Енергийната ефективност и кръговата икономика вече не са тема табу за микрофермите у нас

Те са млади, образовани, предприемчиви, в крак са с новостите и ги прилагат. Посветили са се на производството на чисто месо, плодове и зеленчуци в малки семейни ферми, а благодарение на натрупан опит или обмен на добри практики в чужбина, са узрели за ползите от енергийната ефективност и кръговата икономика още преди темите да наберат популярност по нашите ширини. Сега са готови да споделят вече богатия си опит със свои колеги, които тепърва обмислят нововъведения, за да намалят сметките за ток, вода и отопление на стопанствата си, както и идеи за максимално оползотворяване на суровините чрез кръгов подход.

„Дивата ферма“

Благовеста (Бети) и Николай Василиеви създават семейната си ферма през 1994 г. в с. Горно поле, общ. Маджарово в Източните Родопи. Тя е химик по образование, а той е зооинженер. Преди 29 години започват производството си с 10-15 кози и овце, наследени от бабата на Николай. Сега във фермата се отглеждат 1600 животни от старите български породи „родопско късорого“ и „сиво искърско говедо“, но двамата още не са се отказали да разширяват капацитета ѝ, тъй като смятат, че имат възможност да се грижат за до 2000 животни.

Снимка: Investor.bg

Фермата е „дива“, защото животните са отглеждани на свобода и са изцяло пасищни. Семейството притежава около 12 хил. декара земя -  близо 4000 декара закупена земя в Родопите и наети площи в Рила, под връх Белмекен, където животните отиват на паша от края на юли и остават там до края на октомври заради сушата и ограничените възможности за водопой в Източните Родопи. Следват два месеца престой на междинно пасище и връщане в стопанството в Горно поле в началото на януари. През следващите два месеца за изхранването на животните се използва окосеното сено, максимум 4000-5000 бали. Количеството не е голямо, тъй като в планинския район коситбата е само веднъж – в края на май-началото на юни. Семейството е засяло също люцерна и други тревни култури на площ от 500 декара, които позволяват максимум три откоса и са ценно допълнение към хранителните запаси за животните преди пролетната паша. 

В първите години „Дивата ферма“ продава млади животни на една от големите месопреработвателни компании у нас, следват две-три години на износ към Италия и работа с албански партньор, но с разрастването на стопанството, към което е прибавена и къща за гости, започват директни продажби на крайни клиенти. Това именно са туристите, които са привлечени от красивите гледки – Маджарово лежи на дъното на двукратерен вулкан, и славата на Източните Родопи на най-богатата територия в Европа от гледна точка на биоразнообразие с 2000 вида висши растения, 59 вида бозайници, 273 вида птици, 49 вида влечуги. Маджаровското поле е обявено за орнитологично важно място, като туристите идват основно да наблюдават и снимат птици, разказва Бети. Сред тях има и много чужденци, включително от далечни места като Австралия, Нова Зеландия, Сейшелските острови, а най-запалените любители на птиците са англичаните, нидерландците и белгийците, допълва тя.

Благовеста Василиева, която заедно със съпруга си Николай е собственик на "Дивата ферма". Снимка: Investor.bg

С развитието на стопанството назрява идеята за кланица, с която да се затвори цикълът на производство. Първоначално семейството търси голяма кланица в Пловдивска и Пазарджишка област, която да е биосертифицирана, като предлага още със свалянето им от Белмекен животните да преминават през кланицата, а получените впоследствие продукти да се пласират директно на пазара. След като получават отказ отвсякъде, през 2015 г. Бети и Николай кандидатстват с проект и получават финансиране по мярка 4.2 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за инвестиции в преработка или маркетинг на земеделски продукти и през декември 2018 г. откриват кланицата.

Така „Дивата ферма“ се превръща в първото в България биосертифицирано стопанство със сертифицирана биологична кланица и предприятие за биологично телешко месо, където към момента се произвеждат над 45 продукта. В началото обаче семейството произвежда само по 5000-6000 буркана с месо на година и трудно реализира на пазара дори това малко количество. Нещата се променят след стартирането на онлайн магазин, а популярността на фермата от Източните Родопи нараства главоломно през миналата година след участие в телевизионно предаване. Сега „Дивата ферма“ има редовни клиенти, а корпоративните поръчки се увеличават и стават все по-големи, на семейството се налага дори да отказва поръчки заради недостатъчен производствен капацитет.

