Еврото ще укрепи доверието в България, но успехът зависи от уменията и бизнес средата

Как приемането на еврото ще се отрази на бизнеса и потребителите у нас, защо изоставаме по финансова грамотност в сравнение с Европа и как университетите да поддържат актуално учебно съдържание и да отразяват реалните нужди на пазара? Потърсихме отговорите на тези и други въпроси от доц. д.н. Едуард Маринов, заместник-ректор на Университета по застраховане и финанси (УЗФ) и гл. ас. д-р Никола Димитров, и.д. заместник-ректор на УЗФ.

- Как приемането на еврото от 1 януари ще се отрази върху икономиката, бизнес средата и потребителите в България?

Едуард Маринов: Ще укрепи доверието в българската икономика, най-вече чрез по-пълноценното използване на потенциала на единния пазар и улесняването на международната търговия и инвестиции. От потребителска гледна точка съществува притеснение от спекулативна инфлация, но опитът на страни като Хърватия и Естония показва, че този ефект е временен и ограничен.

Никола Димитров: Приемането на еврото е стратегическа стъпка, която ще има няколко нива на ефект. За бизнеса това означава елиминиране на валутния риск и по-ниски разходи при международни разплащания, което повишава конкурентоспособността. За икономиката като цяло очакваме по-висока предсказуемост и привличане на повече инвестиции. От гледна точка на потребителите ефектът ще зависи от начина, по който се управлява преходът – прозрачността при ценообразуването ще е ключова. Ако се подходи отговорно, ползите ще надделеят над краткосрочните притеснения за поскъпване.

- Ще се превърне ли въвеждането на еврото в стимул за по-голямо участие на международни инвеститори в България? Какво друго е необходимо?

Едуард Маринов: Да, еврото ще повиши доверието на международните инвеститори чрез по-голяма предсказуемост и интеграция в европейските пазари. За да се използва този потенциал, България трябва да продължи да подобрява бизнес средата и качеството на човешкия капитал – особено в секторите с висока добавена стойност, където висшето образование играе решаваща роля.

Никола Димитров: Да, въвеждането на еврото премахва една от основните бариери пред външните инвеститори – валутния риск. Но това само по себе си не е достатъчно. Нужно е паралелно да се работи за по-голяма предвидимост в регулаторната рамка, по-бърза административна процедура и по-добра инфраструктура. Инвеститорите търсят стабилност и ефективност, а не само стабилна валута. Еврото ще е силен сигнал, че България е готова за следващото стъпало, но истинската промяна ще дойде от начина, по който управляваме бизнес средата след това.

Доц. д.н. Едуард Маринов

Снимка: УЗФ

Доц. д.н. Едуард Маринов е заместник‑ректор на Университет по застраховане и финанси (УЗФ). Той има научна степен „доктор на науките“ (Нов български университет, 2024 г.) и „доктор по международна икономика“ (Варненски свободен университет, 2015 г.). Завършил е бакалавърска степен по публична администрация, магистратура по международни отношения и право на ЕС, и има значителна академична и изследователска дейност в областта на международните икономически отношения, икономическото развитие на Африка и европейската интеграция. В рамките на УЗФ преподава дисциплини като „Икономикс II част“ и „Strategic Marketing“, а професионалният му опит включва ръководене на изследователски проекти, множество публикации и активно участие в международни форуми.

- Изостава ли финансовата грамотност на българите в сравнение с европейските стандарти и от кой момент трябва да започне изграждането на финансова култура у децата и младите хора?

Едуард Маринов: Финансовата грамотност у нас все още изостава от европейските нива, което се отразява върху потребителското поведение и умението за управление на личните финанси. Образованието в тази посока трябва да започва още в началните класове, с акцент върху практическите умения и разбиране на икономическите процеси. И тук ролята на икономическите университети е ключова – като центрове, които могат да подготвят преподаватели и програми за обучение, основани на практиката и насочени към реални житейски ситуации.

