IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ядрените мечти на Източна Европа се сблъскват с финансовата реалност

В региона се планират десетки реактори на обща стойност 130 млрд. евро

12:05 | 10.07.24 г. 11
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

След аварията в Чернобил през 1986 година развитието на ядрени централи в Източна Европа се забави, а няколко години по-късно, след падането на Берлинската стена и разпада на СССР - съвсем прекъсна, пише Bloomberg. Сега обаче много проекти се възраждат на фона на новите реалности в енергетиката - Зелената сделка, войната в Украйна и процеса на подмяна на остарелите реактори в Западна Европа.

Чехия, Полша, Румъния, България - всички те планират ядрени енергийни мощности, като в Полша реактори ще бъдат построени за първи път. Мнозина наричат случващото се в региона "най-големия проект за столетието" - плановете са да бъдат добавени поне дузина нови реактори на обща цена от 130 млрд. евро. Вероятно първият ще заработи след около десетина години.

Повечето реактори в Източна Европа са с дизайн от 70-те и 80-те години на миналия век и ще продължат да работят още известно време. Първият заработи през 1972 година в Словакия (тогава част от Чехословакия). Днес в страната имат политическата подкрепа, но не и яснота как да платят за нови ядрени мощности.

Предизвикателствата за региона всъщност са няколко и едно от тях е, че държавите в Източна Европа са само ползватели на технологиите и нямат ноу-хау за изграждането на реактори. Но основният въпрос, с който се сблъскват всички планове, е финансов - не е ясно кой и как ще плати за тях на фона на нежеланието на частни инвеститори да вложат средства в ядрени централи. След години на евтина електроенергия, никой не инвестира в нови източници, коментира Бранислав Стръцек, ръководител на най-голямата комунална компания в Словакия.

Правителствата в повечето държави в Източна Европа подкрепят проектите за нови ядрени мощности, притиснати от сроковете за забрана на използването на въглища в ЕС и от високата цена на природния газ след началото на войната в Украйна. Енергийни експерти обаче не очакват инвестиционни решения преди следващия юни. Тогава ще бъде одобрена бюджетната рамка на ЕС за следващия 7-годишен период (2028-2034 година) и страните от Източна Европа ще чакат да видят дали няма да има субсидии за ядрения сектор.

Източник: Bloomberg Източник: Bloomberg

В Западна Европа настроенията не са така категорични, макар че в някои страни (Белгия и Испания) отлагат затварянето на реактори заради енергийната криза след войната в Украйна. Германия обаче категорично затвори и последните си централи, а Австрия отхвърли развитието им с референдум още през 1978 година.

На другия полюс са Франция, Швеция и Финландия, които не само продължават да разчитат на ядрената енергетика, която осигурява най-малко 30% от потребяваната енергия, но и да строят нови реактори. През миналата година Финландия например пусна нов в АЕЦ "Олкилуото", а това лято се очаква да влезе в експлоатация бавеният с години реактор в АЕЦ "Фламанвил" 3.

Кой ще строи новите реактори в Източна Европа?

Почти всички реактори в централите от Източна Европа са по руски дизайн - ВВЕР 1000 или ВВЕР 400. След началото на войната в Украйна обаче сътрудничеството с "Росатом" за изграждане на ядрени мощности изглежда силно усложнено и повечето правителства (с изключение на унгарското) поглеждат към други доставчици.

Припомняме, че Унгария продължава да развива проекта за разширяването на АЕЦ "Пакш" с руска технология. Според медийни спекулации един от лостовете, с които ЕС си осигури подкрепата на Будапеща за политиките на общността за Украйна, е обещанието, че двата нови руски реактора ще бъдат одобрени.

Но Полша например ще изгради първите си реактори с технологията на Westinghouse и в момента търси начин да финансира проекта, чиято цена е 30 млрд. долара. Това представлява около 3,9% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Един от вариантите, който обмисля Варшава е т.нар. "договор за разлика", който широко се използва в енергетиката за финансиране на проекти. При тях разликата в цената на произведената енергия и тази на пазара се покрива от специален правителствен фонд и така се гарантират приходите на инвеститорите и покриването на разходите за реализирането на проекта.

