Ограничението върху износа на боклук от ЕС вкарва блока във война

Правно припокриване

Но ето го проблемът: без общо определение за това какво е или не е отпадък, органите, отговарящи за прилагането на правилата, не винаги са в състояние да ги наложат.

Когато инспекторите преглеждат товара на пристанищата или отстрани на пътя, те трябва да решат на място дали това, което виждат, е безопасно за износ или не - и това решение може лесно да бъде оспорено.

„Не съм измислил как този проблем да изчезне“, споделя Маркус Оликайнен, ръководител на звеното за информация за околната среда и транспорт на отпадъци в шведската Агенция за опазване на околната среда.

Отделът на Оликайнен отговаря за прилагането на регламента за превоз на отпадъци, но е изправен пред отпор от страна на шведски граждани, обвинени в опит за незаконно изпращане на отпадъци в чужбина.

Те твърдят, че агенцията няма право да конфискува техни вещи - дори ако тези вещи технически са отпадъци - тъй като европейците притежават право на собственост. И досега съдиите са съгласни с това.

„Съдът каза, че нямаме право да преработваме тези отпадъци и че трябва да ги върнем“, обясни Оликайнен, добавяйки, че отделът му е обжалвал решението.

Правните проблеми на Швеция, които сега бяха отнесени до Съда на Европейския съюз, може да предвещават много по-голямо предизвикателство за Брюксел: как той да даде възможност на своите страни членки реално да прилагат политики за околната среда.

„Извършена е доста съществена работа, за да се гарантира, че тези задължения за обратно приемане работят по-добре - но не мога да кажа, че този казус нямаше да се случи с новия регламент“, каза шведски служител, пожелал да остане анонимен.

Търговски опасения

На следващо място има клиенти на ЕС в чужбина. Боклукът на ЕС захранва няколко индустрии в други страни, като производството на хартия или рециклиран метал за строителството. По-строгите правила за износ излагат на риск някои от тези бизнеси.

Няколко страни, включително Индонезия, Индия и Турция, поставиха въпроса в Световната търговска организация (СТО), стандартна процедура, когато даден регион въведе нови разпоредби, които засягат търговията със стоки.

Индонезия, например, твърди, че нейните фабрики за хартия могат да бъдат „значително засегнати от този регламент“, тъй като законодателството на ЕС ограничава износа на хартиени отпадъци, които Индонезия използва за производство на рециклирана хартия.

Междувременно Турция предупреди, че правилата могат да създадат „технически бариери пред търговията“ и да навредят на нейните съоръжения за рециклиране, които работят с вносни отпадъци.

„Тези опасения могат да се сметнат за основателни“, като се има предвид, че правилата на ЕС налагат нови административни тежести за страните вносителки на отпадъци, посочва Таран от Европейския център за политики.

Тя съветва, че правилата „не трябва да възпрепятстват износа на отпадъци като суровина, защото в противен случай това може да се разглежда като протекционистка мярка“.

Но Брюксел е в добра позиция да отстоява позицията си.

Ако Индонезия, Индия или Турция искаха да продължат да оказват съпротива, те трябваше да подадат официална жалба до СТО. Но ефектът би бил минимален, тъй като отделът за уреждане на спорове на СТО е блокиран.

Европейската комисия, която наблюдава прилагането на правото на ЕС, заяви, че Брюксел „внимателно е разгледал обратната връзка от своите партньори“ и ще продължи да предлага „практически насоки“ на страните, които искат да продължат да получават отпадъци от ЕС.

За държавите, които разчитат на тези отпадъци обаче, „практическите насоки“ няма да премахнат основния проблем с наличието на правилата.

С други думи, войната за боклука далеч не е приключила, завършва Грос.