Как Испания се превърна в новата гореща точка за големите фармацевтични компании в Европа

Големите фармацевтични компании изстреляха някои саркастични думи към европейските страни през последните седмици, включително като нарекоха Великобритания „неподходяща за инвестиции“ и предупредиха, че регионът като цяло бързо губи предимството си пред Китай, пише Bloomberg.

Но макар Европа да се бори с промени – шумотевицата около китайските биотехнологични компании или през последно време стремежа за успокояване на президента на САЩ Доналд Тръмп, една страна показва, че все пак може да има начин за изграждане на фармацевтична промишленост, като даде на компаниите каквото искат.

Испания се издигна до върха в европейските класации за клинични изпитания, като използва едни от най-щедрите данъчни отстъпки в региона и относително бърз регулаторен процес, за да намали периода от началото на изпитанията на дадено лекарство до одобряването му. Инвеститорите посочват също сравнимото качество на науката на по-ниска цена в сравнение с конкуренти.

Това са условия, които убедиха AstraZeneca, Novartis, Roche Holding и други компании да разширят присъствието си в Испания през последните няколко години. Премиерът Педро Санчес иска да привлече още и по-рано тази година събра представители на Johnson & Johnson, Daiichi Sankyo, Eli Lilly & Co. и Sanofi в Двореца на Монклоа в Мадрид за разговори.

Мадрид и Барселона са горещи точки за клинични изпитания. Карта: Bloomberg LP

AstraZeneca избра Барселона, където базираната във Великобритания компания тъкмо бе разширила звеното си за редки болести Alexion, за да създаде нов научен център през 2023 г., отчасти благодарение на екосистемата ѝ в областта на здравеопазването и качеството на живот за служителите.

Първоначално тя задели 800 млн. евро и планира да открие 1000 нови работни места между 2023 и 2027 г. в града. Целта за наемане на хора беше постигната миналата година, затова AstraZeneca удвои целта и повиши финансирането до 1,3 млрд. евро. президентът на компанията за Испания Рик Р. Суарес заяви през февруари, че тя е напът да достигне 2000 наети служители две години по-рано и намекна, че е възможно още по-голямо разширение.

„Испания се превърна в ключов пазар за AstraZeneca в света и в рамките на Европа“, коментира Суарес в интервю, в което често говори за „силно публично-частно сътрудничество“. Това не са само думи, настоява той, а „повратно събитие“.

Правителството улесни работата с болници в държавната система в Испания, отбелязва Суарес, както и със стартиращите компании и с обещаващи учени. Кметът на Барселона увеличи усилията, като представители на градската власт помагат на новите служители, които са се присъединили с местни договори, да получат достъп до здравеопазването, до жилища и дори до шофьорска книжка.

Ръководители в биотехнологичната индустрия, учени и инвеститори са разказали пред Bloomberg сходни истории за официални представители, които са положили тези допълнителни усилия. Испански медии съобщават, че Sanofi планира да избере Барселона за нов научно-развоен център, но френската фармацевтична компания е отказала коментар.

Конкуренция

Но макар че Испания показа, че може да спечели играта с нулева сума, когато компаниите преценяват къде да инвестират, правителството е изправено пред призиви да направи повече, за да затвърди предимството си. Фармацевтичните компании може неочаквано да променят решенията си, ако стимулите се променят.

Тъкмо това откри Великобритания, когато AstraZeneca се отказа от плановете си за завод за ваксини тази година поради нивото на публичното финансиране. Много от проектите на компанията са „свързани с партньорства с местните власти“, казва главният изпълнителен директор Паскар Сориот. „Така се случи, че ние не получихме подкрепата“, отбелязва той.

Испания изостава само от САЩ, Китай и Япония в изпитването на комерсиални лекарства. Графика: Bloomberg LP

След публичното посочване с пръст новоизбраното лейбъристко правителство заяви, че съществува „забележително малка“ разлика между неговото предложение и това, което AstraZeneca е договорила с предишната консервативна администрация и причината е, че компанията е ограничила плановете си за научно-развойна дейност на място.

Според критиците това развитие показва упадъка и също така илюстрира колко бързо могат да се променят тенденциите. От видна позиция преди десет години сега Великобритания изостава по ключови показатели, включително достъп до лекарства и клинични изпитания, смятани за предвестник на стабилен отрасъл на природните науки. Преди време страната беше определена като „неподходяща за инвестиции“ от лоби в индустрията поради нарастващите разходи.

Водеща позиция

Испания вървеше в обратната посока и сега е на първо място в Европа по клинични изпитания, според изследователската компания IQVIA. Голяма част от дейността е съсредоточена около Мадрид и Барселона с техните болници, научни институции и биотехнологични компании.

Финансирането е значителен фактор. Правителството предлага данъчни облекчения от около 33% за разходите на големите компании за научно-развойна дейност, много над средното ниво за Европа от 15%, сочат данни на мозъчния тръст Tax Foundation Europe.

Данъчни облекчения има и за служителите, които се установяват в Испания, включително т. нар. закон Бекъм, носещ името на бившата звезда на Реал Мадрид Дейвид Бекъм, който позволява на чужденци да плащат по-нисък данък върху доходите за фиксиран период.

За по-малките компании като съсредоточената върху раждаемостта Oxolife подкрепата от правителството съставлява около 50% от средствата им, казва главният изпълнителен директор Агнес Арбат. Испания е и еднна от най-ефективните откъм разходи страни в Европа за клинични изследвания и е значително по-евтина от Германия и Франция, отбелязва тя.

Тя беше първата страна членка на ЕС, която прие директивата на блока за клиничните изпитания, което я направи по-конкурентоспособна, коментира Оскар Саламанка, ръководител на Испанската асоциация на договорните изследователски организации. Например от подаването на документи за одобрение на лекарство до лекуването на първия пациент минават между три и четири месеца спрямо най-малко шест месеца другаде, отбелязва той.

Испания се очерта като лидер в изпитването на онкологични лекарства. Графика: Bloomberg LP

Редица ръководители говорят за привлекателността на Барселона. Белгийската изследователка Валери Ванхурен дошла по лични причини и посочва познат списък с предимства – добри болници, подкрепа от правителството, първокласни изследвания.

Главният изпълнителен директор на биотехнологичната компания Ona Therapeutics казва, че пробивът на компанията ѝ е дошъл чрез имейл от близката Hospital Clinic de Barcelona, с който тя била уведомена, че имали проби от вероятно лекарство, но се нуждаели от помощ за разработването му.

Сара Секал, генерален партньор в компанията за управление на алтернативни активи Inveready, казва, че секторът на природните науки се е променил през последните десет години. Докато преди интерес проявявали само местни инвеститори, сега Испания „най-сетне е на картата“, отбелязва тя.

Предизвикателства

Испанският здравен секретар Хавиер Падила казва, че ключът към разрастването на сектора на природните науки се крие в системата на общественото здраве в страната. Макар че се управлява от 17 регионални правителства, тя е сред най-интегрираните в Европа и е в топ десет на страните в света от гледна точка на покупки на лекарства, коментира той.

„Страната не предлага високи маржове, но има голям обем“, отбелязва Падила. Това я поставя в полезлението на производителите на лекарства и в същото време дава влияние на правителството.

Но макар че Испания увеличи финансирането за научно-развойна дейност с над 50% между 2017 и 2023 г., тя все още е много под разходите на Германия, Великобритания и Дания като дял от БВП. Печалбата на датската компания Novo Nordisk от лекарството ѝ за отслабване „Оземпик“ стимулира икономически растеж и процъфтяващия биотехнологичен сектор.

Испания изостава от конкуренти като Германия, Швейцария и Франция и във възприемането на одобрени лекарства, казва Саламанка, според когото правителството често протака, за да избегне допълнителни разходи.

„Ако сте пациент, който отива на клинично изпитание, ще ви дадат най-новото лекарство. Но ако отидете на обикновена консултация, може да няма реимбурсирана цена за това лекарство и не можете да бъдете лекувани с него“, коментира Саламанка.

Правителството иска да реши някои от тези проблеми, казва Падила. То работи с компании като Johnson & Johnson по системи за финансиране, които може да бъдат обвързани с резултати, и търси начини да повиши инвестициите в основни изследвания. Правителството планира също да ускори възприемането на нови лекарства.

Въпросът е дали възходът на Испания е устойчив с очертаващите се заплахи за конкуренцията като привлекателността на неизползвания научен потенциал в Китай или необходимостта на индустрията да бъде от правилната страна на митата на Тръмп. Например, AstraZeneca обяви неотдавна нов изследователски център в Пекин за 2,5 млрд. долара.

Срещата на Санчес с фармацевтичните ръководители през февруари последва сходна среща през 2022 г. – отпускането не е вариант за премиера, ако иска тези компании да продължат да пристигат в страната му.