С насърчаване на научните изследвания и иновациите ще се спира "изтичането на мозъци"

Парламентът прие на първо четене законопроект за насърчаване на научните изследвания и иновациите, предвиждащ стимули за преодоляването на негативните тенденции за „изтичане на мозъци”, знания и средства. Това ще бъде постигнато чрез реализирането на динамична, резултатно ориентирана и ефективна научноизследователска и иновационна екосистема, записаха депутатите.

Законопроектът беше подкрепен от 133 народни представители, „против“ гласуваха 26, а 16 се въздържаха, предава БТА.

С приемането на този закон се цели трайното законодателно уреждане на обществените отношения, свързани с научноизследователската и иновационната дейност и съгласуваност при прилагането на обща политика за развитие на научните изследвания и иновации. В него е заложено насърчаването на научните изследвания и иновациите да се извършва чрез изпълнението на многогодишна Рамкова програма за научни изследвания и иновации, която ще определи обхвата, областите и дейностите за тяхното финансиране в съответствие с националните стратегически документи.

По време на разискванията Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ (ИТН) каза, че такъв закон задължително трябва да има и голяма част от нещата, които фигурират в законопроекта, са смислени. Според него проблемът е, че никъде не се споменава за финансиране, което да обвърже министъра на финансите с намеренията на държавата да развива науката и иновациите.

Ивайло Папов от „Възраждане“ смята, че това е поредният опит на правителството да решава едни проблеми, които не им се получават.

Николай Алгафари от ГЕРБ-СДС посочи, че от партията ще подкрепят на първо четене този закон, но ще направят предложения за промени. Той смята, че определенията за иновация и иновационна дейност в законопроекта не са адекватни.

Законопроектът прави една крачка в правилна посока, той поставя основите за интегрирана политика, каза Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС), но уточни, че у него остава скептицизма, че тя ще се реализира пълноценно, защото условията за това не са само на законово ниво, колкото в подзаконовата уредба. 

"Първият проблем е, че пише, че стратегията за развитие на научните изследвания в България се приема от кабинета", коментира Румен Гечев „БСП за България“ и попита, не е ли естествено тази стратегия да бъде обсъждана в парламента по предложение на МС и приемане в парламента, след като тя трябва да е дългосрочна. Не може тази стратегия да бъде обвързана, както пише в този закон, само с програмите за научни изследвания на Европейката комисия и Европейския съюз. Гачев смята, че е добре да сме в синхрон с тези програми, но България има различна структура на икономиката и много по-ниска степен на конкурентоспособност. Той също уточни, че няма никакво финансиране.

Депутатите приеха и срокът за предложения между първо и второ четене да бъде удължен на три седмици.