НАТО се готви за най-голямото си учение от Студената война насам

НАТО се подготвя за най-голямото си съвместно учение на военното командване от Студената война насам следващата година, събирайки над 40 хил. войници, за да тренират как алиансът би опитал да отблъсне руска агресия срещу един от членовете си, съобщава Financial Times.

Учението Steadfast Defender се организира като част от бързия стремеж на НАТО да се трансформира от отговор на криза към съюз за водене на война, подтикнат от нахлуването в Украйна.

То ще започне през пролетта на следващата година и се очаква да включва между 500 и 700 въздушни бойни мисии, над 50 кораба и около 41 000 войници, заявиха служители на НАТО. Учението има за цел да изгради потенциални маневри срещу враг, моделиран на коалиция, водена от Русия, наречена Occasus за целите на тренировката.

Учението е и първо от гледна точка на техническите възможности, използвайки географски данни от реалния свят за създаване на по-реалистични сценарии за войските.

Швеция, чиято кандидатура за членство в НАТО тепърва ще бъде ратифицирана от Турция и Унгария, също ще бъде включена, с което общият брой на участващите държави ще достигне 32.

Ученията ще се проведат в Германия, Полша и Прибалтийските страни през февруари и март и са част от нова стратегия, според която военният алианс ще провежда две големи учения всяка година вместо едно. НАТО ще се обучава и за противодействие на терористични заплахи извън непосредствените си граници.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза през юни миналата година, че алиансът ще увеличи броя на силите си с висока степен на готовност от 40 хиляди на „много над 300 хиляди“. Това е част от историческа ревизия за пренасочване на алианса към тежки военни способности за разлика от леките и мобилни сили, разположени на Балканите и в Афганистан.

След това изявление лидерите на НАТО се споразумяха на среща на върха в литовската столица Вилнюс през юли за нови планове за регионална отбрана и създаването на т.нар. съюзнически сили за реагиране, многонационални сили, способни да реагират бързо на заплахи.

Прибалтийските държави бяха особено силни в призива си към НАТО да подсили източния си фланг, тъй като има струпани войски по беларуската граница. Руският президент Владимир Путин каза, че ядрени оръжия ще бъдат преместени в Беларус в началото на юли, въпреки че тяхното присъствие не е потвърдено.

НАТО разположи многонационални батальони в Прибалтийските държави, за да забавят напредъка на всеки агресор в случай на нахлуване. Германия заяви през юни, че ще остави 4000 войници в Литва за постоянно.

Ученията се разглеждат и като ключова част от стратегията да се покаже на Москва, че алиансът е готов да се бие, казаха представители на НАТО.