Стопаните прилагат кръгов подход, като в процеса на преработка използват цялата суровина, накрая костите се изваряват и се произвежда телешки бульон - най-продаваният продукт с марка "Дивата ферма" в момента. Сред новите продукти са също телешки пастет от месо (терин колаген) и пате (телешки пастет и с черен дроб) с високо съдържание на калций, желязо, магнезий, витамини от група В. „В момента успяваме да приложим кръговата икономика почти на 100%, защото преработваме и субпродуктите като шкембето“, разказва Бети.

Напоследък в "Дивата ферма" започват да претопяват дори мазнините по идея на белгийски животновъди, които от дълго време произвеждат телешка лой. Анализ на съдържанието показал, че в телешката лой от животни, отглеждани по биологичен начин, има три пъти повече омега-3 мастни киселини, отколкото в дивата сьомга, смятана за храната с най-голямо съдържание на важното хранително вещество.

Стопаните от „Дивата ферма“ следят и са готови да приложат и други подходи в кръговата икономика. Разказват за практика в Западна Европа кланиците да изпичат костите в големи пещи при температура от 300 градуса, при което се получават биофосфати за обогатяване на почвите. Инвестицията в пещите обаче е значителна и засега е непреодолимо препятствие пред фермерите от Източните Родопи. При посещението им на изложение в Пловдив пък те получили още един пример за кръгов подход, прилаган от кланици в Италия, които събират отделяната в процеса на преработка на месото кръв, изпращат я в заводи, където тя се стабилизира, за да се предотврати сгъстяването ѝ, а впоследствие от нея се получава течен тор, използван в зеленчукови градини.

Снимка: Investor.bg

COVID пандемията и войната в Украйна, които доведоха до рязък ръст на цените на тока, накарали стопаните от Горно поле да помислят и за подобряване на енергийната ефективност на фермата си. След като в края на миналата година месечната сметка за ток на фермата стига "кошмарните" 10 хил. лв., семейството решава да инвестира 50 хил. лв. собствени средства в слънчеви панели, които монтира на покрива на кланицата и на цеха за преработка на телешкото месо. Разчетите му сочат, че инвестицията ще се изплати за пет години. След инсталирането на слънчевите панели сметките за ток започват да намаляват и миналия месец достигат около 2300 лв., разказва Бети. На следващ етап стопанството обмисля вариант да инвестира в акумулаторни инсталации, така че да запазва произвежданата през деня енергия.

Ферма „Версол“

И докато стопаните от „Дивата ферма“ откриват тепърва ползите от енергийната ефективност и обмислят възможности за надграждане на вече постигнатото, биодинамичната ферма „Версол“ в село Лик, община Мездра, вече има много с какво да се похвали – произвежда изцяло необходимата ѝ енергия и разчита само на събираната дъждовна вода за поливането. Успехите ѝ не са случайни, собственикът Мирослав Пешовски е натрупал опит в сферата на възобновяемите енергийни източници във Франция и е приложил всичко научено в семейната си ферма за биосетрифицирани плодове и зеленчуци. Паралелно с това развива бизнес в областта на възобновяемата енергия, като инвестира част от приходите във фермата. Друга част от финансирането е осигурено от ПРСР с три реализирани проекта за модернизация на стопанството.

Снимка: Investor.bg

Началото е поставено през 2012 г., когато Мирослав и съпругата му, която е юрист, научават, че ще стават родители за втори път. Водени от желанието си да осигурят на децата си максимално чиста храна, те се ориентират към биодинамично производство на плодове и зеленчуци – домати, краставици, пипер, множество салати, различни сортове спанак, рукола, кейл, алабаш, тикви, тиквички. Първоначално младото семейство отглежда продукция само за собствено ползване, раздава и на близки приятели. Но от 2014 г. започва да предлага част от произведеното на фермерски пазари, година по-късно получава сертификат за биологично производство.

Още преди на бъдат сертифицирани, стопаните от „Версол“ занасят краставица за изследване на нитрати, резултатите показват, че съдържанието им е в най-ниската скала от 0 до 25 милиграма на килограм, разказва Мирослав. За сравнение, за да попаднат плодовете и зеленчуците в категорията на биологичното производство, съдържанието на нитрати в тях трябва да бъде до 500 милиграма на килограм, а при тези в магазинната мрежа съдържанието може да достигне до 2000 милиграма на килограм, допълва той.

