От десетилетия Украйна иска да завърши Хмелницката АЕЦ, сега ще опита и с българските реактори

Преди дни Върховната Рада на Украйна даде позволение за покупката на оборудването за АЕЦ "Белене" - стъпка, приета и позитивно, и негативно в страната. Според поддръжниците на проекта реакторите, които имаме ние, ще позволят много бързо да бъде довършен третият блок, започнат още преди две десетилетия - в момента към 80% от работата по него е приключила. За четвъртия блок работата ще бъде по-дълга - там са свършени около 25% от нужните дейности.

Критиците обаче се питат наистина ли Украйна има нужда от тези мощности, при това руски.

Историята на Хмелницката АЕЦ

Историята на Хмелницката АЕЦ напомня много на АЕЦ "Белене". Украинската Espreso TV припомня, че строителството на централата е започнало още през 80-те години, но аварията в Чернобилската АЕЦ силно намалява желанието за развитие на ядрената енергетика. Все пак първият блок (с реактор от типа ВВЕР 1000) е завършен през 1987 година.

Следват годините на промените в СССР и вторият блок е завършен и пуснат в експлоатация едва през 2004 година.

От тогава датират и плановете да бъдат построени още два блока. Украйна вече е независима държава, но със запазени връзки с Русия, а и традиционно за региона "Атомстройекспорт", която е част от "Росатом", държи монопола по строителството на реактори. През 2008 г. руснаците печелят търга за довършване на проекта, а през 2011 г. парламентът ратифицира споразумението с Русия за неговата реализация.

Само няколко години по-късно отношенията с Москва рязко се влошават, след като руски военни окупират Крим и започват военни действия в части от Донбас. Споразумението с "Атомстройекспорт" е прекратено през 2015 г.

Но Украйна няма намерение да се откаже от проекта и през същата година анализира възможността да го довърши с реактори на Skoda.

Парадоксално, но първият реактор за АЕЦ "Белене" е изработен в чешките заводи. Той пристига в България, точно когато проектът е замразен за първи път, и престоява 16 години в очакване на решение. Русия го купува за по-ниска от цената, която София е платила, с мотива, че е от типа в Чернобилската АЕЦ (с графитно охлаждане) и не е безопасен. Но реакторът е с типичното водно охлаждане и успешно е сложен в Калининградската АЕЦ.

След това "Атомстройекспорт" се възползва от неясните моменти около АЕЦ "Белене" и през 2008 г. приема поръчка, направена с нарушения от двама директори в Националната електрическа компания (НЕК), за производството на оборудване за два блока. България загуби арбитражното дело, в което настояваше, че поръчката е направена без разрешение, и в крайна сметка страната ни се сдоби с два реактора, които от 2016 г. се чуди какво да направи. До пролетта на 2017 г. оборудването за АЕЦ "Белене" се съхраняваше в "Ижорските заводи", а след това - на площадката, определена за строителство, която предишния премиер Бойко Борисов сполучливо нарече "гьол".

По същото време в Украйна започват да работят с Skoda, която тогава е част от руската компания "Обединени машиностроителни заводи" (ОМЗ), собственост на "Газпромбанк". Едва през 2022 г. чешкото правителство придоби компанията чрез своя енергиен гигант CEZ.

През 2017 г. проектът за завършване на Хмелницката АЕЦ се оценява на 72,4 млрд. гривни (около 2,5 млрд. долара по курса тогава). През 2018 г. той е одобрен от Върховната Рада.

Енергийният министър на Украйна в периода 2016 - 2019 г. Ихор Насалюк разказва пред Espreso TV, че идеята е била третият блок да бъде довършен до 2021 г. и да се използва за износ на електроенергия към страните от ЕС (и да се изплаща от цената на електроенергията). По проекта е било предвидено и увеличаване на капацитета за износ (нещо, което в крайна сметка беше направено след началото на пълномащабната война, когато Украйна се отдели от руската енергийна система).

През 2018 г. Украйна няма голяма нужда от още ядрени мощности - страната разчита на най-голямата ядрена централа в Европа - Запорожката АЕЦ с шест реактора, както и на още девет реактора, с водни електроцентрали (ключова е каскадата по р. Днепър) и много въглищни централи, които захранват енергийноинтензивната индустрия, включваща стоманодобивни заводи и т.н.

