За десет години България е загубила над 10% от медицинските сестри

Медицинските сестри в България продължават да намаляват през 2023 г., докато броят на лекарите леко се увеличава. За десет години България е загубила над 10% от медицинските сестри и след 2019 г. на един лекар вече има средно по-малко от една сестра, а това поставя качеството на медицинските услуги под сериозно съмнение.

Ниският относителен брой на медицинските сестри у нас е резултат на поне няколко проблема, свързани с тяхното обучение, квалификация, реализация, работна среда, заплащане, регионално разпределение и задържане на работа. Тези проблеми са свързани помежду си и на този етап тяхното решение е скрито зад политически и силни лобистки интереси в системата.

Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Десет решения на проблема с медицинските сестри“, който разглежда проблема с намаляващия брой на медицинските сестри и предлага решения за неговото преодоляване.

Медицинските сестри намаляват за десета поредна година

През 2023 г. общият брой на медицинските сестри достига 28,6 хил. Той продължава да намалява за десета поредна година, въпреки че при останалите медицински специалисти по здравни грижи не се регистрира такова намаление. Очевидно в тази категория служители в здравната система са налице системни и нерешени проблеми, пише в анализа.

В болничната помощ са заети 25 928 професионалисти по здравни грижи, от които 17 977 са медицински сестри. В извънболничната помощ професионалистите по здравни грижи и другите медицински специалисти са 6948  души. В детските ясли през същата година работят 3317 медицински сестри.

На този фон българското здравеопазване в момента функционира заради постепенното увеличение на медицинските специалисти в категория „други“ – те нарастват с 13% за десетгодишния период. Тук се включват болногледачите, които в много случаи са наемани от лечебните заведения, за да извършват част от работата на медицинските сестри. Това много често са студенти по медицина или по здравни грижи, които работят по време на следването си, както и хора, желаещи да помагат на лечебните заведения като доброволци.

Данните за броя на медицинските специалисти в сравнителен план с останалите страни от ЕС показват, че докато при лекарите по медицина и дентална медицина броят им спрямо населението е относително висок, то при специалистите по здравни грижи нещата не стоят така.  Броят на лекарите у нас достига 444,6 на 100 хил. души от населението, а на зъболекарите – 115,4 на 100 хил. през 2022 г., като и двете стойности са над повечето страни от ЕС. Това на практика означава, че България разполага с достатъчен брой лекари и особено лекари по дентална медицина  и за количествен недостиг при тях трудно може да се говори. Остава като проблем регионалното им разпределение и разпределението по отделни медицински специалности. 

Броят на медицинските сестри достига 433,9 на 100 хил. души, като след България са само Латвия, Хърватия, Гърция и Румъния. Броят на медицинския обслужващ персонал пък е най-нисък сред представените европейски страни – 11,5 души на 100 хил. души от населението. Ниският брой на медицинските сестри е виден не само в общия брой, но и при съотношението им спрямо броя на лекарите. 

Източник: ИПИ

В България около 1% от заетите в икономиката лица са медицински сестри. Отново, както и в подреждането спрямо населението, по-нисък дял се наблюдава в Унгария (0,9%), Гърция (0,6%), Хърватия (0,6%) и Румъния (0,2%). Най-голям дял на сестри има във Финландия (2,9%) Ирландия (2,7%) и Германия (2,5%).

За последните десет години медицинските сестри у нас като дял от общата заетост намаляват от 1,11% (2014 г.) до 1,02% през 2022 г. Освен в България, този дял намалява и в Кипър и Унгария, в останалите страни се наблюдава увеличение. С други думи – макар и малко на брой и като дял в общата заетост, у нас привлекателността на професията на медицинската сестра не дава перспектива за благоприятно развитие. 

Според икономистите ниският относителен брой на медицинските сестри у нас е резултат на поне няколко проблема, свързани с тяхното обучение, квалификация, реализация, работна среда, заплащане, регионално разпределение и задържане на работа. Тези проблеми са свързани помежду си и на този етап тяхното решение е скрито зад политически и лобистки интереси в системата, посочват от ИПИ.

Открояват се четири главни проблема пред кризата с медицинските сестри: заплащането на труда; обучението им за придобиване на професионална квалификация; емиграцията като възможност за реализация в чужбина; регионалните диспропорции в разпределението на медицинските сестри.

Предложения срещу недостига не медицински сестри:

Значително повишаване на възнагражденията на медицинските сестри и адекватен механизъм за финансирането им, който да позволи достигане на средствата до тях самите –  удвояването им за една или две години е амбициозна, но необходима цел.

Разширяване на обхвата на дейностите, които болногледачите и/или недипломираните медицински сестри да имат право да извършват в лечебните заведения при определени условия.

Намаляване на срока на обучението за медицинска сестра във висшето образование с два семестъра до постигане на минималните изисквания на директива 2005/36.

Проучване и програма от целенасочени мерки за повишаване на степента на задържане на студени в специалността.

Привличане на медицински сестри от трети страни - България трябва да се опита да използва ресурса на медицински сестри в страни извън ЕС с активно търсене и стимули за започване на работа.

Разрешаване на медицинските сестри да имат собствена практика и да договарят самостоятелно с НЗОК нейното заплащане.

Създаване на ясна пътека за професионално развитие, включваща предвидим хоризонт за заплащане на труда, обучение и етични норми.

Засилване на стимулите за по-добро регионално разпределение на сестрите заедно с намаляване на броя на болниците и/или селективно договаряне с лечебните заведения.

Премахване на регулации и ограничения за работа в детски заведения и училища.

Освен финансиране на лекари и други медицински специалисти за работа в отдалечени региони, следва да се обмисли и цялостно трансформиране на здравната система.