Мирослав Пешовски, собственик на ферма "Версол" в село Лик, община Мездра. Снимка: Investor.bg

Пазарът на младите стопани е основно в София, фермата работи с голяма верига за онлайн търговия, има собствен електронен магазин, снабдява и няколко физически магазина в столицата. Стопанството разполага с 3,5 декара парници и общо 140 декара сертифицирана земя, която обаче не успява да обработва, тъй като трудно намира работна ръка, а един от принципите на биодинадимното земеделие е минималното използване на машини. Въпреки недостига на работна ръка фермата увеличава производството си всяка година, но засега капацитетът ѝ все още е по-голям от реално произведената продукция.

„Стараем се да имаме продукция 12 месеца в годината, но в действителност успяваме да произвеждаме между 10 и 11 месеца. Тази година ситуацията е по-различна, защото петима души напуснаха в средата на август“, разказва Мирослав. Работниците бягат към пътното строителство (наблизо се изгражда пътят Ботевград-Мездра), където надниците стигат до сто лева на ден. Заплащането е непосилно за Мирослав, който се стреми да бъде коректен работодател и предлага на служителите си трудов договор и пълни осигуровки. Заради липсата на работна ръка тази година разсадът за салати е останал незасаден.

Фермата затваря кръга на производството, като произвежда собствен компост от всичко, което се плеви. Продукцията се оползотворява максимално, като годни за консумация, но с недобър търговски вид плодове и зеленчуци се даряват на дом за деца с увреждания в Мездра, а друга част, която също не е стигнала до пазара, се консервира за собствени нужди или отива за храна на домашните животни.

Снимка: Investor.bg

Биодинамичното земеделие предполага нищо в стопанството да не се внася отвън, а използването на ресурси – енергия, препарати и др., да бъде сведено до минимум. Още от 2015 г. фермата има слънчеви панели за производство на електрическа енергия и акумулаторни инсталации за съхраняване на енергията и не е свързано към електрическата мрежа. „Дори да има авария в мрежата в селото, при нас винаги има ток“, казва Мирослав. Все пак стопанството разполага и с резервен източник на енергия под формата на дизелов генератор, но досега не се е налагало да го използва.

Мощността на слънчевите панели е 30 киловата и те са достатъчни за захранването на цялото стопанство. Капацитетът на батериите е 108 киловатчаса. Всяка оранжерия разполага с електрическа енергия, вода, система за капково напояване. Слънчеви колектори произвеждат топлинна енергия, която се използва за подгряване на водата за поливане. Освен това в стопанството е изграден капацитет за събиране на около 600 куб. м дъждовна вода чрез голям външен и вътрешен котел и по-малки котли, а система от дренажи и ревизионни шахти в ниската част позволява след достигането до определено ниво водата да се изпомпва в горен резервоар. Цялата инвестиция във фермата надхвърля 2 млн. лв.

Предай нататък

Стопаните от „Дивата ферма“ и ферма „Версол“ отвориха врати за други собственици на микропредприятия, които имат желание да поемат по техните стъпки в посока повишаване на енергийната ефективност на стопанствата си и прилагане на принципите на кръговата икономика, за да споделят опита си. Свързващото звено беше фондация „Биоселена“, а срещите бяха част от новия ѝ проект „Мерки за енергийна ефективност и кръгова икономика за микропредприятия от хранителния сектор в България“. Проектът се осъществява съвместно с норвежката неправителствена организация Norges Vel и с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г., ориентиран е изцяло към микростопанства, занимаващи се с преработка на растителна и животинска продукция.

В рамките на проекта са проведени онлайн, а миналата седмица и практическо обучение с посещението на двете ферми. В последния етап участниците – 60 микропредприятия в хранително-вкусовата промишленост, ще получат безплатна индивидуална подкрепа под формата на консултация как да намалят разходите си за ток и отопление на всеки етап от технологичния си процес, както и помощ в подготовката на проекти, съобщи Стоилко Апостолов от „Биоселена“. Към момента има възможност да се кандидатства за финансиране по две отворени програми - една по Плана за възстановяване и устойчивост за земеделски производители и друга за кръгова икономика на Министерството на икономиката и индустрията.