Защо управлението на компанията все повече зависи от емоционалната интелигентност

„Емоциите са универсални и те са едно от нещата, които ни обединяват. Ролята на предприемачите обаче е много по-трудна, защото са им необходими повече от инструментите на емоционалната интелигентност – себепознание, контрол, гъвкавост, емпатия. Важно е и лидерството – как влияя, как убеждавам, как въздействам, как комуникирам, така че хората от екипа да тръгнат след  мен“, даде пример с ролята на мениджърите тя, и посочи, че при тях стресът е по-голям.     

Гюрова обясни, че в последните 7-8 години българските предприемачи обръщат все повече внимание на емоционалната интелигентност, а по време на пандемията нуждата от усъвършенстването ѝ се засили. „Ръководителите разбраха, че нивото на емоционална интелигентност на служителите е пряко свързана с бизнес с резултатите, които компанията ще произвежда. За този извод допринесе широкото адресиране на тази тема в различни кръгове“, отчете психологът.

Според Гюрова важно е мениджърите в една компания да осъзнават собствените си емоции и какво ги провокира.

По думите ѝ, в опита си с работа с мениджъри тя установява, че най-трудно управляемата и честа емоция е гневът, който може да е полезен или вреден, в зависимост как се контролира.

„Гневът се отключва като една от реакциите на опасност, но е важно мениджърите да анализират ситуацията, да успеят да канализират емоцията по умел начин, така че да се използва по продуктивен начин“, съветва психологът. Гюрова даде пример със спортната злоба, която е именно правилно насочен гняв, който дава мотивация за победа. „Но ако мениджърът не може добре да контролира гнева си, това се отразява на физиологията и начина му на живот“, предупреди тя.

Психологът добави, че страхът също е емоция, която може да има и положителни страни, в зависимост как се приема. „Тъгата сякаш е емоцията, която най-малко излиза в бизнес среда, но тя се проявява под много интересна форма – демотивация, бърнаут. Тъгата е емоция, при която имаме спад на енергията и имаме връщане в мислите назад, имаме някаква загуба. Ако не се работи адекватно с тъгата, тя може да прерасне в депресия“, предупреди Гюрова.

Тя напомни, че все повече се говори и за емпатията, като тази тенденция се вижда най-вече в стартъпи и по-малки нови компании, но психологът обясни, че започва да навлиза и в по-остарелите консервативни компании.

Изследванията сочат, че емоционалната интелигентност е по-важна от така нареченото IQ на бизнесмените. Гюрова отчете, че 80% от успеха на един бизнесмен се дължи на емоционалната му интелигентност, а останалите 20% се разпределят в комбинацията на IQ, знания, опит и т.н.

Как се използва емоционалната информация за насочване на мисленето и поведението? Има ли задоволително ниво на емпатия при българските компании? Ще започне ли в България да се назначава мениджър „емоционална интелигентност“ или психолог за офиса?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на "Бизнес старт" може да гледате тук.