Глобалната сделка за опазване на природата до 2030 г. е факт, но не и без търкания

Среща на върха на ООН одобри в понеделник глобална сделка за опазване на природата и насочване на милиарди долари за тази цел. Възраженията на ключови африкански страни, където има големи площи тропически гори, обаче задържат окончателното ѝ приемане.

Глобалната рамка за биоразнообразие Кунмин-Монреал, която отразява съвместното лидерство на Китай и Канада, е кулминацията на четири години работа за създаване на споразумение, което да ръководи глобалните усилия за опазване на природата до 2030 г., предава Ройтерс.

Страните, присъстващи на подкрепената от ООН конференция за биологичното разнообразие COP15, преговаряха за текст, предложен в неделя, а разговорите, засягащи по-фините точки на сделката, се проточиха до понеделник сутринта.

Споразумението предвижда държавите да отделят 200 млрд. долара годишно за инициативи за биоразнообразието както от публичния, така и от частния сектор. Развитите страни ще предоставят 25 милиарда долара годишно финансиране от 2025 г. и 30 милиарда долара годишно до 2030 г.

Споразумението, което съдържа общо 23 цели, заменя Целите за биологичното разнообразие от Аичи от 2010 г., които бяха предназначени да ръководят опазването на природата до 2020 г. Нито една от тези цели не беше постигната и нито една страна не изпълни всичките 20 цели от Аичи.

Тази сделка – до 2030 г., съдържа повече количествено измерими цели - като намаляване на вредните субсидии, давани на индустрията, с най-малко 500 млрд. долара годишно, което трябва да улесни проследяването и докладването на напредъка.

Делегатите успяха да изградят консенсус около най-амбициозната цел на сделката - за защита на 30% от сушата и моретата в света до края на десетилетието, или целта 30 до 30. Остава разделението обаче как да се финансират усилията за опазване на природата в развиващите се страни.

Тъй като Китай председателства COP15, министърът на екологията и околната среда Хуан Ринкиу изглежда пренебрегна възраженията на делегацията на Демократична република Конго и обяви, че сделката е приета минути след като африканската страна посочи, че не може да я приеме, отбелязва агенцията.

Представител на Конго твърди, че развитите нации трябва да предоставят повече ресурси за усилията за опазване на природата в развиващите се страни. Страната е втората по големина държава с тропически гори в света, което ѝ дава решаваща роля в бъдещето на биоразнообразието на планетата.

Хуан призна обаче забележките на Мексико в подкрепа на окончателното споразумение и обяви малко след 3:30 сутринта, че сделката е договорена. Това предизвика възмущението на африканските делегати.

Представител на Камерун каза чрез преводач, че споразумението е прието насила. Представител на Уганда поиска да бъде регистрирано, че Уганда не подкрепя процедурата.

Въпреки скандала ООН обяви, че сделката е в сила, тъй като нито една делегация не е повдигнала официално възражение. Делегати от страните от Латинска Америка изразиха разочарование, че забележителното споразумение е помрачено от несъгласието и резките действия на председателството.

Еврокомисарят по околната среда Виргиниус Синкевичюс каза пред репортери: „Разбира се, ще изчакаме официалното обяснение, защото това от сцената беше много слабо“.

Повече от 1 милион вида може да изчезнат до края на века, предупреждават учените. Около 40% от земята в света ерозира, а популациите на диви животни се свиват драстично от 1970 г. насам.

Страните се съгласиха големите компании и финансови институции да бъдат подложени на изисквания за разкриване на информация относно техните операции, вериги на доставки и портфейли, но думата "задължително" беше премахната от предишните проекти.