След като похарчиха 380 млрд. евро за удвояване на капацитета на вятърни турбини през последното десетилетие, компаниите в ЕС се учат как да се борят с безветрието, пише Bloomberg. Тази година от февруари до април силата на вятъра записа най-рязкото намаление от 1940 година насам, според даните на Института за климатични промени към Университета в Мейн. Няма научно обяснение за намалялата сила на ветровете - вероятната причина са климатичите промени.
Това накара комуналните компании да се насочат към малко познат пазар за хеджиране на риска от безветрие. Заявките за метеорологични деривати са се увеличили съществено спрямо миналото лято, посочват от Munich Re. Интерес към хеджирането на риска за вятърните турбини се е появил още преди 2-3 години, но сега липсата на вятър тази зима е насърчило още повече търсенето, коментират и консултантите от Parameter Climat, специализирани в хеджирането на рискове.
Но големите компании като RWE, Orsted или Iberdrola отказват да споделят информация за застраховането срещу безветрие. Според анализатори това не е евтино за тях, а заради липсата на ветрове тази зима, много от ВЕИ производителите са записали финансови загуби.
Например производството на RWE от вятърните турбини е намаляло с една трета, сочат изчисленията на Bloomberg. Шведската Vattenfall съобщава за намаляване на производството с 20% спрямо предходната година. Говорител на компанията отбелязва, че не ползват хеджиране на риска, но балансират производството с други мощности на компанията.
Компаниите купуват застраховки, в които отбелязват очакваното производство (в тераватчасове), а при липсата на достатъчно вятър им се изплащат застрахователни премии, обясняват застрахователите, сред които Munich Re и Swiss Re.
Всъщност подобни застраховки не са новост за пазара - "метеорологични деривати" от десетилетия се продават за хеджиране на риска в селското стопанство и дори за спортни и други събития. Но няма данни какво е разпространението им сред вятърните паркове или соларните централи.
Това е в разрез с практиката за финансовите операции и книжа, които станаха много по-прозрачни в последните десетилетия под натиска на регулаторите. Подобни данни нямат и платформите за търговия с електроенергия - договорите се сключват директно между компаниите за комунални услуги и предлагащите хеджиращи опции.


Как да подготвим автомобила за есента
Десислав Дяков за пропуснатия шанс за успех в Попово: В последните 15 минути имахме 5 положения
Ето кога са ваканциите за учениците през учебната 2026/2027 година
Варна посреща изложбата „Букварите на поколения българи“
45 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Кристалина Георгиева за речта на Уорш в Джаксън Хол
Реакциите на обещанията на Уорш в Джаксън Хол
Грей: Войната в Иран само вдигна разходите за издръжка
Тръмп копира губещата стратегия на Путин спрямо Канада
Китай порица Anthropic и постави условия за AI диалога със САЩ
Риск за здравето на работниците затвори завод на CATL в Европа
Щипка премахва нуждата от ароматизатор в колата
Porsche пести тегло и от аудиосистеми
Apple CarPlay вече ще показва прогнозата за времето на живо
Ричард Хамънд си купи автомобилна компания
Ще се възродят ли селата ни от програми тип "Странджа-Сакар" и "Къщи за тъщи"?
Раздяла, болка, а не сте били гаджета: 10 начина да преодолеете situationship
8 неща, които мъжът прави, когато не уважава половинката си
Тръмп и 2028 година: Между мечтата за трети мандат и живота след Белия дом
Синът на Фърги вече е тийнейджър
преди 1 година * 0След като похарчиха 380 млрд. евро за удвояване на капацитета на вятърни турбини през последното десетилетие, компаниите в ЕС се учат как да се борят с безветрието* - Тези да не ги мислим - този, който им е дал 380 млрд. за вятър, ще им даде и 1,380 млрд. за липса на вятър. По-интересното е тези, с чиито пари комисарщината си играе на има-нема шикалки, кога ще започнат да се учат да хвърлят камъни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар