Защо Индийският океан може да бъде ахилесовата пета на Китай във война за Тайван?

Откакто поеха властта през 2013 г., Си и други лидери на Комунистическата партия в Китай подчертават значението на модернизираната армия, която може да проектира мощ в световен мащаб и да осигури жизненоважните търговски пътища на страната. На фона на страховете от конфликт, някои анализатори казват, че Китай ще се бори да защити тези спасителни пътища дори при растящи енергийни нужди. Това би направило продължителна война за Тайван трудна за поддържане.

Китай е внесъл 515,65 млн. тона суров петрол през 11-те месеца до ноември, или 11,27 млн. барела на ден, показват официалните данни. Увеличението на годишна база надвишава 12%.

Пентагонът изчислява, че около 62% от китайския петрол и 17% от вноса на природен газ минават през Малакския пролив и Южнокитайско море, ключови входове в Индийския океан. Китай се стреми да диверсифицира доставките, като три тръбопровода от Русия, Мианмар и Казахстан представляват приблизително 10% от вноса на суров петрол през 2022 г., според данни на митниците и държавни медии.

Западните санкции срещу Москва след нахлуването ѝ в Украйна накараха Китай да натрупа повече запаси от евтин петрол от Русия.

По-сложна е картината с храните. Вносът на соя от Китай, която се използва за производство на храни за животни, се транспортира частично през Индийския океан. Други стоки, например калиев карбонат, се доставят и по други маршрути.

Китай има широка мрежа от военни сателити, но само една специална военна база, и няма въздушно прикритие от суша или море за разполагане на военноморски сили в Индийския океан. В октомврийския си годишен доклад за китайската армия Пентагонът изброява 11 потенциални китайски бази на брега на океана, включително Пакистан, Танзания и Шри Ланка. Тези места отразяват китайския дипломатически и търговски обхват в рамките на инициативата на Си „Един пояс, един път“.

Това обаче не са твърди военни активи, нито има постоянно присъствие на китайската армия там. Няма и публично известни гаранции за достъп при конфликт, казват дипломати.

Докладът на Пентагона отбелязва - на език, използван за първи път тази година, че Китай все още "има малка способност за прожектиране на мощност" в Индийския океан.

Първоначалната отвъдморска база на Китай в Джибути, на западния бряг на океана, отвори врати през 2017 г. Там са разположени 400 морски пехотинци, което отразява китайското участие в международните пиратски патрули около Африканския рог от 2008 г. насам. Базата обаче не разполага с летище и е оградена от военни съоръжения на седем други държави, включително САЩ, Франция и Великобритания.

Присъствието на САЩ в Индийския океан остава в рязък контраст и е постоянно от Студената война. Пети флот на САЩ е базиран в Бахрейн, а седми флот със седалище в Япония оперира от Диего Гарсия, администриран от Обединеното кралство атол с писти за бомбардировачи с голям обсег и лагуна, пригодена за настаняване на американски самолетоносачи.

На изток Австралия увеличава патрулите със своя самолет P-8 Poseidon за лов на подводници и разширява базата на западния бряг за британските и американските ядрени подводници, както и за австралийските ядрени лодки.

Джоу Бо, пенсиониран старши полковник от китайската армия сътрудник по сигурността в Университета Цинхуа в Пекин, казва, че е наясно с чуждестранните дебати за уязвимостта на Китай, но сценариите са хипотетични. Ако Китай и Западът влязат във военен сблъсък в Индийския океан, подобен конфликт по природа ще бъде "почти неконтролируем" по мащаб и местоположение, според Джоу.