Защо най-богатата на петрол страна остава на тъмно половин година

Ако искате да си представите накъде водят вътрешните противоречия на икономика, базирана на изкопаеми горива, в условията на революционната чиста енергия и затоплянето на планетата, които променят 21-ви век, погледнете Кувейт, пише редакторът на Bloomberg Дейвид Фиклинг.

Като първата страна, преживяла истински бум заради арабската петролна треска през 60-те години, жителите ѝ разполагат с по-богати запаси от суров нефт, отколкото която и да е друга държава на света. Резервите от 101,5 млрд. барела се равняват на около 23 хил. барела за всеки жител – над два пъти повече от следващата страна в класацията. При сегашните цени това геоложко наследство се равнява на около 4,3 млн. долара на жител.

И все пак Кувейт се затруднява да поддържа лампите светещи. В държава, която десетилетия наред беше една от най-богатите на планетата, през последните две лета периодичните прекъсвания на електрозахранването станаха част от ежедневието.

Проблемът с електрозахранването

През април електрозахранването беше прекъснато в 30 региона, тъй като температурите се повишиха и домакинствата включиха климатиците. В пиковия момент около 7,3% от търсенето остана незадоволено, а пожарната служба предупреди местните жители да не използват асансьори, за да не останат блокирани в жилищни блокове, които оставаха без ток с часове. На фабриките беше наредено да спрат всякаква дейност между 11:00 и 17:00 часа, като ситуацията продължи пет месеца, докато забраните най-накрая бяха отменени миналата седмица.

През май все още имаше прекъсвания на електрозахранването в 40 жилищни и 10 селскостопански и промишлени района. През юни, когато температурите достигнаха 51 градуса по Целзий, правителството молеше жителите да намалят климатиците, да инсталират енергийно ефективни крушки и да изключват уредите. Министрите дори изпратиха дронове, за да търсят незаконни дейности за добив на криптовалута.

Опростеното обяснение за случващото се би било да се припомни историята, която защитниците на изкопаемите горива разказват, за да обвинят възобновяемите енергийни източници за всяко прекъсване на електропреносната мрежа. Това обаче няма да проработи в страна, в която 99,6% от електроенергията се произвежда от нефт или газ. Всеки честен мениджър на електропреносна мрежа знае, че такива проблеми никога не са по вина на една-единствена технология, а са в резултат на години грешни изчисления и недостатъчни инвестиции.

Бавни реформи

В Кувейт най-големите фактори са политическата безизходица, съчетана с отказ да се погледне в очите реалността на енергийния преход и променящия се климат.

Необичайно за Персийския залив, Кувейт имаше парламент с известна степен на влияние, докато емирът не суспендира демокрацията миналата година, но вътрешните борби са ендемични. С 15 различни министри на енергетиката само през последното десетилетие, решенията за необходимите подобрения на скърцащата инфраструктура бяха отлагани, докато не стана твърде късно.

Към това се добавя и разточителният начин, по който страната консумира енергия. Субсидиите от 3200 долара на човек означават, че сметките за електроенергия покриват едва 5% от разходите за електропреносната мрежа. Около 60% от енергията се използва за климатици, но тесните, сенчести улици, които хората в Близкия изток строят от хилядолетия, за да се предпазят от жегата, са фактически незаконни поради остарелите строителни норми за предградията с вили, където живеят гражданите.

Налице е и трагичен провал в оползотворяването на соларната енергия чрез инсталирането на фотоволтаични панели. Вносът през 2024 г. възлиза на около 1,5 млн. долара, което е по-малко от този на страни в затруднено положение като Либерия и Южен Судан. Съседната Саудитска Арабия може би е напът да прехвърли 50% от производството си на електроенергия към възобновяеми източници до 2030 г., но дори и по-скромната цел от 15% в Кувейт „може да е недостижима“, написа миналата седмица Нишант Кумар, анализатор в консултантската компания Rystad Energy.

Кувейт може да си позволи да бъде много по-амбициозен. Това е малка страна, но около 90% от територията ѝ е пустиня. Приблизително 50 гигавата слънчева енергия биха били достатъчни, за да задоволят цялото съществуващо търсене на електроенергия, което е равно на това, което Китай инсталира само през април. Това би покрило само 5% от страната, или 900 кв. км – не е голяма площ в сравнение с 116 кв. км, които наскоро бяха заделени за ново пристанище на североизток от столицата. Това би било и по-евтино от енергията от изкопаеми горива и би освободило повече петрол и газ за износ.

Такава стъпка би направила страната по-малко зависима от чуждестранни правителства. Около две трети от вътрешното производство на газ идва от същите кладенци като суровия нефт, така че когато Организацията на страните износителки на петрол намали квотата си за добив на нефт, емирството трябва да изпомпва по-малко метан, което го принуждава да внася от Катар, за да захранва генераторите си. Резултатът е странна ситуация, в която петролната държава е и един от най-големите вносители на втечнен природен газ в света, като миналата година е внесла почти същото количество като Великобритания, чието население е около 14 пъти по-голямо.

По-хладните есенни температури ще дадат на кувейтците известно облекчение през следващите месеци, но в най-добрия случай ще минат години, преди да бъде отстранено забавянето в поддържането на инфраструктурата. Докато другите емирства от Персийския залив са диверсифицирали икономиките си за следпетролната ера, Кувейт все още е обвързан с мечтите от петролния бум през 60-те години. Икономиката е отбелязала спад в три от последните пет години.

През 2007 г. Кувейт беше по някои показатели най-богатата страна в света след Катар и Обединените арабски емирства. В момента едва изпреварва Полша и Естония. В момент, когато американският президент Доналд Тръмп води война срещу чистата енергия и дори Европейският съюз може да се поколебае, Кувейт е поучителна история за това докъде може да доведе зависимостта от изкопаемите горива.