Преговорите за климата се насочват към рисковете от добива на критични минерали

Страните са все по-близо до това да бият тревога относно опасностите от добива и преработката на критични минерали, докато се стремят да подчертаят, че преходът от изкопаеми горива не трябва да бъде заменен с насочване към мръсни материали, пише Bloomberg.

За първи път държавите включиха текст за критичните минерали – и рисковете, свързани с техния добив и преработка – в текст на проект за решение на годишните преговори за климата на Организацията на обединените нации (ООН).

Въпреки че няма гаранция, че текстът ще бъде приет, когато преговорите продължат следващата седмица, развитието подчертава нарастващата загриженост относно веригите за доставки на мед, кобалт, никел, литий и други минерали, които са основни съставки на слънчевите панели, батериите и други технологии за чиста енергия.

Въпросът вече не е „нещо странично“, коментира Мелиса Маренго, старши политически служител в Института за управление на природните ресурси, който се фокусира върху енергийния преход в Глобалния юг.

Централно място в климатичните преговори в Белем, Бразилия, заема ангажиментът на страните да се откажат от използването на петрол, газ и въглища. Но светът трябва да признае, че насочването към енергия с ниски и нулеви емисии стимулира търсенето на минерали, „а начинът, по който те се добиват, често създава ефекти, чието отстраняване е много скъпо, ако изобщо е възможно“, допълва Маренго.

Съгласно текста на проекта за „справедлив преход“, който се разглежда от преговарящите, страните биха признали „социалните и екологичните рискове, свързани с разширяването на веригите на доставки на технологии за чиста енергия, включително рисковете, произтичащи от усилията за по-ефективно използване и рециклиране на преходни минерали.

Усилията са свързани с предложения от Европейския съюз и Великобритания, които получиха подкрепата на Австралия, Южна Африка, Уганда и Буркина Фасо.

Поддръжниците работят за разширяване на разпоредбата, като добавят текст, признаващ, че търсенето на критични минерали, породено от енергийния преход, също така предоставя възможности на страните да развиват и диверсифицират своите икономики.

Същият документ би признал значението на правата на коренното население, включително на „свободно, предварително и информирано съгласие“ за проекти, засягащи техните земи.

Опасенията относно критичните минерали са във фокуса на вниманието във Вашингтон, Брюксел и други столици, докато политическите лидери стават все по-предпазливи относно разчитането на вериги за доставки, доминирани от Китай. През октомври САЩ и Австралия постигнаха споразумение за съвместни инвестиции в мини и проекти за преработка на минерали. А през юни Г-7 даде началото на инициатива за увеличаване на средствата за критични минерали, като вече са планирани инвестиции от поне 1 млрд. долара.

Търсенето на критични минерали, използвани в зелените технологии, може да се утрои до 2030 г. и да се учетвори до 2040 г., сочат прогнози на Международната агенция по енергетика.

И все пак материалите могат да бъдат добивани по начини, които водят до екологични щети, както и до предполагаеми нарушения на правата на човека, включително принуждаване на хора да работят по добив на никел и други материали при опасни условия.

Активисти твърдят, че без големи промени, световният енергиен преход рискува да повтори – или дори да засили – същите проблеми като при добива на изкопаеми горива, включително ограничени ползи и явна вреда за общностите, където се извършва минното дело.

Вместо това, трябва да има по-широки ползи, твърди Анабела Роземберг, старши съветник в Climate Action Network International.

„Преходът трябва да работи за хората, които живеят до мините, работниците, които понасят рисковете, коренното население, защитаващо родината си, и общностите в Глобалния юг, които заслужават достойнство и икономическа справедливост, а не само обещания на хартия“, каза тя.