Хроничната ценова волатилност се превръща в новото нормално за петрола

Докато Международната агенция по енергетика (МАЕ) се готви да преразгледа радикално своя сценарий за достигането на пик при търсенето на петрол, световният петролен пазар претърпява промяна, която се очертава да бъде постоянна. Ръстът на търсенето се движи от Азия. Ръстът на предлагането се осъществява най-вече в Северна и Южна Америка. Междувременно политиката играе все по-голяма роля в потока на петрол, пише Oilprice.

Тенденциите в търсенето и предлагането бяха подчертани миналата седмица от енергийния коментатор на Ройтерс Клайд Ръсел, който написа, че по-голямата част от растежа на световното предлагане на петрол идва от страни извън Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) в Северна и Южна Америка, по-специално Канада, Гвиана, Бразилия и Аржентина, както и Суринам. САЩ също допринасят за този растеж, но техният принос е напът да започне да намалява, докато приносът на другите страни се очаква да остане силен, както се предполага от анализ на Argus.

Според прогнозата на Argus, страните от Северна и Южна Америка ще представляват 85% от растежа на предлагането между 2024 и 2030 г., но тук има един важен детайл: тези 85% са делът на растежа на предлагането извън ОПЕК, а не общия глобален растеж. С други думи, ОПЕК би могла да разшири производството си заедно със Северна и Южна Америка, ако има нужда от това. Казани по-друг начин - Северна и Южна Америка няма да тласнат световния петролен пазар към по-ограничена зависимост от ОПЕК и нейните партньори от по-широкия алианс ОПЕК+ – този блок все още е отговорен за близо две трети от световните доставки на петрол.

И все пак допълнителното производство от Северна и Южна Америка би било полезно за центровете на търсене в Азия, водени от Индия, където търсенето на суров петрол може да се увеличи с 2 млн. барела на ден през следващите шест години, изчислява Argus.

Според Trafigura, още тази година Индия ще изпревари Китай по отношение на растежа на търсенето на петрол, с изключение на стратегическото складиране, върху което Китай акцентира усилено от началото на 2025 г.

Извън Индия, търсенето на петрол в Азия се очаква да расте много по-бавно, приблизително с 600 000 барела дневно, изтъква Argus. Това би бил по-слаб растеж дори от този в Близкия изток, където консултантската фирма очаква търсенето на петрол да се увеличи с 1 млн. барела дневно между 2024 и 2030 г.

Останалата част от света ще отчете умерен растеж на търсенето - с 600 000 барела на ден за Африка и с 500 000 барела на ден за Латинска Америка.

Трябва да се има предвид, че това са само прогнози. Тенденциите в търсенето са изненадвали и преди анализаторите и може да ги изненадат отново, както МАЕ знае от собствения си скорошен опит. Той показа, че може би не е особено мъдро да се предполага, че заявените политики за климата ще се превърнат в реални практики, да не говорим за пазарните сили, влияещи върху надеждите и мечтите за електрификация в транспорта.

Каквито и да са прогнозите, тенденциите в търсенето на петрол ще зависят най-много от икономиката и политиката при регионалните петролни пазари.

Европейският съюз (ЕС) и Русия са последните и най-ярки примери за това как политиката може да пренасочи енергийните потоци. След като ЕС обяви, че ще прекрати постепенно вноса на руска енергия, последната беше насочена на изток, като процесът кулминира в неотдавнашното споразумение за изграждане на газопровода „Силата на Сибир 2“, който ще позволи на Русия да изнася за Китай същото количество природен газ, което трябваше да доставя на Германия чрез двата тръбопровода „Северен поток“.

Руският петрол също се насочва на изток, най-вече към Индия, бъдещият двигател на световното търсене. Както видяхме наскоро, това създаде проблеми за Индия, тъй като президентът на САЩ Доналд Тръмп не одобрява покупките и смята, че евентуален удар по руския износ на петрол би довел до по-бързо прекратяване на военните действия на Москва в Украйна.

Всъщност, през уикенда Financial Times съобщи, че Тръмп ще призове страните от Г-7 да наложат мита срещу Индия и Китай в опит да намали апетита им за руски суров петрол, след като ЕС изрази неохота да използва такива мерки, опасявайки се, че подобен ход може да има обратен ефект за икономиката му.

Политиката и търговията с петрол са все по-тясно обвързани, което неизбежно би добавило нова доза ценова волатилност към петролните пазари.