През 2019 г. в Украйна преценяват, че ЕС не се интересува от ядрена енергия. Тогава е времето на Зелената сделка и ролята на ядрените централи действително беше под въпрос за изпълнението на амбициозните климатични цели на Брюксел и това накара Киев да се откаже от проекта. 

Войната в Украйна промени енергийната карта на Европа

Само три години по-късно Русия нападна Украйна и промени енергийната карта на Европа. Енергията стана скъпа и търсена стока в първите месеци на войната. Тогава Киев успя да продаде излишните количества електроенергия, оставащи след унищожаването на големите заводи - например "Азовстал" в Мариупол, за който в момента няма планове за възстановяване от руските окупационни власти в града.

Малко след това Русия започна да обстрелва енергийните централи и съоръжения и през 2024 г. Украйна загуби почти всички свои въглищни централи, а много от водните централи са повредени и не работят. Една от най-големите загуби е ВЕЦ "Каховка".

Затова и в Киев търсят бърз начин да увеличат производството на електроенергия. През тази зима страната разчита на внос, но на високи цени, а и в региона няма много излишъци, затова и често енергоснабдителните дружества подготвят график за режим на тока, включително и в столицата Киев.

Според експерти обаче Украйна няма нужда от базови, а от маневрени мощности, които бързо могат да бъдат включени и изключени в пиковите часове - например въглищни централи. От друга страна, в момента ядрените централи са донякъде защитени от руските атаки, след като Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) организира постоянни мисии в украинските централи. Преди дни обаче руски дрон проби саркофага на Чернобилската АЕЦ и върна притесненията за възможен ядрен инцидент.

В Украйна критикуват и решението да бъде използвано българското оборудване - освен старо, то от години се съхранява в складове. България обаче даде възможност на украински експерти да се запознаят с неговото състояние, преди да се пристъпи към покупката.

"Някога президентът Володимир Зеленски говореше за децентрализацията на генерациите", коментира енергийният експерт Олех Дудар. Сега обаче Украйна отново се връща към грандоманските проекти, планирайки новата най-голяма ядрена централа в Европа, допълва той. Освен двата блока, които украинският ядрен оператор "Енергоатом" планира с българските реактори, в ход е и проект за още два реактора, но този път на Westinghouse.

Снимка: President.gov.ua

По време на война такава голяма централа е уязвима и несигурна, а загубата на толкова голяма мощност изведнъж крие заплаха за срив на цялата мрежа, обясняват експертите. За тях е по-добре парите за Хмелницката АЕЦ да бъдат насочени към когенериращи мощности, които да бъдат изградени край градове и индустриални зони.

Всъщност това беше една от идеите на правителството през миналото лято - покупката на газови турбини от Siemens, но се оказа, че производството им ще отнеме време. Другата възможност за украинската енергетика са малките модулни реактори, които "Енергоатом" разглежда. Технологията обаче все още е процес на разработка и първите реактори могат да се очакват към края на десетилетието.

Въпреки критиките много ядрени експерти се примиряват с довършването на грандиозния проект - в страната не се надяват, че ще могат да си върнат Запорожката АЕЦ, или пък че тя въобще ще може да заработи след три години под окупацията на Русия и спряната работа. Ядрените мощности засега изглеждат защитени от обстрелите, а недостигът на енергия е такъв, че през зимата при температури от -15°С 30-40% от страната ще остане без ток.

Сделката с България

В Киев си дават срок до 11 март да постигнат напредък по сделката или "други опции ще бъдат разгледани". Espresso TV обръща внимание на коментари на председателя на комисията по финанси в българския парламент - някогашния енергиен министър Делян Добрев. Той казва, че цената подлежи на преговори, но реакторите струват не по-малко от 1,2 млрд. лева - толкова, за колкото сме ги купили.

В Киев казват, че "Енергоатом" е приготвила 600 млн. долара за покупката, но според документите на Добрев цената е 600 млн. евро, тоест има разлика от около 30 млн. долара. За реализацията на проекта са нужди и още средства, включително и изграждане на линии високо напрежение за преноса на енергията. За строителството Украйна едва ли ще може да разчита на европейско финансиране, макар че в ЕК нямат против оборудването да бъде взето.