На компаниите, разболяващи потребителите, не трябва да им се разминава

Клоун чука на вратата ви със забавно послание за вашите деца. Те могат да получат играчка безплатно, ако им купите храна от ресторант за бързо хранене. Бихте ли го поканили да влезе, пита коментаторът по научни теми във Financial Times Анджана Ахуджа.

Силата на рекламата е такава, че това няма да се наложи. Шутът има парите и регулаторната свобода да разпространи веселото си корпоративно послание чрез билбордове, телевизионни екрани и съдържание на живо. Но продуктите му се свързват със затлъстяване и сърдечни заболявания, пише авторът.

Клоунът символизира това, което изследователите наричат „комерсиални детерминанти на здравето“, навлизаща концепция, която описва влиянието на компаниите върху здравето на хората и планетата. Изследователите, борещи се в световен мащаб за въвеждане на осведомяващи цигарени опаковки или минимални прагове за цените на алкохола, се озоваха срещу един и същи противник: търговският интерес. Сега същите тези изследователи се обединиха, за да дефинират тези детерминанти и да определят количествено обхвата им.

Техният анализ, публикуван наскоро в медицинското списание Lancet, не е много радостен: само четири сектора - тютюн, изкопаеми горива, ултрапреработена храна и алкохол - допринасят за най-малко една трета от всички преждевременни смъртни случаи в света. „Преминаването към пазарен фундаментализъм и все по-мощни транснационални корпорации“, пишат изследователите, „е създало патологична система, в която търговските играчи все повече имат възможност да причиняват вреда без да поемат разходите за това.“

Трудно е да се надцени радикалността на анализа - той се прицелва в свободните пазари, неолиберализма, данъчните убежища, слабите регулатори, страхливите политици, наивните учени и лансираната от корпорациите мантра за лична отговорност, пише още в анализа. „Това не е анти-корпоративно, а про-здраве и про-планета“, контрира съавторът Ана Гилмор, професор по обществено здраве и директор на изследователската група за контрол на тютюна в университет в Бат, Великобритания.

Изследователите, привлечени от страни, включително Обединеното кралство, Австралия, Нова Зеландия, Америка и Бразилия, не изискват отхвърлянето на капитализма; по-скоро, казва Гилмор, „мащабът на щетите, причинени на здравето и планетата, сега е наистина значителен и трябва да предприемем действия“. Тя отрича да е „убиец на насладата“, посочвайки, че повечето пушачи съжаляват, че са започнали да пушат, а повечето хора със затлъстяване искат да отслабнат.

Здравето се влияе от медицински фактори, като гени, и немедицински фактори, обикновено наричани социални детерминанти. Вторите включват доход, социален статус, образование и жилище; заможните се радват на по-добро здраве и живеят по-дълго от тези с ниски доходи, пише още Анджана Ахуджа.

Световната здравна организация (СЗО) добави подкатегорията „търговски детерминанти“ към социалните, дефинирайки ги като „условията, действията и пропуските на търговските играчи, които засягат здравето“. Те могат да бъдат положителни, както при предпазните колани, но също така и отрицателни - ценообразуването и целевият маркетинг при тютюна, нездравословната храна, алкохола и адаптираното мляко (включително в страни с ниски доходи); разполагането на фабрики, които причиняват замърсяване на въздуха; и обезлесяването, свързано с производството на стоки като дървен материал, кафе и захар.

Авторите на изследването твърдят, че е несправедливо и неустойчиво компаниите да продължават да печелят от продуктите си без да плащат за вредите. Ресторантьорът Хенри Димбълби може да се съгласи: през март той подаде оставка като шеф на хранителния надзор в британското правителство, посочвайки забавянето при затягането на правилата за рекламиране на нездравословна храна.

Димбълби прогнозира, че нежеланието на министрите да се намесят ще донесе след десетилетие „огромни проблеми на Националната здравна служба и ще причини криза от заболявания, свързани с храненето”. Около една четвърт от пълнолентите в Англия страдат от затлъстяване. Министерството на здравеопазването и социалните грижи заяви, че правителството „ще продължи да работи в тясно сътрудничество с индустрията, за да улесни хората да правят здравословен избор“. Това е музика за корпоративните уши: много сектори лобираха за забавяне, размиване или убиване на политиките, които биха ограничили търговската свобода. Индустрията, казват авторите на анализа в Lancet, никога не трябва да участва в оформянето на политиката.

Но тя има дълбоки джобове и мощни съюзници, с услужливи учени, подкрепящи „фронтови“ организации и влиятелни аналитични центрове за свободен пазар, готови да се борят на нейна страна. Авторите на изследването с право посочват колко ловко корпоративната безотговорност се представя като потребителска слабост: антисоциалният замърсител с боклуци; закоравелият комарджия; потребителят на бързо хранене, който спортува твърде малко.

Не е прекалено искането, казва Гилмор, бизнесът да спазва правилата, да плаща данъците си и да не възпрепятства политиките в обществен интерес, а пък правителствата да действат в интерес на мнозинството, а не на малцина, в преследване на по-щастлива и по-здрава икономика.

Поне можем да се надяваме. Циркът продължава, пише в заключение Анджана Ахуджа.