Германия ли ще се окаже неочакваният победител в космическата надпревара?

Човекът се връща на Луната и с това отново изплуват и старите съперничества и нови амбиции. Европа иска да има думата, Германия иска да е начело. Сега пред Берлин се открива историческа възможност, пише Euronews в материал.

Кацане на хора на Луната се планира отново през 2027 г. – завръщане в период на растящо геополитическо напрежение, напомнящо на Студената война в много отношения: превъоръжаване, нови силови блокове и растящо напрежение между Изтока и Запада.

Също както и в миналото, Космосът отново се превърна в сцена на стратегическа надпревара. Ново кацане на Луната представлява далеч повече от научен прогрес, това би било израз на технологично лидерство и геополитическа сила в новата космическа надпревара. Трайно присъствие на Луната обещава влияние върху бъдещите космически стандарти и въпросите за употребата на ресурси и международното сътрудничество.

И амбициите са също толкова големи. В допълнение към САЩ и Европа, Русия и особено Китай в момента действат по своите програми. В този контекст фокусът върху Европейския съюз расте, не само като партньор на САЩ, но все повече и като независим играч.

Това повдига нов въпрос: може ли надпреварата да приключи с кацането на германец на Луната за първи път?

Американска лунна програма с европейски почерк

Завръщането на хора на Луната е част от водената от НАСА програма „Артемида“. Вашингтон води, докато международните партньори – преди всичко Европейската космическа агенция (ЕКА), играят централна роля.

Извършването на полет в орбитата на Луната с хора на борда е планиран за първата половина на 2026 г. с „Артемида 2“. Година по-късно „Артемида 3“ трябва да закара астронавти до повърхността на спътника за първи път от 1972 г. В по-дългосрочен план програмата предвижда и изграждането на лунна станция, наречена Gateway.

Европа има не само политическо, но и технологично участие. Основен компонент е европейския модул на космическия кораб „Орион“, разработен от ЕКА от името на НАСА и в голяма степен построен в Германия.

Ръководителят на ЕКА Йозеф Ашбахер заяви по-рано, че първите европейци на бъдеща лунна мисия трябва да бъдат с германска, френска и италианска националност. Германия трябва да е първа.

Герст ли е новият Гагарин на 21 век?

Четирима германци в момента се надяват да получат билета до Луната. Към днешна дата Александер Герст и Матияс Маурер са най-обещаващите кандидати.

Герст, геофизик и вулканолог, и Маурер - изследовател в полето на материалознанието, вече са били на борда на Международната космическа станция (МКС) и са членове на екипа активни космонавти на ЕКА.

Александер Герст (вляво) и Матияс Маурер (вдясно), 2022 г. Снимка: Michele Tantussi/Getty Images

За избора е от особено значение опитът: според настоящите критерии само астронавти, които вече са били в космоса, може да бъдат разглеждани като вариант за мисията до Луната. Двамата резервни германски астронавти – биохимикът Амели Шьоненвалд и Никола Винтер, не отговорят все още на този критерий.

Но все още може да има няколко години, преди да се осъществи лунна мисия и не може да се отхвърли те да добият опит в космоса дотогава, поради което все още имат шанс.

Това дали германец в действителност ще е сред тези, които ще стъпят на Луната, не може да се определи на този етап, коментира самият Герст. Според него във всеки случай ще е необходим значителен ангажимент от страна на ЕКА при осигуряването на компоненти за мисията.

Европеец на Луната ще има голямо символно значение за Европа. Въпреки тясното сътрудничество с НАСА Европа остава зависима от Вашингтон в много отношения на космическото пътуване. В същото време Европейският съюз иска да стане по-технологично независим.

Тази стратегия получава подкрепа от рекордния бюджет за ЕКА. Държавите членки осигуряват почти 22,1 млрд. евро за периода от 2026 г. до 2028 г. С 5,1 млрд. евро Германия е с най-голям принос за бюджета на ЕКА.

Конкуренцията в космоса

И други водещи сили имат амбиции отвъд Земята. В Русия например държавната „Роскосмос“ планира да похарчи милиарди и иска да ангажира също и частни инвеститори много по-активно, отколкото досега, пише Euronews.

Страната също така планира създаването на своя собствена сателитна интернет услуга по модела на Starlink, която – според изпълнителния директор на „Роскосмос“ Дмитрий Баканов, трябва да бъде пусната през 2027 г.

Но шансовете на Русия в новата космическа надпревара поне засега се смятат за ограничени. Експертите очакват забавяния заради логистични и финансови проблеми. Мисията „Луна-26“ вече бе отложена за 2028 г.

От друга страна, нещата в Китай се развиват много по-динамично. Народната република придвижва напред космическата си програма с бърз темп и все повече се позиционира като стратегически конкурент на САЩ. Официалната цел е изпращането на мисия до Луната с екипаж до 2030 г., въпреки че засега няма много подробности за планираната времева рамка.