Само 11% от българите си плащат за онлайн новини

Българите изглежда не са склонни да плащат за онлайн новини, като едва 11% плащат някаква такса за новинарско съдържание онлайн. В същото време над една трета от тях (35%) споделят новини чрез социални мрежи, услуги за незабавни съобщения или имейли, посочва Институтът за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет в годишния си доклад за цифровите новини. 

За сметка на това в страната ни през последната година има много други цифрови иновации. Традиционните медии са отчели интереса на зрителите и рекламодателите към съдържание, създавано от потребители - в YouTube, подкасти и TikTok, като няколко вестника, новинарски сайтове и радиостанции играят ролята на догонващи, пускайки свои виртуални студия. 

Най-значителните дигитални мерки през последните месеци обаче са предприети от страна на телевизионните станции. BTV стартира подкасти, водени от най-популярните си журналисти, заедно с платформа за бизнес новини. Nova от години продължава да разработва собствена платформа Vbox7 - българската алтернатива на YouTube - предоставяйки платформа и инструменти за множество индивидуални творци, след което продава реклами срещу съдържанието и трафика, които те генерират.

В същото време и в България социалните мрежи за директни съобщения, като Viber и Telegram, набират все по-голяма популярност, отчасти защото улесняват избягването на законовите ограничения или на стандартите на общността на Facebook. Например, въпреки че в България е незаконно да се публикуват резултатите от екзитполовете в деня на изборите, съобщаването им чрез директни съобщения е разрешено.

Но мнозина изразяват и загриженост относно ролята на социалните медии - като предпочитано руско средство за влияние - в разпространението на дезинформация в България. 

Като цяло доверието към новините у нас е ниско, като България се нарежда на 41-во място от общо 46 пазара, изследвани от доклада. Едва 28% от сънародниците ни имат доверие в новините като цяло, а 32% се доверяват на новините, които използват. При това телевизионните и радио брандовете - включително обществените и двете най-големи частни телевизии - се ползват с най-голямо доверие.  

През изминалата година повечето медии в България са заемали предимно проевропейски и прозападни позиции, посочва докладът на института на Ройтерс. Като цяло обаче проучвания обаче показват, че общественото мнение е доста балансирано. Докато проучване на „Евробарометър“ от есента на 2022 г. установи, че 74% от всички граждани на ЕС одобряват подкрепата на ЕС за Украйна, в България този дял е едва 48%, което поставя страната на еднакво ниско ниво с Гърция.

Мнението за присъединяването на България към еврозоната изглежда доста променливо. През април 2021 г. „Евробарометър“ регистрира 54% "за" и 44% "против", но към април 2022 г. този дял се променя на 44% "за" и 54% "против". По-скорошно проучване на общественото мнение по въпроса, проведено през ноември 2022 г. по поръчка на Министерството на финансите, показа поляризация на българите, като 33% от населението го подкрепят (в сравнение с две трети от бизнеса), а 50% са против, но политиката се подкрепя от повечето медии и ще бъде придружена от рекламна кампания на правителството на стойност 5 млн. евро.

Данните в глобален аспект 

Делът на хората в световен мащаб, които първоначално получават достъп до новини чрез уебсайт или приложение, е намалял с 10 пункта от 2018 г. насам, а по-младите групи предпочитат да получават достъп до новини чрез социални медии, търсене (в мрежата) или мобилни агрегатори, става ясно от нов доклад. 

Аудиторията в платформи като TikTok, Instagram и Snapchat обръща повече внимание на знаменитости, инфлуенсъри и личности от социалните медии, отколкото на журналисти, посочва Институтът за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Оксфордския университет в годишния си доклад за цифровите новини. TikTok е най-бързо развиващата се социална мрежа според доклада, като се използва за научаване на новини от 20% от хората на възраст между 18 и 24 години - с пет процентни пункта повече от миналата година. По-малко от половината от анкетираните изразяват голям интерес към новините изобщо, което е рязък спад спрямо шестима от всеки десет през 2017 г.

„Няма разумни основания да се очаква, че родените през 2000 г. изведнъж ще започнат да предпочитат старомодните уебсайтове, да не говорим за предавания и печат, само защото остаряват", казва директорът на института на Ройтерс Расмус Нилсен в доклада, който се основава на онлайн проучване сред около 94 хил. пълнолетни потребители, проведено на 46 пазара, включително в САЩ.

По-малко от една трета от участниците в проучването са заявили, че подбирането на истории за нея въз основа на предишното потребление е добър начин за получаване на новини, което представлява спад от 6 пункта в сравнение с 2016 г., когато за последен път в проучването е зададен този въпрос. И все пак хората все още рядко предпочитат новините им да бъдат подбирани от алгоритми, а не от редактори или журналисти.

Доверието в новините е спаднало с 2 процентни пункта през последната година, като е обърнало ръста, постигнат в много държави в пика на пандемията от коронавирус. Средно 40% от хората казват, че се доверяват на повечето новини през по-голямата част от времето. В Съединените щати доверието в новините е нараснало с 6 пункта до 32%, но остава сред най-ниските в проучването.

В глобален план 56% от хората казват, че се притесняват дали разпознават разликата между истински и фалшиви новини в интернет - с 2 процентни пункта повече от миналата година.

Проучването установява още, че 48% от хората казват, че се интересуват много или изключително много от новини, което е спад спрямо 63% през 2017 г.

Институтът на Ройтерс за изследване на журналистиката се финансира от фондацията на агенцията.