Защо българското зърно губи позиции на ключови пазари?

Отдавна Европейският съюз се е превърнал в „остров на зелено производство“, който обаче губи своята конкурентоспособност на глобалния пазар заради високите екологични стандарти и липсата на реципрочност. Войната в Украйна и геополитическата ситуация упражняват допълнителен натиск върху земеделците. Това коментира от Страсбург Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му още преди сделката с Меркосур, срещу която протестират европейските земеделци, българското зърно губи позиции на ключови пазари.

Българските фермери предупреждават, че капацитетът на южноамериканските държави е несравним с този в Европа. Страните от Меркосур произвеждат 66 пъти повече соя и три пъти повече царевица от ЕС, а само Аржентина произвежда повече пшеница от Украйна.

Конкуренцията вече се усеща остро на традиционните за България пазари. Аржентинският износ, който е нараснал със 7-8 милиона тона пшеница през последната година, е успял да измести българската продукция от ключови дестинации в Северна Африка.

„Аржентина ни измести от Северна Африка...Тези 7-8 млн. тона се съсредоточиха в основните ни пазари Мароко, Алжир, Тунис и ни изместиха оттам. Сега сме пренасочени по към Азия, но всяка година е различна“, каза Проданов.

„Производството в Южна Америка със сигурност не е на екологичното ниво на Европейския съюз. Нямаме доверие на контрола, за който се декларира, че ще се осъществява по границите... Видяхме какво се случи със защитните механизми при вноса от Украйна“, посочи събеседникът.

Допълнителен удар върху сектора нанася въвеждането на въглеродните такси (CBAM) от началото на 2026 г., които пряко оскъпяват производството. „CBAM таксите ще повишат цената на торовете за земеделието в Европа с около 150-200 евро на тон, което е безумно на фона на вече повишените разходи. Това още повече ще ни направи неконкурентоспособни“.

Земеделците са категорични, че секторът може да функционира и без субсидии, стига да му бъде осигурена подходяща пазарна среда. Те обвиняват Европейската комисия в „бързане“ да се подпише сделката под геополитически натиск от страна на САЩ, Китай и Русия.

Производители в цяла Европа настояват за преосмисляне на главата за земеделие в сделката, обединяване на всички средства във финансовата рамка след 2027 г. и облекчение за CBAM таксите, добави Проданов.

Проблемите в България се задълбочават и от липсата на политическа стабилност и реформи в сектор „Земеделие“. Според производителите последните три години са били особени тежки. „Нищо не успяхме да свършим последните три-четири години и затова Меркосур толкова жестоко удря върху нас – защото ни хваща в най-тежкия период. Имаме нужда от дългосрочна визия с хоризонт 5-10 години напред“.

Фермерите настояват за спешно преосмисляне на законодателството, подобряване на напояването и поземлените отношения, както и за по-добра комуникация между държавата и производителите.

В петък предстои заседание на Управителния съвет на асоциациите, където ще се вземат решения за следващите стъпки на недоволството, ако исканията за отлагане или промяна на глава земеделие в споразумението не бъдат чути в Страсбург.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.