BNEF: Необходими са 200 трилиона долара, за да се ограничи глобалното затопляне

Каква цена бихте поставили за запазването на функционираща човешка цивилизация? Ще я покрият ли 200 трлн. долара? Може ли това да е изгодна сделка?

BloombergNEF (BNEF) изчислява  в нов доклад, че това може да струва 196 трлн. долара в инвестиции за зануляване на световните въглеродни емисии до 2050 г., както много страни са обещали да направят, за да избегнат катастрофалното глобално затопляне. Вероятно за никого не е изненадващо, че глобалните ангажименти за декарбонизация все още не са последвани от твърди пари или дори от обещания за такива, за да може планът да бъде изпълнен, пише Марк Гонглоф в коментар за Bloomberg.

BNEF предполага, че годишните зелени инвестиции ще трябва да се утроят почти до 6,9 трлн. долара до 2030 г., ако искаме да имаме някаква надежда да достигнем въглероден неутралитет до 2050 г. Това ще включва ангажименти на правителства, фирми и потребители, замяна на по-голяма част от световния автопарк с електрически и други екологични задвижвания, изграждане на достатъчно голяма зарядна инфраструктура, соларни паркове и вятърни турбини, както и нови електроразпределителни мрежи, които да осигуряват по-устойчиви доставки.

„С осезаемите въздействия от изменението на климата, които стават все по-реални с всеки изминал ден, прозорецът за постигане на пробив в глобалното затопляне се затваря“, пише анализаторът на BNEF Нилуши Карунаратне в доклада. „Но все още има възможност за значима промяна“, добавя той.

Оценката на BNEF всъщност е по-ниска в сравнение с изчисленията на McKinsey, чиито анализатори посочват, че преминаването на обществото от изкопаеми горива към зелена енергия ще изисква средни годишни разходи от 9,2 трлн. долара между 2021 г. и 2050 г., или общо 275 трлн. долара. Подобно на BNEF, McKinsey също предупреждава, че най-големите инвестиции ще трябва да бъдат направени през следващите 15 години.

Колкото и шокиращо големи да изглеждат тези суми, те са минимални в сравнение с вероятната цена от бездействието. Застрахователният гигант Swiss Re изчислява, че бързото глобално затопляне може да намали с 23 трлн. долара годишно световния брутен вътрешен продукт (БВП), да удари американската икономика със 7%, а останалите развити страни с по 10%.

Изпълнението на целта за въглероден неутралитет до 2050 г. ще изисква 196 трлн. долара инвестиции. Източник: BNEF

На фона на тези щети влагането на 200 трлн. долара за 27 години звучи сравнително евтино. 

S&P Global изчислява, че изменението на климата може да намали с 4% годишния световен БВП до 2050 г. Това може да означава само 13 трлн. долара годишно икономически загуби – все пак повече от приблизително 7-те трилиона долара, които светът би вложил, за да ги избегне. И тези загуби ще бъдат особено тежки за бързоразвиващите се страни в т.нар. Глобален Юг, като регионът на Южна Азия ще загуби 15% от своя БВП, Централна Азия - 7%, а Субсахарска Африка - 6%.

Целта на декарбонизацията до 2050 г. не е някаква произволна цел, а вероятно най-добрата ни надежда за поддържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха, отвъд които щетите върху планетата ще нараснат експоненциално.

За да бъдат по-ясни нещата, в момента страните по света се насочват към покачване на глобалните температури с до 3 градуса по Целзий, за което учените предупреждават, че ще доведе до загуба на редица региони като обитаеми зони, правейки ги негодни за живот.

Трудната част от убеждаването на политиците и гласоподавателите да се ангажират с целта е, че повечето от разходите около затоплянето остават някъде в бъдещето, докато голяма част от инвестициите за избягване на подобно бедствие трябва да се направят веднага.

Но изменението на климата вече хвърля сянка върху живота и поминъка през 2023 г., въпреки че температурата е нараснала едва с 1,2 градуса по Целзий. За това е нужно да се направи необходимото, за да е избегне бъдеще, при което щетите ще са значително по-големи и необратими.