Румъния пък обмисля микс от различни източници на финансиране, включително и зелени облигации, държавни гаранции и заеми, както и договори за разлика, коментират от държавната ядрена компания Nuclearelectrica.

Чехия още обмисля кой да достави поне един реактор, а зам.-министърът на икономиката и търговията Томаш Ехлер коментира преди месец, че правителствени заеми ще покрият поне 90% от разходите.

Финансирането всъщност е основен проблем за ядрените проекти на Запад - заради липсата на средства реализацията се бави с години, дори и десетилетия, а разходите растат. Примерите не са малко, включително и британската "Хинкли Пойнт Си". В Словакия пък цената на бавения с години проект за нов реактор се удвои от първоначалните 2 млрд. евро.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:05 | 10.07.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Енергетика виж още

Коментари

6
rate up comment 3 rate down comment 7
zelka007
преди 1 седмица
До: aldy ... ахаххахаа ... Аккую е 100% рассийска собственост , турците не щат да го притежават !! засега !! може да размислят за в бъдеще , но засега си е рассийски ... за 15г местното енерго ще купува 70% от токът произведен от първите два реактора на фиксирана цена от 0,125 турски лири , другото отива на свободният пазар . от 3ти и 4ти реактор пак за 15г ще купуват на фиксирана цена 30% , другото на свободният пазар ... мустакатите ни комшии обичат блатните търгаши ... найс , а ?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 3 rate down comment 9
zelka007
преди 1 седмица
До: aldy ... ахаххха ... Аккую го започнаха за цена от 16млрд преди десетина години , са последно според рассияните струва 24млрд ... точно колко струва не е много ясно , щото там всичко е секретно в блатната коги иде реч за ядрена енергетика ... в момента россатом изплаща на турският строител на централата 15млрд в презряна зелена валюта ... САМО ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО !! а колко струва оборудването в рассийката те си знаят , колко струва френското управление , пак те си знаят ... :)))
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 15 rate down comment 8
Tikva007
преди 1 седмица
*Ядрените мечти на Източна Европа се сблъскват с финансовата реалност* - Като гледам какви репи налазиха властта в източна Европа, по-вероятно е финансовите й и политически мечти да се сблъскат с една ядрена реалност от друг характер.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 18 rate down comment 9
aldy
преди 1 седмица
WH е годна само за корупционни цели. Изгониха ги от Чехия. В Щатите клиентът сам си довършва двата блока, почнати от WH. В Турция АЕЦ "Аккую" с 4 блока е на цена $24 млрд., по $6 на реактор. У нас икономиката слугува на политиката. Затова АЕЦ-и няма да има. Не само "Белене". Никакви. И ТЕЦ-и няма да има. Никакви. И население няма да има. Никакво. То е излишно и пречи на сайбиите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 17
zelka007
преди 1 седмица
14млрд х 30% са 4,2млрд делено на 8 години примерно са 0,5млрд на година от бюджета ... никви ядове , нашият бюджет е над 40млрд вече и продължава да расте с БВПто ни ... останалите 10млрд са от експортната банка ... или 10млрд делено на 30 години примерно е 0,34млрд делено на 1,5млн електромера в България е $227 делено на 12 месеца е около $19 на електромер на месец . сега , сигурно битовите ще плащат по-малко , а фирмените ще ги натоварят повече ... но след 30 години ще сме ги изплатили ... !!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 9 rate down comment 19
zelka007
преди 1 седмица
ние договор за разлика нема да ползваме , щото означава да плащаме лихви до припадък ... :))) ... който иска да се занимава с това ... !! ... държавата през бюджета финасира 30% , останалите 70% са от експортната банка на УСАто ... заемите са гарантирани през сметките за ток , сиреч , след подписване на окончателният договор , всички клиенти на енергото ще имат някаква част от сметката си за новите рекатори , и то още във фазата на строителството . това е най-изгодното и ефффтино финансиране !!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още