С края на енергийната криза, започнала от края на 2021 година, цената на въглеродните емисии се срина и това оставя зелените фондове в Европейския съюз (ЕС) с намалени приходи. През март цената на квотите за въглеродни емисии се срина - от 96 евро за тон по същото време на миналата година до 58 евро за тон. Причината е слабото търсене на фона на рекордното производство на зелените енергийни мощности в някои части на Европа.
Средствата от продажбата на тези емисии обикновено се използват за подкрепа на зелени инициативи, а във времената на енергийна криза - и за подкрепа на уязвими потребители. Заради ниската цена приходите и в българския Фонд "Сигурност на електроенергийната система" са с около 1 млрд. лева по-ниски, стана ясно преди седмици. По тази причина и Народното събрание задължи Министерството на финансите да преведе средства за попълване на недостига. Сумата беше преведена през март.
От една страна това показва, че схемата за търговия с емисии на ЕС (ETS) действително помага на зеления преход, но от друга ниската цена на квотите намалява средствата, които държавите в ЕС използват за финансиране на зелените политики, пише Ройтерс. Според изчисленията на агенцията недостигът в европейския Иновационен фонд, през който се финансират мерки за енергийния преход, ще е в рамките на около 4 млрд. евро през 2024 година.
Според изчисленията на европейските власти в този фонд до 2030 година трябва да влязат към 40 млрд. евро, но ако цената на квотите е средно около 75 евро за тон. В първото тримесечие на 2024 година тя е трайно под това ниво. Средната цена през 2023 година обаче пък беше 83,60 евро за тон.
Анализаторите отчитат, че намалените приходи ще засегнат иновативни проекти - например за водород и други, които по-трудно могат да се финансират от пазара. През Иновативния фонд се насърчават и по-бедните членове на ЕС да се откажат от въглищата.
Подкрепа от фонда получават и европейските компании, за да не загубят конкурентоспособност на световните пазари заради зелените политики на Брюксел.
Възможно е този спад да е само временно явление, пише още Ройтерс. До края на десетилетието търсенето на квоти може да се върне, а и самата политика на ЕС за разпределянето на квотите предвижда постепенно намаляване на количествата, с които да разполагат страните (за да насърчи големите замърсители реално да намалят емисиите си, а не само да плащат за тях).
Очакванията са, че цената на емисиите през 2024 година ще бъде около 74 евро за тон.


Хороскоп за 14 май 2026
Варна представи потенциала си като дестинация за СПА, уелнес и медицински туризъм
Морското научно общество ще придобие нов изследователски кораб
Община Варна внедрява иновативна програма за когнитивно развитие в предучилищна възраст
Проф. Милен Балтов е новият председател на Морското научно общество
Скъпият петрол повишава инфлационния натиск в Китай
Fibank осъществи рекордни международни емисии за българска банка за €310 млн.
Върховният съд в САЩ единствен се опитва да си върши работата
Космическата индустрия търси следващото поколение инженери в България
Латвия ще работи по защита от дронове с Украйна, част 3
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Най-скъпо не означава най-добро – японците отново печелят
Renault направи перфектната офроуд играчка за плажа
Какви са версиите за експлозията в Горна Оряховица?
На косъм от трагедия: Скандално нарушение на пътя часове преди Giro d'Italia
Софиянец предложил 20 000 евро подкуп на областния управител на Добрич
Джейми Фокс ще става баща за трети път
Започна първото съвместно учение на сръбската армия и НАТО