Може би е разумно ЕЦБ да вдигне лихвите с 0,75 пункта

В управителния съвет на Европейската централна банка, който определя лихвената политика, участват шестима изпълнителни членове на борда й плюс 19-те управители на националните централни банки в еврозоната. Бих се обзаложил, че повечето от тях са чели алегоричната басня на Джордж Оруел „Фермата на животните“ и известната й фраза: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“, пише редакторът за Европа на Financial Times Тони Барбър.

С риск да прозвучи неуважително, така е и с ЕЦБ. Изабел Шнабел, член на борда от Германия, е един от най-влиятелните гласове във „фермата“. Янис Стурнарас, гуверньорът на Гръцката централна банка, макар и един от най-опитните членове на съвета, заемащ поста от 2014 г., има по-малко влияние.

Така че, когато Шнабел се изказа миналия месец на симпозиума на централните банкери в Джаксън Хол, Уайоминг в полза на силни действия срещу инфлацията, пазарите се заслушаха. Те отчетоха подобните коментари на Франсоа Вилроа дьо Гало, влиятелният френски гуверньор. Но придадоха по-малка тежест на по-експанзионистичната монетарна реч на Стурнарас няколко дни по-късно на европейския форум в Алпбах.

Поради тази причина широко разпространеното пазарно очакване е, че ЕЦБ ще повиши основния си лихвен процент в четвъртък с 0,75 процентни пункта. Това ще бъде най-голямото увеличение в 24-годишната история на банката и ще последва сравнително агресивното покачване от 0,5 процентни пункта през юли.

Дали Стурнарас препоръчва по-предпазлив подход само защото това би било в интерес на Гърция? Сигурен съм, че ще каже не. Както всички членове на УС на ЕЦБ, той е длъжен да разглежда икономическите перспективи на еврозоната като цяло.

Но условията за финансиране започват да варират в региона и Гърция е сред засегнатите. Доходността по 10-годишните гръцки държавни облигации надвишава 4 процента от края на август, в сравнение с около 1,5 процента за референтните германски облигации. Италианската доходност е близо 4 на сто.

Нито Гърция, нито Италия изпитват затруднения с финансирането. Далеч сме от момента, ако изобщо такъв настъпи, когато УС на ЕЦБ може да обмисли активирането на своя инструмент за трансмисионна защита на политиката (TPI), новият антикризисен инструмент за закупуване на облигации.

Съгласно TPI ЕЦБ може потенциално да купува неограничени количества едногодишен до 10-годишен дълг, ако прецени, че условията за финансиране стават фрагментирани. От гледна точка на паричната политика фрагментацията означава „внезапно прекъсване на връзката между доходността на държавните облигации и фундаменталните показатели“, каза Шнабел пред аудитория във френски университет през юни.

Много несигурност обгръща правното основание за използване на TPI, както и критериите, които ЕЦБ би приложила при вземането на решение дали да действа. Най-малкото, една страна ще отговаря на условията за TPI, само ако спазва фискалните правила на ЕС, няма сериозни макроикономически дисбаланси и отговаря на условията, свързани с постпандемичния Фонд за възстановяване на ЕС.

Но разрушителните пазарни условия могат да възникнат от различни източници. Един от тях е схващането, че агресивното повишаване на лихвените проценти на ЕЦБ ще навреди на перспективите за икономически растеж в страни с изключително високи нива на публичен дълг, като Гърция и Италия.

Второ източник може да бъде политически разрив, като очакваната победа на изборите в Италия на 25 септември на десния блок, който сигнализира, че може да се опита да предоговори условията за достъп до Фонда за възстановяване на ЕС. Това би означавало скъсване с политиката на правителството на националното единство на Марио Драги, което падна през юли.

Трети източник на възможни смущения е, че някои инвеститори виждат високорискови възможности с висока възвръщаемост в заемането на позиции, които печелят от разширяването на спредовете в доходността между различните държавни облигации на еврозоната. В незавършен валутен съюз като еврозоната, на която все още й липсва пълен фискален и банков съюз, както и такъв на капиталовите пазари, тези възможности съществуват точно както ги имаше, когато Гърция и други страни изпаднаха в беда преди повече от десетилетие.

В ЕЦБ преобладаващото мнение изглежда е, че за момента инфлацията доминира другите опасения. Годишният й темп в еврозоната се повиши до 9,1% миналия месец, а основната инфлация (без храните и енергията) достигна 4,3%. Тъй като централните банкери по целия свят са подложени на критики за погрешна преценка на инфлационните рискове, банката може да почувства необходимост да защити репутацията си с енергични действия.

И все пак Стурнарас изтъкна основателен аргумент, когато каза, че досега има малко доказателства, че нарастващата инфлация стимулира спиралата заплати-цени. За второто тримесечие ръстът на договорените заплати е едва 2,1 на сто.

В тази светлина може да е разумно ако ЕЦБ повиши лихвите с 0,75 процентни пункта, изяснявайки, че това е необичайна първоначална стъпка, насочена към понижаване на нивото, при което тя в крайна сметка ще спре да повишава лихвите, вероятно през следващата година.