ЕС засилва натиска върху Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия

Украинската война промени подхода на Сърбия към Русия. От една страна, Белград е обвързан със Запада, тъй като ЕС и НАТО географски обграждат страната. Неговият основен икономически партньор е ЕС, а сръбският нелиберален режим се нуждае от политическото съгласие на Запада, за да остане на власт.

От друга страна, Сърбия все още зависи от руската подкрепа в ООН в спора за Косово. Освен това Сърбия е зависима от руския газ. През ноември 2021 г. Белград и Москва се договориха за шестмесечна изгодна цена на синьото гориво за Белград, която е необходима на сръбското ръководство за преизбирането му.

Най-важното е, че сръбското ръководство е ужасено от възможността отчуждаването на Русия да разгневи значителна част от проруския електорат в Сърбия и да предизвика политическа криза.

Партньорството с Китай изглежда доста по-безболезнен избор. До края на 2021 г. китайските инвестиции в Сърбия надхвърлят 3 млрд. евро, а според публично достъпните данни китайските инфраструктурни заеми в Сърбия надхвърлят 8 млрд. евро. Сърбия вече купува дронове от Китай. Има сериозни индикации, че системите за наблюдение на Huawei, оборудвани със софтуер за лицево разпознаване, са използвани за идентифициране на участниците в антиправителствени протести.

По време на Зимните олимпийски игри в Пекин Вучич се срещна с китайския си колега Си Дзинпин, за да почете приятелството между двете държави. След завръщането си от Пекин сръбското ръководство обяви, че до края на 2022 г. двете правителства ще подпишат споразумение за свободна търговия за увеличаване на двустранния стокообмен до 8 млрд. долара годишно и по-късно до 10 млрд. долара.

Макар че това би увеличило търговския дефицит на Сърбия и би изложило производителите ѝ на мощни китайски конкуренти, сръбското ръководство се надява да привлече чуждестранни инвеститори по този начин.

Беше постигнато и ново споразумение за откриване на нов китайски завод за автомобилни части в сръбския град Ниш и разширяване на капацитета за фабриката за седалки в Крагуевац. Двете страни планират също да стартират полети от Белград до Шанхай и Пекин.

Тъй като връзките с Русия са под интензивния западен контрол, Китай е още по-привлекателен като партньор, плюс сръбското правителство смята, че има повече свобода на действие да сключва сделки с Китай. Правителството на Сърбия, заедно със Сръбската търговска камара и Университета в Нови Сад, сформира Институт „Пояс, един път“ за насърчаване на сътрудничеството с Китай. Камарата на китайските компании в Сърбия беше открита на 3 март 2022 г.

Изборната политика в Сърбия е от полза за китайско-сръбските връзки. Китайските проекти в страната позволяват на сръбските елити да прерязват ленти и да се рекламират като насърчаващи притока на китайски капитали, като по този начин помагат на икономиката да устои в трудни времена.

Очаква се скоро да приключи изграждането на китайското предприятие за производство на ваксини на Sinopharm. Сърбия подписа споразумение с посредничеството на САЩ, според което няма да инсталира 5G оборудване от недоверени доставчици (ясна препратка към Huawei). Белград продължава сътрудничеството си с Huawei във всички области с изключение на 5G спектъра.

Тъй като сръбският баланс между Русия и Запада е в опасност, Китай се очертава като „приятел на сръбското правителство във всички метеорологични условия“. Може да се окаже, че сръбското ръководство няма да има друг избор, освен да се присъедини към санкциите срещу Русия, ако иска икономиката на страната да продължи да се възползва от фондовете на ЕС.

Това обаче е нищо в сравнение с това, което ще се случи, когато китайско-американското съперничество достигне своя пик. Досега Сърбия избягваше да прави трудния избор между Китай и САЩ - заради споразумението от септември 2020 г. с посредничеството на САЩ сръбското правителство все още отлага търга си за 5G спектъра например. Може да се окаже, че трудният избор на Сърбия относно връзките с Русия на фона на войната в Украйна са само закачка за това, което предстои.