Компаниите имат права на личности в съда – защо не и природата?

Широко приета особеност на закона е, че корпорациите имат право да притежават собственост, да сключват договори и да се съдят помежду си – точно както истинските хора. Корабите също се ползват с предимствата да са правни субекти. Така че не би било твърде пресилено да си представим, че реките, горите и планините – екосистеми, които поддържат широк спектър от форми на живот и са жизненоважни за функционирането на света – също би трябвало да получат законови права, пише колумнистката на Bloomberg Лара Уилямс. 

Идеята, че природният свят трябва да има законов глас, съществува под някаква форма от хилядолетия. Анимизмът – концепцията, че всички елементи на природата притежават дух – е основен принцип на много системи от вярвания и все още се открива в редица общности на коренно население. През 1972 г. идеята намира съвременна основа чрез статията „Трябва ли дърветата да имат право на глас?“ (Should Trees Have Standing?) от професора по право Кристофър Стоун, който твърди, че точно както жените и малцинствените групи в крайна сметка са получили право на глас, така и правата на природата трябва да бъдат признати.

Приблизително по същото време Върховният съд на САЩ разгледа иск на Sierra Club, екологична организация, която бе завела дело в опит да предотврати строежа на ски курорт на Walt Disney Co. в планините Сиера Невада. Въпреки че според съда няма вреда, която да се разглежда, съдия Уилям Дъглас изрази несъгласие: „Преди тези безценни части от Америка (като долина, алпийска поляна, река или езеро) да бъдат загубени завинаги... гласът на съществуващите бенефициенти на тези екологични чудеса трябва да бъде чут“.

Оттогава движението за правата на природата постигна някои забележителни победи и набира скорост. През 2017 г. река Уангануи в Нова Зеландия стана първата в света, на която беше предоставен статут на правен субект, като двама души – единият назначен от правителството, а другият от местното маорско иви (или племе) – бяха назначени за нейни попечители. Реки в Колумбия, Канада, Бангладеш и др. последваха примера им. Подобни права бяха предоставени и на гори и планина.

Във Великобритания политици от Общинския съвет на Тест Вали гласуваха през юли за признаване на правата на всички реки в рамките на своите граници, превръщайки се в третия общински съвет в Хампшир, който го прави. На водните пътища е предоставено законното право да текат безпрепятствено и да бъдат свободни от замърсяване наред с други прерогативи. По-рано тази година Общинският съвет на Луис обяви, че ще „подкрепи“ и „ще се застъпи“ за принципите на речна харта, изготвена с помощта на благотворителната фондация Environmental Law Foundation, адвокатската кантора Hogan Lovells и международния адвокат Моника Ферия Тинта. Град Париж иска даде статут на правен субект на р. Сена, а инициатива на Тихоокеанския фонд за китовете в сътрудничество с международната адвокатска кантора Simmons&Simmons и Ocean Vision Legal разглежда възможностите за предоставяне на статут на китовете и други китоподобни в рамките на съдебната система.

Засиленият интерес към правата на природата съвпада с растящото признаване на това, че хората се нуждаят от здрави екосистеми, за да се развиват, и че ценните ни природни ресурси страдат на фона на кризите с биоразнообразието и климата. Но бяха повдигнати основателни въпроси за това дали предоставянето на права на тези субекти е най-добрият начин за тяхната защита.

В крайна сметка, приемането, че една река има права, не елиминира автоматично заплахите. Мар Менор, соленоводна лагуна в Испания, получи статут на юридическо лице през 2022 г. Близо три години по-късно лагуната все още чака правата ѝ да бъдат уважени. Измъчвана от прекомерен отлив на хранителни вещества заради интензивното земеделие, което предизвиква убиващи растителността и задушаващи рибите цъфтежи на водорасли, Мар Менор не е видяла подобряване на условията или необходимото прилагане на защитите, които са били в сила преди получаването на статута ѝ.

Ноа Сакс, професор по право в Университета в Ричмънд и директор на Центъра за екологични изследвания „Мерхидж“, определи движението като „погрешен завой“ в статия от 2023 г., публикувана в Georgetown Environmental Law Review. Той твърди, че правата са „неясни и безсъдържателни“ и че процесът прехвърля отговорността за решаване на екологични проблеми върху съдилищата, което обикновено е по-бавен и по-скъп начин за прилагане на закона, отколкото с конкретни разпоредби.

Но е по-добре да се мисли за правата на природата не като заместител на традиционното екологично право, а като полезен инструмент, който гарантира, че се взема предвид гласа на околната среда, когато се правят решения за планиране, например. Както каза Емили Джулиер, адвокат в Hogan Lovells, която помогна за изготвянето на хартата на река Оуз: „Това е различен начин да погледнете на връзката си с реката“. Въпреки че екологичните закони може на места да имат някои пропуски, признаването на правата на дадена река означава, че се поема по-широка отговорност за нейното благополучие.

Това, което ми дава най-голяма надежда – пише Уилямс – е, че във Великобритания тези предложения са получили надпартийна подкрепа. В свят, който се усеща по-разпокъсан от всякога, е от значение, че природата все още има силата да ни обединява.