Български институт разработва устройство за предотвратяване на синдрома на внезапната смърт

Българският институт GATE е достигнал финален етап на реализиране на устройство, което следи пациенти, ако те станат от леглото си, и издава звук, който би могъл да предотврати евентуалната внезапна смърт. Специалното в случая е бърз алгоритъм, който държи на фокус пациента и сам движи камерата. Уредът може да следи и показателите при бебета и специфични условия при новородени, като ритъм на дишане или сънна апнея. Това каза Георги Петков, ръководител на направление „Дигитално здравеопазване“ в института „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) в предаването „Футуризъм“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Екипът е събирал данни и разработвал устройството в продължение на 15 години и накрая е разработил и алгоритъм, който движи камерата, защото сензорът, в който е бил внедрен, е стационарен и не е имал механизъм за следене на пациента. В бъдеще целият модул може да се използва и в други ситуации, като следене на автомобили, а при добавяне на изкуствен интелект и дори за определени типове поведение. 

GATE работи активно и върху изследвания, насочени директно към клиничната практика, за ранна диагностика на Алцхаймер, Паркинсон, различни видове деменция. Петков посочи, че се откриват все повече случаи на болестта на Паркинсон.

„Ако можем рано да диагностицираме болестта на Паркинсон, ще дадем възможност на медиците да наблюдават болестта и пациента по дълго, да имат по-дълбоко разбиране за нея, да тестват различни терапии, докато успеят да открият ефективно лечение“, каза Петков. Той посочи, че екипът е успял да намери метод за ранна диагностика на болестта на Алцхаймер чрез използване на много обикновени, неинвазивни изследвания.

„Резултатите от тези изследвания, обединени с моделите, които сме развили, успяха да разделят множеството от изследваната група хора на две непресичащи се множества: хора, които имат голяма вероятност да заболеят в близко бъдеще и хора, които е малко вероятно да развият болестта на Алцхаймер“, каза Петков и уточни, че това позволява профилактика.

„Това е един голям пробив, защото позволява да се направи профилактика. Тоест, ако се следят хората, което не е скъпо, може да се обръща внимание на тези с високата вероятност чрез ранното диагностициране постигаме онова, от което медицинската наука се нуждае, за да продължи напред към решението“, каза Петков.

В момента дейността на института е насочена и към разработка на споделено пространство от данни. Проектът, наречен VELES, включва Румъния, Гърция, България и Кипър, а идеята е в бъдеще да обхване всички страни от Европейския съюз. Това е нова тенденция в изграждане на големи интегрирани бази данни, като първият фокус е обмен на информация в медицината, разказа Петков.

Пространството за данни се различава от центровете за данни, защото ще дава възможност да се извлича само необходимата информация от конкретно изследване, без да се свалят всички данни за него, което значително намалява трафика и разходите за изграждане на подобна мрежа. 

Целия разговор можете да откриете в Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Футуризъм“ може да гледате тук.