Защо Индийският океан може да бъде ахилесовата пета на Китай във война за Тайван?

Всеки ден близо 60 напълно натоварени със суров петрол големи кораби плават между Персийския залив и китайските пристанища. Те превозват около половината от петрола, който захранва втората по големина икономика в света.

В Южнокитайско море корабите плават под контрола на китайската армия, която разполага на спорни острови в района ракетни батареи и бази, съобщава Ройтерс.

Когато обаче плавателните съдове пресичат Индийския океан, те нямат защита от военноморския театър, доминиран от САЩ, отбелязва агенцията.

Военни аташета и учени коментират, че това се счита за уязвимост и се разглежда внимателно, тъй като западни военни и академични стратези дискретно разиграват сценарии за това как може да се развие или ескалира конфликт с Китай за Тайван или другаде в Източна Азия.

В голяма война китайските петролни танкери в Индийския океан „ще се окажат много уязвими“, коментира Дейвид Брустър, учен по сигурността в Австралийския национален университет. „Китайските военноморски кораби на практика ще бъдат хванати в капан в Индийския океан и ще имат малка или никаква въздушна подкрепа, защото там Китай няма собствени бази или съоръжения, на които да разчита“, допълва Брустър.

Четирима пратеници и осем анализатори, запознати с дискусиите в западни и азиатски столици, някои говорещи при условие за анонимност по тази чувствителна тема, казват, че тази трайна слабост дава на противниците на Китай множество възможности за ескалация, особено в конфликт, подобен на войната на Русия в Украйна.

Тези сценарии варират от операции за тормоз и възбрана срещу китайски кораби, които биха могли да отклонят китайски военноморски кораби към региона, до блокада и други мерки.

В една пълномащабна война танкерите, които могат да превозват 2 млрд. барела петрол, биха били награди, които трябва да бъдат потопени или заловени. Това отразява военноморските действия от миналия век, в които воюващите се насочваха към икономическите ресурси на враговете си, казват трима анализатори.  

Тези опции могат да бъдат използвани, за да разубедят Китай да предприеме действия или да увеличат разходите за страната при нахлуване в Тайван.

Министерството на отбраната на Китай не е отговорило на въпроси за позицията си в Индийския океан.

Китайските стратези са наясно с проблема, но в крайна сметка всяко решение за започване на военни действия ще бъде взето от президента Си Дзинпин, според документи на Народната освободителна армия и пенсионирани офицери.

Си е инструктирал армията да бъде готова да нахлуе в Тайван до 2027 г., каза през февруари директорът на Централното разузнавателно управление на САЩ Уилям Бърнс. Китай увеличава военните маневри преди изборите на острова през януари.