Какъв трябва да е справедливият енергиен преход в Африка

Десетилетие след Парижкото споразумение Африка страда от последиците от климатичните промени – загуби за 5% от БВП годишно, а в бъдеще над 118 млн. души в риск от екстремни метеорологични явления. Това коментира направи Румяна Дечева, експерт по международно политическо развитие, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Тя посочи, че COP30 обещава различен подход, в който континентът вече не е само потърпевш, а активен участник.

„Миналите срещи на COP бяха огромно разочарования за Африка. Този континент, който в най-малка степен е участвал в изменението на климата и в най-малка степен е развит да поеме зелената трансформацията, е просто един терен, през който идват проекти“, отбеляза експертът по международно политическо развитие.

Според Румяна Дечева континентът е изглеждал като бенефициент, но „беше просто терен, на който идваха проекти и минаваха COP30 и решенията за Африка“. „Това, което остана за африканците, беше изселване от традиционните им селища и разкъсване на връзката между природа и хора“, добави тя. Според нея договорите и обещанията от миналите конференции по въпросите на климата на ООН не са спазени, а финансиране идва от програми, контролирани отвън.

Дечева посочи, че преди срещата в Белем се е провела втора по рода си среща на високо ниво на Африканския съюз в Адис Абеба, която начертава с какво Африка участва на COP30. „Първото е справедлива енергийна политика и преход“, каза тя.

По думите ѝ, не могат ограниченията за развитите държави да се отнасят за Африка, където над 600 млн. души все още няма достъп до електричество. Тази позиция споделя и бразилския президент Лула, домакин на COP30.

„Хора, които нямат достъп до литър бензин, няма как наравно с другите да участват в ограничаването на потреблението. Африка има нужда да поеме въздух, да започне да се развива, за да може след това да планира прехода си”, аргументира се експертът.

Дечева посочи, че континентът настоява за промяна на глобалния фокус: от мерки за смекчаване към мерки за адаптация и реална подготовка за последиците от климатичните промени, а третата предложена мярка е за финансиране на местни политики, свързани с климата.

Тя обясни, че за да се приложат изцяло африканските решения – за възстановяване на реки в пресъхнали територии и установяване на земеделие в пустинни области, са нужни над 50 млрд. долара.

Експертът добави, че позицията на континента е за смяна на модела на финансиране – от грантове към инвестиции, които да задвижат икономиката.

С какво допринася експанзията на Алико Данготе в Африка? Защо Тръмп бойкотира срещата на Г-20 в Южна Африка и смята, че там има „бял геноцид“?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.