Неизвестните на световните пазари са по-скоро „кой“, а не „какво“

След като британските пенсионни фондове за малко успяха да избегнат катастрофа през 2022 г., регулаторите започнаха ентусиазирано да търсят скрити рискове в небанковата финансова индустрия. Известна и като сенчесто банкиране, тя представлява пазар, който може да е в размер на над 225 трлн. долара. Ключът за спирането на криза не е намирането на мините, а работата върху това кой е най-вероятно да стъпи на тях, пише Ейми Донелан в коментар за Ройтерс.

Когато британските пенсионни фондове бяха хванати на тясно от внезапното понижение на цените на държавните облигации през септември, Английската централна банка трябваше да активира схема в размер на 65 млрд. паунда, за да стабилизира пазара.

Ако не го бе направила, казаха от регулатора, фондовете щеше да трябва да ликвидират инвестиции, за да изпълнят исканията за допълнителни обезпечения по дълговете си. Панически разпродажби на облигации можеше да изстрелят нагоре разходите по кредити на ипотечния пазар, заразявайки и по-широката икономика. В резултат регулаторите навсякъде, включително звеното за финансова стабилност на Г-20, са нащрек за скрити рискове.

Развиващите се пазари са едно от местата, от които да започне търсенето. Когато лихвените проценти бяха ниски, инвеститорите търсеха по-рискови активи на пазари като Индонезия, Бразилия, Мексико. Но след като лихвените проценти в САЩ нараснаха над 4%, има по-малка необходимост инвеститорите да обикалят на по-рискови пазари за възвръщаемост. Ако намаляването на търсенето на държавна облигация на дадена страна съвпадне с политически сътресения например, инвеститорите може да побързат да ликвидират притежанията си на средства на развиващи се пазари, което на свой ред да доведе до хаотично намаление на цените.

Заемите с ливъридж са също уязвими на подобни разпродажби. Преди пандемията банките, хедж фондовете и други инвеститори с радост подкрепяха корпоративни придобивания с високи нива на дълг. Т. нар. отворени фондове (които винаги са отворени за инвестиция или изкупуване, бел. ред.), които съставляват 4% от пазара на заеми с ливъридж, са особено притеснителни, защото позволяват на инвеститорите да искат парите си обратно, въпреки че активите на фонда може и да не са лесно продаваеми. По време на пазарните сътресения от март 2020 г. отворените фондове продадоха заеми с ливъридж за 14 млрд. долара, което е 11% от трансакциите на вторичния пазар и допринесе за 19% спад на цените.

Но не всички слаби места на пазара заслужават строги регулации. Може би има логика за инвестиции с много пенсионни фондове, чиято активност оказва влияние върху цените на държавни ценни книжа, но не и тези, при които загубите ще бъдат понесени от не толкова свързани с останалата част на икономиката инвеститори. Очевиден пример е крахът на криптоборсата FTX през ноември. Това предизвика инвеститорска паника, но остави ключови сегменти на икономическата система като банките незасегнати, защото повечето регулирани институции още спазват дистанция от криптовалутите.

Регулаторите по света се стремят да избегнат нова криза. Добре е, че са фокусирани върху скрития ливъридж и потенциални разпродажби. Но когато стане въпрос за стрес тест на системата, е по-логично да сте наясно с това кой има потенциал да предизвика системен риск, а не просто с какво. В противен случай регулаторите рискуват да попаднат в ситуация, в която да трябва да регулират всичко, постигайки малък резултат.