След като похарчиха 380 млрд. евро за удвояване на капацитета на вятърни турбини през последното десетилетие, компаниите в ЕС се учат как да се борят с безветрието, пише Bloomberg. Тази година от февруари до април силата на вятъра записа най-рязкото намаление от 1940 година насам, според даните на Института за климатични промени към Университета в Мейн. Няма научно обяснение за намалялата сила на ветровете - вероятната причина са климатичите промени.
Това накара комуналните компании да се насочат към малко познат пазар за хеджиране на риска от безветрие. Заявките за метеорологични деривати са се увеличили съществено спрямо миналото лято, посочват от Munich Re. Интерес към хеджирането на риска за вятърните турбини се е появил още преди 2-3 години, но сега липсата на вятър тази зима е насърчило още повече търсенето, коментират и консултантите от Parameter Climat, специализирани в хеджирането на рискове.
Но големите компании като RWE, Orsted или Iberdrola отказват да споделят информация за застраховането срещу безветрие. Според анализатори това не е евтино за тях, а заради липсата на ветрове тази зима, много от ВЕИ производителите са записали финансови загуби.
Например производството на RWE от вятърните турбини е намаляло с една трета, сочат изчисленията на Bloomberg. Шведската Vattenfall съобщава за намаляване на производството с 20% спрямо предходната година. Говорител на компанията отбелязва, че не ползват хеджиране на риска, но балансират производството с други мощности на компанията.
Компаниите купуват застраховки, в които отбелязват очакваното производство (в тераватчасове), а при липсата на достатъчно вятър им се изплащат застрахователни премии, обясняват застрахователите, сред които Munich Re и Swiss Re.
Всъщност подобни застраховки не са новост за пазара - "метеорологични деривати" от десетилетия се продават за хеджиране на риска в селското стопанство и дори за спортни и други събития. Но няма данни какво е разпространението им сред вятърните паркове или соларните централи.
Това е в разрез с практиката за финансовите операции и книжа, които станаха много по-прозрачни в последните десетилетия под натиска на регулаторите. Подобни данни нямат и платформите за търговия с електроенергия - договорите се сключват директно между компаниите за комунални услуги и предлагащите хеджиращи опции.


Все повече хора си правят пластични операции, за да приличат на генерирани от ИИ
Защо децата са все по-жестоки?
Пентагонът намалява бригадите си в Европа от четири на три
България остава с най-висока годишна инфлация в еврозоната за април – 6 на сто
Как се промени светът след последната титла на Арсенал през 2004 година
Български учени разработват екосъобразен метод за рециклиране на соларни панели
Цените на акциите в света се движат в синхрон с ръста на БВП, а той е под натиск
Русия ще усеща с години недостига на работници, породен от войната
Енергийният шок от Иран захранва бума на ВЕИ и електрификацията
Атаката срещу ОАЕ показва уязвимостта на ядрените централи по време на война
Audi на съд заради масов дефект във водните помпи
Революционна система на Saab променя контрола на турбото
Над 20 луксозни коли изчезнаха за минути от охраняван паркинг в Париж
Парното през лятото спасява двигателя от основен ремонт
Kia Niro остава само пълен хибрид в Европа
Сорос дава $300 млн. за защита на демокрацията в САЩ
Сандали на платформа и ретро обувки от 70-те ще са на мода това лято
Истинска драма: ВАР отмени гол на ЦСКА в 95', играят се продължения
Недоволството на руснаците от външната политика на Путин е рекордно високо
преди 11 месеца * 0След като похарчиха 380 млрд. евро за удвояване на капацитета на вятърни турбини през последното десетилетие, компаниите в ЕС се учат как да се борят с безветрието* - Тези да не ги мислим - този, който им е дал 380 млрд. за вятър, ще им даде и 1,380 млрд. за липса на вятър. По-интересното е тези, с чиито пари комисарщината си играе на има-нема шикалки, кога ще започнат да се учат да хвърлят камъни? отговор Сигнализирай за неуместен коментар