Златната ера на рафинирането на петрол във Великобритания приключва

Рафинирането на петрол във Великобритания претърпява най-рязкото си свиване от десетилетия.

На 29 април единствената рафинерия в Шотландия - Grangemouth, прекрати дейността си след повече от век преработка на суров петрол. Съоръжението с капацитет от 145 хил. барела на ден, управлявано от Petroineos (съвместно предприятие между китайската PetroChina и Ineos), отдавна беше определено като неконкурентоспособно, като в края на 2023 г. ръководството предупреди, че вече не може да поддържа рентабилност, пише Oilprice.

Планираното му превръщане в център за внос и съхранение на горива подчертава по-широка промяна: вместо да произвежда горива на местно ниво, Обединеното кралство все повече изменя инфраструктурата си, за да се справи с по-големите обеми на външни доставки, поне в краткосрочен план.

Само седмици по-късно секторът понесе нов удар. Рафинерията Lindsey в Линкълншир, с капацитет от 110 хил. барела на ден, обяви несъстоятелност, оставяйки Великобритания само с 4 големи работещи рафинерии.

Правителството обвини собственика Prax Group, че е натрупал загуби от около 75 млн. паунда, откакто придоби обекта през 2021 г., и нареди разследване на управлението и финансовата структура на компанията. Надеждите за продажба на предприятието се засилиха, но така и не се появиха сигурни купувачи и дейността беше прекратена.

Това оставя Обединеното кралство зависимо от 4 рафинерии: Fawley в Хампшир (с капацитет от 270 хил. барела на ден), Stanlow в Чешир (210 хил. барела на ден), Pembroke в Уелс (270 хил. барела на ден) и заводът Humber в Северен Линкълншир (220 хил. барела на ден).

Общо тези рафинерии осигуряват капацитет от малко над 1 млн. барела на ден – с около една трета по-малко от нивата, налични в началото на предходното десетилетие, когато започна вълната от постепенни закривания на обекти. Тази свиваща се база е все по-неподходяща за нуждите на страната от горивен микс.

Освен че увеличава зависимостта си от внос, Великобритания става все по-зависима и от големите американски петролни компании при рафинирането. От останалите четири завода три се управляват от американски компании - ExxonMobil, Valero и Phillips 66. Освен това рафинерията Fawley на ExxonMobil е единственият завод в южната част на страната, който почти самостоятелно задоволява нуждите от гориво за транспорта в Лондон и района на столицата.

Британските рафинерии – проектирани за производство на лек сладък суров петрол – са оптимизирани за производство на бензин. В исторически план балансът на бензина е положителен, като продуктът се изнася за Северна Америка, Нидерландия и Белгия (средно около 150 хил. барела на ден през последните пет години).

Със затварянето на рафинериите обаче намаляващият излишък на бензин ще доведе до ситуация на по-нисък износ за района на Ню Йорк, което потенциално ще повиши цените на бензина отвъд Атлантика.

Структурното несъответствие обаче е най-видимо при дизела. Автомобилният парк на страната се пренасочва към дизел в началото на века, създавайки постоянен дефицит при това гориво. Вносът запълва празнината: през 2024 г. дизелът формира 265 хил. барела на ден (над една трета) от общо 624 хил. барела на ден внесени чисти петролни продукти. Доставките идват предимно от САЩ, Саудитска Арабия, Нидерландия и Белгия, като последните две страни са облагодетелствани от близостта си до британските терминали.

Зависимостта само се задълбочава. Според Kpler предлагането на дизел в Обединеното кралство е спаднало от 480 хил. барела на ден през април 2022 г. до едва 370 хил. през септември 2025 г., докато търсенето остава на ниво от 570 хил. барела на ден.

Затварянето на рафинерията Lindsey влошава дисбаланса: цената на газьола скочи от 16,50 долара за барел на 1 юни до 26,30 долара в края на месеца и оттогава се установи на ниво от около 23 долара, което все още сигнализира, че недостигът на дизел в Северозападна Европа се задълбочава от неочакваното затваряне на рафинерията. За икономика, която вече страда от ускорена инфлация и високи разходи за енергия, подобни ценови колебания подчертават уязвимостта, създадена от намаляващия капацитет за рафиниране.

Политическите амбиции усложняват ситуацията. Стратегията на Великобритания за постигане на въглеродна неутралност предвижда постепенно премахване на продажбите на нови бензинови и дизелови автомобили до 2030 г., при положение че търсенето на гориво ще намалява постоянно. Използването на дизел за нешосейни превозни средства е ограничено, а продажбите на леки автомобили се свиват, особено при дизеловите двигатели. И все пак преходът се сблъсква с реални трудности: електрическите превозни средства все още са скъпи, материалите за батерии са изложени на геополитическа нестабилност, а цените на електроенергията в Обединеното кралство се оказаха силно волатилни.

В комбинация с кризата с разходите за живот, тези фактори могат да накарат потребителите да задържат за по-дълго време своите дизелови автомобили. 

Това създава парадокс. На хартия Обединеното кралство се движи към бъдеще с по-малко рафиниране, по-малко търсене на дизел и повече електрификация. На практика загубата на две рафинерии за една година ограничава доставките, увеличава маржовете и подчертава колко зависима е страната от вноса. Освен ако търсенето не намалее по-бързо от очакваното, дефицитът при дизела може да се запази, поставяйки политиците пред неудобен избор: да се придържат към амбициозните климатични цели или да се адаптират към пазарната реалност, където потребителите и нуждите от енергийна сигурност налагат забавяне на някои политики.