Ядрените мечти на Източна Европа се сблъскват с финансовата реалност

След аварията в Чернобил през 1986 година развитието на ядрени централи в Източна Европа се забави, а няколко години по-късно, след падането на Берлинската стена и разпада на СССР - съвсем прекъсна, пише Bloomberg. Сега обаче много проекти се възраждат на фона на новите реалности в енергетиката - Зелената сделка, войната в Украйна и процеса на подмяна на остарелите реактори в Западна Европа.

Чехия, Полша, Румъния, България - всички те планират ядрени енергийни мощности, като в Полша реактори ще бъдат построени за първи път. Мнозина наричат случващото се в региона "най-големия проект за столетието" - плановете са да бъдат добавени поне дузина нови реактори на обща цена от 130 млрд. евро. Вероятно първият ще заработи след около десетина години.

Повечето реактори в Източна Европа са с дизайн от 70-те и 80-те години на миналия век и ще продължат да работят още известно време. Първият заработи през 1972 година в Словакия (тогава част от Чехословакия). Днес в страната имат политическата подкрепа, но не и яснота как да платят за нови ядрени мощности.

Предизвикателствата за региона всъщност са няколко и едно от тях е, че държавите в Източна Европа са само ползватели на технологиите и нямат ноу-хау за изграждането на реактори. Но основният въпрос, с който се сблъскват всички планове, е финансов - не е ясно кой и как ще плати за тях на фона на нежеланието на частни инвеститори да вложат средства в ядрени централи. След години на евтина електроенергия, никой не инвестира в нови източници, коментира Бранислав Стръцек, ръководител на най-голямата комунална компания в Словакия.

Правителствата в повечето държави в Източна Европа подкрепят проектите за нови ядрени мощности, притиснати от сроковете за забрана на използването на въглища в ЕС и от високата цена на природния газ след началото на войната в Украйна. Енергийни експерти обаче не очакват инвестиционни решения преди следващия юни. Тогава ще бъде одобрена бюджетната рамка на ЕС за следващия 7-годишен период (2028-2034 година) и страните от Източна Европа ще чакат да видят дали няма да има субсидии за ядрения сектор.

Източник: Bloomberg

В Западна Европа настроенията не са така категорични, макар че в някои страни (Белгия и Испания) отлагат затварянето на реактори заради енергийната криза след войната в Украйна. Германия обаче категорично затвори и последните си централи, а Австрия отхвърли развитието им с референдум още през 1978 година.

На другия полюс са Франция, Швеция и Финландия, които не само продължават да разчитат на ядрената енергетика, която осигурява най-малко 30% от потребяваната енергия, но и да строят нови реактори. През миналата година Финландия например пусна нов в АЕЦ "Олкилуото", а това лято се очаква да влезе в експлоатация бавеният с години реактор в АЕЦ "Фламанвил" 3.

Кой ще строи новите реактори в Източна Европа?

Почти всички реактори в централите от Източна Европа са по руски дизайн - ВВЕР 1000 или ВВЕР 400. След началото на войната в Украйна обаче сътрудничеството с "Росатом" за изграждане на ядрени мощности изглежда силно усложнено и повечето правителства (с изключение на унгарското) поглеждат към други доставчици.

Припомняме, че Унгария продължава да развива проекта за разширяването на АЕЦ "Пакш" с руска технология. Според медийни спекулации един от лостовете, с които ЕС си осигури подкрепата на Будапеща за политиките на общността за Украйна, е обещанието, че двата нови руски реактора ще бъдат одобрени.

Но Полша например ще изгради първите си реактори с технологията на Westinghouse и в момента търси начин да финансира проекта, чиято цена е 30 млрд. долара. Това представлява около 3,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Един от вариантите, който обмисля Варшава е т.нар. "договор за разлика", който широко се използва в енергетиката за финансиране на проекти. При тях разликата в цената на произведената енергия и тази на пазара се покрива от специален правителствен фонд и така се гарантират приходите на инвеститорите и покриването на разходите за реализирането на проекта.

Румъния пък обмисля микс от различни източници на финансиране, включително и зелени облигации, държавни гаранции и заеми, както и договори за разлика, коментират от държавната ядрена компания Nuclearelectrica.

Чехия още обмисля кой да достави поне един реактор, а зам.-министърът на икономиката и търговията Томаш Ехлер коментира преди месец, че правителствени заеми ще покрият поне 90% от разходите.

Финансирането всъщност е основен проблем за ядрените проекти на Запад - заради липсата на средства реализацията се бави с години, дори и десетилетия, а разходите растат. Примерите не са малко, включително и британската "Хинкли Пойнт Си". В Словакия пък цената на бавения с години проект за нов реактор се удвои от първоначалните 2 млрд. евро.