След като похарчиха 380 млрд. евро за удвояване на капацитета на вятърни турбини през последното десетилетие, компаниите в ЕС се учат как да се борят с безветрието, пише Bloomberg. Тази година от февруари до април силата на вятъра записа най-рязкото намаление от 1940 година насам, според даните на Института за климатични промени към Университета в Мейн. Няма научно обяснение за намалялата сила на ветровете - вероятната причина са климатичите промени.
Това накара комуналните компании да се насочат към малко познат пазар за хеджиране на риска от безветрие. Заявките за метеорологични деривати са се увеличили съществено спрямо миналото лято, посочват от Munich Re. Интерес към хеджирането на риска за вятърните турбини се е появил още преди 2-3 години, но сега липсата на вятър тази зима е насърчило още повече търсенето, коментират и консултантите от Parameter Climat, специализирани в хеджирането на рискове.
Но големите компании като RWE, Orsted или Iberdrola отказват да споделят информация за застраховането срещу безветрие. Според анализатори това не е евтино за тях, а заради липсата на ветрове тази зима, много от ВЕИ производителите са записали финансови загуби.
Например производството на RWE от вятърните турбини е намаляло с една трета, сочат изчисленията на Bloomberg. Шведската Vattenfall съобщава за намаляване на производството с 20% спрямо предходната година. Говорител на компанията отбелязва, че не ползват хеджиране на риска, но балансират производството с други мощности на компанията.
Компаниите купуват застраховки, в които отбелязват очакваното производство (в тераватчасове), а при липсата на достатъчно вятър им се изплащат застрахователни премии, обясняват застрахователите, сред които Munich Re и Swiss Re.
Всъщност подобни застраховки не са новост за пазара - "метеорологични деривати" от десетилетия се продават за хеджиране на риска в селското стопанство и дори за спортни и други събития. Но няма данни какво е разпространението им сред вятърните паркове или соларните централи.
Това е в разрез с практиката за финансовите операции и книжа, които станаха много по-прозрачни в последните десетилетия под натиска на регулаторите. Подобни данни нямат и платформите за търговия с електроенергия - договорите се сключват директно между компаниите за комунални услуги и предлагащите хеджиращи опции.


Къде са най-опасните пътни отсечки във Варна
Унгарската МОЛ иска да купи чуждестранните активи на "Лукойл"
Защо плащаме скъпо за храна с неясен произход?
Освен че няма риба, намаляват и рибарите
Наша съседка е най-доброто място за пенсиониране
Дьоре от Hensold: Очаквам стоманено десетилетие
Мозъчни интерфейси и метавселени – докъде стига бъдещето на игрите?
Hensold: Пазарите са водени от настроението
Hensold очаква до 10-15г военните разходи да продължат
Hensold подкрепя някои доставчици на автопроизводителите в Германия
Китайски електромобил се разцепи при странна катастрофа
Един от най-добрите двигатели на Audi навърши половин век
Pininfarina възроди първото поколение на Honda NSX
Японски компании съдят администрацията на Тръмп заради митата
Bosch и Maserati ще спасяват ДВГ с водород
Османската династия ще съди турчин, живеещ в САЩ, представящ се за османски принц
3 зодии с шанс за изненадващи парични постъпления около пълнолунието на 4 декември
Аманда Сейфрид на 40 - актрисата блесна до Сидни Суини на червения килим
Суперхрани, които са бюджетни
Тайланд разреши алкохола от 14 до 17 часа
преди 6 месеца * 0След като похарчиха 380 млрд. евро за удвояване на капацитета на вятърни турбини през последното десетилетие, компаниите в ЕС се учат как да се борят с безветрието* - Тези да не ги мислим - този, който им е дал 380 млрд. за вятър, ще им даде и 1,380 млрд. за липса на вятър. По-интересното е тези, с чиито пари комисарщината си играе на има-нема шикалки, кога ще започнат да се учат да хвърлят камъни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар