AI навлиза в здравеопазването у нас, но лекарят остава последната инстанция

Изкуственият интелект ще навлиза в здравеопазването, но няма да лекува сам. Това е основното послание във визията за внедряване на AI, публикувана от Министерството на здравеопазването, която чертае рамката за използване на новите технологии в диагностиката, лечението и управлението на здравните услуги – при запазен водещ човешки контрол и отговорност.

Документът е публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването във връзка с предстоящите действия по прилагането на европейската регулаторна рамка за изкуствения интелект.

Визията очертава стратегическата рамка за въвеждане на решения, базирани на изкуствения интелект (AI), така че те да подпомагат медицинските специалисти и да подобрят качеството, ефективността и достъпа до здравни услуги при защита на сигурността на данните и пациентските права. В същото време се гарантира, че изкуственият интелект ще бъде инструмент в помощ на здравните специалисти, но окончателните медицински решения ще продължат да се вземат единствено от лекарите.

Проектът предвижда поетапно внедряване на интелигентни системи в области като ранната диагностика и превенцията, анализ на медицински образи, подпомагане на клиничните решения, оптимизиране на болничните процеси и намаляване на административната тежест за медицинските екипи. Сред приоритетите са също развитието на научноизследователската дейност, по-доброто използване на здравните данни за планиране на политики и създаването на условия за иновации в сектора.

Особено внимание се отделя на етичните стандарти и човешкия контрол върху използването на изкуствения интелект. Предвидени са и мерки за повишаване на дигиталните умения на медицинските специалисти, както и инициативи за информираност на гражданите относно възможностите и ограниченията на тези технологии.

Визията се стреми да не допуска заместване на човешката компетентност на лекари и медицински лица с автоматизирани решения, а да използва технологията единствено като инструмент, който надгражда и подсилва тяхната компетентност. Тя отхвърля идеята в толкова чувствителна сфера като здравеопазването да функционират неконтролирани технологични системи, които могат да проявяват предразсъдъци, да правят грешки - „халюцинират“, (да генерират грешни или измислени отговори) и да водят до когнитивно „затваряне“ на студенти и млади лекари в рамките на това, което конкретните платформи предлагат. Визията защитава критичното мислене и професионалната преценка, изграждани в дълъг период на обучение и практика, и поставя като непреодолим принцип условието да не се допуска неконтролирано и чисто комерсиално използване на непроверени платформи и здравни данни. 

Хоризонтът за въвеждане на AI в здравеопазването е до 2030 г., като основните цели на визията са да се идентифицира и развие потенциалът на AI в следните направления:

• Обучение на лекари и студенти – изграждане на програми за базово и продължаващо обучение в медицинските университети и други институции или организации, които развиват умения за работа с AI и критично мислене спрямо алгоритмични решения.
• Превенция и ранна диагностика – използване на AI платформи, свързани с преносими и домашни устройства, както и системи за анализ на медицински образи (КТ, ЯМР, рентген, ултразвук и др.), за ранно откриване на заболявания и активно управление на риска.
• Подкрепа на диагностиката и лечението – подпомагане на процесите по снемане на анамнеза, структуриране на данни, поставяне на диагноза и избор на терапевтичен подход, при запазен водещ човешки контрол.
• Хирургия и интервенционални дейности – използване на робот-асистирани и навигирани процедури, които повишават прецизността и безопасността на хирургичните интервенции.
• Дентална медицина – използване на AI за образна диагностика, планиране на ортодонтско и имплантологично лечение, ендодонтия и проследяване на резултатите.
• Персонализирани грижи и по-добри клинични резултати – анализ в реално време на различни здравни показатели и контекстуални фактори, с цел индивидуализиране на профилактиката, лечението и проследяването.
• Научна и развойна дейност – ускоряване на изследванията в медицината, геномиката и фармацията (включително откриване и репозициониране на лекарства), чрез използване на големи масиви от данни и AI модели.
• Въвеждане на болничен AI и изкуствен интелект в извънболничната помощ и спешната медицинска помощ за подобрено управление на работните процеси в посока улесняване на медицинските специалисти и пациентите, и др.
• В документа се подчертава, че AI се използва като помощно средство, а не като самостоятелен „решаващ орган“ – здравните специалисти запазват финалното решение и носят професионалната отговорност.
• Внедряването на AI в здравеопазването се подчинява на принципа „Primum non nocere“ – „Преди всичко не вреди“. Това означава поетапно въвеждане, с предварителна клинична оценка, пилотно тестване и ясни доказателства за полза, преди дадено решение да бъде използвано в широк мащаб.