ройтерс. Според изчисленията на агенцията недостигът в европейския Иновационен фонд, през който се финансират мерки за енергийния преход, ще е в рамките на около 4 млрд. евро през 2024 година.
Според изчисленията на европейските власти в този фонд до 2030 година трябва да влязат към 40 млрд. евро, но ако цената на квотите е средно около 75 евро за тон. В първото тримесечие на 2024 година тя е трайно под това ниво. Средната цена през 2023 година обаче пък беше 83,60 евро за тон.
Анализаторите отчитат, че намалените приходи ще засегнат иновативни проекти - например за водород и други, които по-трудно могат да се финансират от пазара. През Иновативния фонд се насърчават и по-бедните членове на ЕС да се откажат от въглищата.
Подкрепа от фонда получават и европейските компании, за да не загубят конкурентоспособност на световните пазари заради зелените политики на Брюксел.
Възможно е този спад да е само временно явление, пише още Ройтерс. До края на десетилетието търсенето на квоти може да се върне, а и самата политика на ЕС за разпределянето на квотите предвижда постепенно намаляване на количествата, с които да разполагат страните (за да насърчи големите замърсители реално да намалят емисиите си, а не само да плащат за тях).
Очакванията са, че цената на емисиите през 2024 година ще бъде около 74 евро за тон.


Почти 19 години работа за собствен дом: Къде в Европа жилищата са най-недостъпни?
Кои са най-опасните храни на крак през лятото
Стоянович: Храним се по начина, по който мислим - с отпадъци
Рекордните жеги в Европа водят до ръст на животозастрашаващите спешни случаи
Калфин: Бюджетът не носи изненади, плащаме цената на години безотговорно управление
Информация от анализатор е била пропусната при удара на САЩ по училище в Иран
Световното първенство и глобализацията печелят от играчите от диаспората
Екстремните жеги се превръщат в по-голяма заплаха за храните от войната
Си Дзинпин притиска Япония с ограничаване на износа на важни суровини
Европа избегна криза с авиационно гориво преди летния туристически сезон
Fiat 500 Coupe Zagato: Уникатът, който изпревари времето си
Toyota превръща „стария“ RAV4 в офроудър
Citroën превърна C3 Aircross в подводница на колела
Изненада: Ford оглави класация за качество
Китайските производители отнеха големия коз на японците
1430 за загинали, над 50 000 са в неизвестност след земетресенията във Венецуела
Димитър Манолов: Това е бюджет на инерцията
Николай Василев към властта: Некадърност, страх и мързел! Изхвърлете този бюджет
7 знака, че живеете в „тих развод“
Нощни акции срещу шума в София, ще проверяват обекти след 23:00 часа