Краят на ерата на петродържавите няма да донесе мир

Заради войната в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток, през който се превозва една пета от световно търгуваните петрол и газ, е изкушаващо да си представим, че един свят, основан на чиста енергия, би могъл да остави подобни конфликти зад гърба си.

„Горивата – особено петролът и природния газ, са предизвикателство пред сигурността“, коментира бившият държавен секретар на САЩ Джон Кери миналия месец. „Никой не иска да е затворник на такава задушаваща точка“, добавя Кери, цитиран от Bloomberg.

Пренареждането на света със зелена енергия е „път към мира“, по думите на покойния екологичен журналист Рос Гелбспан. „Ако дойде извънземен на гости, ще ме е срам да му кажа, че водим войни, за да извличаме изкопаеми горива от земята“, отбелязва веднъж астрофизикът Нийл де Грас Тайсън.

Все пак разпадането на глобалната система за изкопаеми горива може би е източник на хаос, а не на спокойствие. Две войни вече избухнаха в големи региони износители на петрол, откакто световните лидери започнаха да се ангажират с нулеви нетни емисии преди пет години.

Държавите, които са енергийно независими, могат също да се окажат по-малко уплашени от конфликти, отколкото тези, които са обвързани с чуждестранни доставчици. Ето страните, които са станали по-малко зависими от вноса на енергоизточници през последните десетилетия, но това едва ли е списък с пацифисти:

Графика: Bloomberg

Ако се направи класация на „електродържави“ – страни, които са направили най-много, за да се откажат от двигателите с вътрешно горене и котлите, работещи с изкопаеми горива, Китай е архетипен пример. Ако се разглежда мрежовата енергия като дял от енергията, най-големите електродържави са Норвегия и Швеция, следвани от Израел.

Подобна е картината, когато данните се анализират от гледна точка на дела на потреблението на енергия, осигурено от внос. Благодарение на откриването на офшорни газови находища и растежа на слънчевите и електрическите превозни средства в Израел този дял спада с 62% между 2010 и 2022 г. Това е най-драматичният обрат, който повишава икономическата устойчивост на страната. От началото на войната с Иран шекелът е една от най-добре представящите се валути в света с около 2,6% ръст.

Други страни са поели по подобен път. Бумът на фракинга превърна САЩ от нетен вносител в нетен износител на петрол. Така страната също се изолира от много от последиците от кризата в Ормузкия проток.

Графика: Bloomberg

Същевременно Китай изгради цяла индустрия за чиста енергия, отчасти за да намали нуждата си от вносен петрол и природен газ. Тръбопроводи „Един пояс, един път“ и железопътни линии, които заобикалят Малакския проток, са построени, за да се намали заплахата от петролно ембарго на САЩ в случай на война. Местните запаси от въглища се използват за защита на мрежата от търговия.

Подобни усилия сега ще се ускорят по целия свят. Възобновяемата енергия е по-евтина почти навсякъде и е по своята същност енергийно независима. Слънцето и вятърът не е нужно да преминават през океански проток, за да стигнат до вашите генератори. След като оборудването е свързано, то може да осигурява енергия в продължение на десетилетия без капка вносно гориво.

Тъй като САЩ очевидно изоставят ролята си на гарант за глобалната свобода на корабоплаване, стратегическата стойност на това съображение се увеличава драстично.

Това не е непременно добра поличба за мир. Търговията отдавна е призната като ограничаваща мярка за конфликтите. „Търговският дух не може да съществува съвместно с войната“, писал е още Еманюел Кант. Като повишава икономическата цена на конфликта, задълбочаващата се интеграция на световната икономика след Студената война също спомага за неговото ограничаване.

Графика: Bloomberg

Този процес е неразривно свързан с въглерода. Изкопаемите горива съставляват около 40% от тонажа, който се превозва по море всяка година. Суровият петрол е най-търгуваният продукт в световен мащаб, следван от компютърните чипове, автомобилите и рафинирания петрол. Като се добавят газа и въглищата и около 12% от стойността на световната търговия идва само от енергоизточници, които отделят въглерод.

Виждали сме това да се случва и преди. След като Великобритания тласна Германия към глад по време на Първата световна война, като блокира вноса ѝ на храни и торове, европейските икономики и Япония се обърнаха към автаркия, политика на индустриална самодостатъчност, за да гарантират, че никога няма да бъдат поставени в същото положение. Това подхранва конкуренцията с нулев резултат, която в крайна сметка доведе до друг, далеч по-опустошителен конфликт през 1939 г.

Войната с Иран със сигурност ще стимулира прехода на света от изкопаеми горива към чиста енергия. Ако това се направи от съображения за национална сигурност обаче, от страх на държавите една от друга, а не от надежда за бъдещето, това може да ни отдалечи още повече от мира, вместо да ни приближи към него.