Никола Димитров: Да, финансовата грамотност в България остава под средното за ЕС ниво. Причината не е само в образователната система, а и в липсата на последователна култура по темата. Финансовото образование трябва да започва още в основното училище и то не като абстрактна теория, а чрез практически умения: какво означава бюджет, как работят лихвите, как се спестява. Университетите имат своята роля, но ако интересът и базовите знания не се изградят навреме, после се наваксва трудно.

Гл. ас. д-р Никола Димитров

Снимка: УЗФ

Гл. ас. д-р Никола Димитров е изпълняващ длъжността заместник-ректор на Университета по застраховане и финанси (УЗФ). Завършил е магистърска програма „Технологии, иновации и предприемачество“ в Университета в Шефийлд, а докторската му дисертация е посветена на „Финансовите оптимизации на организациите чрез лийн мислене“. Има професионален опит като консултант и преподавател в областта на управлението на процеси, стратегическите иновации и бизнес трансформациите. В УЗФ ръководи програми, насочени към интеграцията между академичната среда и реалния бизнес, като активно участва в изграждането на партньорства с корпоративния сектор и развитието на съвременни обучителни модели.

- Икономическата среда днес се променя все по-бързо – как университетите поддържат актуалност на учебното съдържание?

Едуард Маринов: Университетите трябва непрекъснато да актуализират програмите си чрез диалог с бизнеса, научни изследвания и международни партньорства, така че обучението да отразява реалните тенденции на пазара, както в национален, така и в глобален план. Най-ценният подход, който можем и не трябва да се страхуваме да използваме в преподавателската си практика, е да слушаме студентите си, защото те са едновременно бъдещите потребители и бъдещите водещи професионалисти в областта на икономиката.

Точно това правим и в Университета по застраховане и финанси (УЗФ), програмите се разработват и преразглеждат съвместно със специалисти и преподаватели с реален управленски и експертен опит. Това гарантира, че съдържанието е не само актуално, но и приложимо. Именно чрез този диалог успяваме да поддържаме обучението си живо, динамично и ориентирано към реалността на пазара на труда.

- Какви ключови умения считате, че трябва да придобият студентите по икономика, преди да се дипломират?

Едуард Маринов: Ролята на висшето образование днес е коренно различна – вече не сме просто източник на знания, а създатели на критично мислене и на способност за селекция на информация. Освен стабилна теоретична подготовка, студентите по икономика трябва да развият аналитично мислене, дигитална и финансова грамотност, умения за работа в екип и разбиране на глобалните икономически процеси.

Стремим се целенасочено да изграждаме тези компетенции чрез практическо обучение, работа по реални казуси, съвместни проекти с бизнеса и индивидуално менторство. Именно това ни отличава, стремежът да превърнем знанието в умение, а обучението в реална подготовка за бъдещето. 

- Как според вас трябва да се променят учебните програми по финанси и застраховане, за да отразят реалните нужди на пазара?

Никола Димитров: Учебните програми трябва да станат по-гъвкави и интегрирани с реалната бизнес практика. Нужно е повече проектно обучение, казуси и симулации, както и въвеждане на теми като финансови технологии, устойчиво финансиране и поведенчески финанси.

Компетенциите на бъдещите специалисти вече не са само числови, те трябва да разбират и връзката между финанси, етика, технологии и обществена отговорност. Това изисква по-тясно сътрудничество между университетите и работодателите, за да се гарантира, че академичното съдържание отразява реалната динамика на пазара.

- Виждате ли потенциал за създаване на съвместни програми между УЗФ и бизнеса – например корпоративни академии или иновативни финансови лаборатории за студенти?

Никола Димитров: Да, и този потенциал е огромен. Вече има интерес от страна на компании, които търсят партньорство за разработване на специализирани обучения и корпоративни академии. Такива модели са работещи в чужбина, защото създават директен мост между университетската среда и реалния бизнес.

Финансовите лаборатории, включващи достъп до реални пазарни данни и симулационни платформи, са следващата логична стъпка. Те позволяват на студентите да „усетят“ пазара, а на бизнеса да открие подготвени кадри още преди дипломирането им.