Как пандемията помрачи още повече картината на заплатите при жените

Великобритания стана най-голямата страна, която задълба в експлозивната тема за разликата във възнагражденията между мъжете и жените, когато постанови задължително отчитане на разликата през 2018 г. Оттогава все повече страни и юрисдикции въведоха или обмислят въвеждане на правила за прозрачност при заплащането, включително 27-членния Европейски съюз. Някои от тези усилия включват до известна степен грубите и обобщени данни, които Великобритания използва, но все пак има налични и други метрики, отбелязва Bloomberg в материал.

Какво показват британските данни?

През първите близо пет години от събирането на данни разлика почти няма. Мъжете получават със средно 9,7% повече от жените през годината, завършила през април 2022 г. в рамките на над 10 хил. компании спрямо 9,2% през 2017 г. (събирането на данните бе временно преустановено през 2020 г. заради пандемията и забавено през 2021 г.)

Тази цифра представлява груба сметка за това какво мъжете и жените изкарват средно, а не пряко сравнение на сходни позиции, така че данните показват до каква степен жените не са представени на по-високоплатени позиции. Всяка компания с поне 250 служители е длъжна да дава такъв отчет, като според някои критици искането е прекалено голямо за малки фирми. И макар годишните данни да предоставят повод за дискусии, то има малко действия от страна на властите за въвеждането на някаква промяна. Според проучване от 2020 г. прозрачността увеличава вероятността жени да бъдат наемани на работни места със заплата над средната с 5%. Неравенството при възнагражденията на над 10,5 хил. британски компании през отчетната година 2021-2022 г. Графика: Bloomberg

Какви са другите метрики?

Има най-различни начини за събиране на данни за разликата в заплащането. Отчитането на коригирана база – като се взима предвид позицията, старшинството, мястото и други фактори – е по-сложно и може да създаде възможности за изкривяване на данните. Този метод е по-популярен сред американските компании, някои от които бяха принудени да представят данни под натиска на активисти инвеститори.

През януари 2021 г. Сitigroup Inc., една от малкото големи американски компании, представили данни на некоригирана база, съобщи, че жените служителки изкарват с 26% по-малко от мъжете. Това е подобрение спрямо 27% година по-рано. Mastercard Inc. съобщи през 2020 г., че жените служителки изкарват със 7,8% по-малко от мъжете. Citigroup, както и много други банкови конкуренти, предоставя и коригирани данни – те показват, че жените изкарват средно над 99% от възнаграждението на мъжете в банката.

Какво правят другите правителства?

Австралия изисква фирми с над 100 служители да се отчитат годишно, събирайки данни за над 40% от работната сила в страната (отчетена е коригирана разлика от 13,8%). Германия, която има една от най-големите разлики в Европа, въведе през 2018 г. възможността служители да сравняват заплатата си с групи колеги от противоположния пол със съпоставима длъжност. Според проучване обаче регулациите – които разчитат на индивидуалната активност – не се използват масово и не са особено ефективни. Орган на ЕС по заетостта съобщи, че в резултат малко компании са променили структурата си на възнаграждения.

Наскоро Брюксел подкрепи предложение за мащабен, обвързващ закон за възнагражденията в опит да се справи с некоригираната разлика за целия блок от 13% през 2020 г. – стойност, която едва се е помръднала през последното десетилетие. Жените в ЕС печелят средно с 13% по-малко на час от мъжете. Графика: Bloomberg

В САЩ няколко щата, включително Ню Йорк, са предприели стъпки с изискване на някаква форма на прозрачност на възнагражденията, за да се стесни разликата. Закон, който си проправя път през законодателните структури на Калифорния, ще изисква от компаниите да публикуват данни за възнагражденията си за първи път.

Защо на жените им се плаща по-малко?

Според британската Служба за национална статистика разликата отчасти се дължи на това, че повече жени са с непълно работно време, заемайки професии с по-ниско възнаграждение и отделяйки повече време за отглеждане на деца. Разликата се увеличава с времето, като няма голяма разлика между работещите мъже и жени в 20-те и 30-те им години, но след това се появява голяма разлика в 40-те. Допълнителен аспект от въпроса е и това, че непропорционален дял от домакинската работа и грижа за децата се пада на жените, което означава, че те са по-склонни да работят с непълно работно време или да излизат от трудовия пазар, след като имат деца.