Газът по договора с Botas е пет пъти по-скъп от доставките през Гърция

България не може да продаде част от слотовете по договора с Botas, защото доставките през турските терминали за втечнен газ, дори и за държавите от Централна Европа, са по-скъпи от тези, идващи през терминалите на Германия. Те са в пъти по-скъпи и от доставките, които България може да получава през терминалите в Гърция. Това обясни министърът на енергетиката Жечо Станков пред Народното събрание. Той участва в изслушване за преговорите и сключването на договора с турската компания заедно с бившия служебен министър Росен Христов, бившия директор на "Булгаргаз" Деница Златева и директора на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, които участват в преговорите в началото на 2023 година.

Договорът е определян като неизгоден за България след влизането в експлоатация на терминала в Александруполис, в който България има дял. По тази причина и Народното събрание задължи Министерството на енергетиката да предоговори условията или да намери начин да намали загубите. Страната плаща на Botas 530 хил. евро на ден за възможността да ползва турските терминали, дори и да не получава газ през тях. В клаузите не е предвидено предсрочно прекратяване на договора, освен ако не бъде платена цялата сума по него - 4,2 млрд. лева.

Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев заяви, че българската енергетика е "капитулирала" пред Турция с този договор. Според него цената на каргото през Гърция е пет пъти по-ниска спрямо през Турция. Водени са множество срещи с Унгария, Молдова, Словакия и Австрия, но те са отказали да ползват слотовете, дори и с отстъпките, които предлага България, за да минимизира загубите, които регистрира по договора, уточни Станков.

Според него има и други неизгодни за страната клаузи - включително свободен достъп до газопреносната мрежа от трети компании, тоест потенциална загуба на клиенти на "Булгаргаз". Нещо повече - при сключването договора компанията е имала достатъчно газ и доставките за 2023 година са били осигурени. "Булгаргаз" в момента е в тежко състояние, регистрирайки загуба на пазарен дял и финансови загуби заради неизгодния договор, каза още Станков.

Няма клаузи по предсрочно прекратяване по нито един дългосрочен договор за газ

По дългосрочните ни договори за доставка на природен газ - с Азербайджан или за терминала в Александруполис, няма клаузи за предсрочно прекратяване, стана ясно по време на изслушването.

Росен Христов беше категоричен, че липсата на клауза за предсрочно прекратяване на международни договори е стандартна процедура и причината е споразуменията да бъдат защитени при промяна на политическата конюнктура. Той заяви още, че отново би сключил този договор, защото той е основна част от стратегията на България да купува и доставя на Европа неруски природен газ. Според него това е най-доброто за България и по отношение на геополитическата обстановка и по икономически причини.

Христов заяви още, че договорът не е лош, но не се използва ефективно и обърна внимание, че в момента след ограниченията в работата на терминала в Александруполис, това е единствената възможност България да получава втечнен природен газ. Газовата компания е обществен доставчик и има ангажимент да доставя газ, но това не може да стане без дългосрочни договори, смята бившият енергиен министър. Доставките през гръцкия терминал са ограничени от началото на годината заради технически проблеми.

Договорките с Botas могат да бъдат ползвани след спирането на транзита на газ през Украйна, но страната въобще не предлага тази опиция на европейски компании, допълни още бившия служебен министър.

През 2025 г. всички доставки на втечнен газ се изпълняват през договора с Botas

Деница Златева коментира, че договорът се използва активно - през 2023 година през турските терминали България е получила 664 хил.мегаватчаса, но през 2024 година количествата вече са 3,3 млн. мегаватчаса. От края на януари 2025 година, когато спряха доставките през Гърция, чрез договора с Botas България е получила 2,66 млн. мегаватчаса природен газ.

И тримата участници в преговорите с Botas и подписването на договора заявиха, че не са усещали натиск от страна на президента Румен Радев споразумението да се случи. Росен Христов обясни, че е участвал на срещата между българския президент и турския му колега Реджеп Тайип Ердоган, когато е дискутирана сделката.

"Не е натиск, а помощ от Румен Радев в преговорите, инициирани от нас във връзка с желанието да доставяме неруски природен газ",  каза бившият служебен министър.

В отговор на въпрос дали министърът тогава е оказал влияние на "Булгаргаз" за преговори с Botas тогавашният директор Деница Златева отговори, че всички разговори са били водени първо на политическо ниво, а едва след това - между двете дружества. Причината да се търси турската компания е била нуждата да се осигурят терминали за приемането на договорените от правителството на ПП-ДБ седем танкера от САЩ.

Златева отбеляза, че "Булгаргаз" е имал забележки по клаузи на договора, но е приета само промяна, свързана с доставките, които можем да приемем през терминалите на Botas. В първоначалното предложение е било вписано доставката на 19 карга, а физически страната може да приеме 10. В крайна сметка в договора е записано, че каргата ще бъдат 14 годишно.

Това е една от основните критики към договора - предвижда доставките на 1,8 млрд. куб. метра годишно, а физически е възможно да получим 1,3 млрд. куб. метра. Това означава автоматично неизпълнение на договора, което обаче се заплаща по клаузата take or pay. Росен Христов обаче отбеляза, че цената за обслужване на един танкер е съпоставима с тази за терминала "Ривитуса" в Гърция, дори и с плащането на към 0,5 млрд. куб. метра. Деница Златева пък обърна внимание, че има разлика между потреблението на газ през лятото и през зимата и с по-големите количества всъщност се дава възможност да бъде покрит дисбаланс през зимата.

И тримата са давали показания в ДАНС за начина, по който са водени преговорите с турската компания, стана ясно още от изслушването в Народното събрание.

Росен Христов не отговори на въпроса дали е правена консултация с независими правни експерти, нито дали има възможност за прекратяване на договора без щети за България. Според анализите на комисията, която анализираше казуса в предишното Народно събрание, прекратяване на договора е възможно след изплащане на цялата сума - 4,2 млрд. лева. Жечо Станков припомни още, че има и предвидена индексация с инфлацията и прогнозира, че при изтичане на срока му (13 години) сумата ще се увеличи до 5,5 млрд. - 6 млрд. лева.

Росен Христов ще съди страната за политическо преследване

Росен Христов съобщи, че подава иск срещу България за политическо преследване след въпрос от председателя на енергийната комисия Павела Митова "каква комисионна е взел по сделката". Това не поставя под въпрос изобщо взел ли съм комисионна, само какъв е размерът ѝ, което приемам като политическо преследване, заяви още Христов. Според него въпросът на Митова доказва, че целта на изслушването е продиктувано от политически цели, а не за да бъде анализиран договорът и възможностите за ефективното му използване.