Япония е най-вълнуващият пазар в света

Историите, които се разказват за инвестиране в Япония в момента, са доста противоречиви, а дразнещото е, че и двете изглеждат верни, пише пазарният редактор на Wall Street Journal Джеймс Макинтош.

Първата е, че фондовият пазар кипи, генерирайки най-добрите резултати сред големите развити икономики от началото на миналата година, тъй като чужденците се пробуждат за новия приятелски подход към акционерите от страна на правителството, фондовата борса и корпоративните бордове.

Посещението на милиардера Уорън Бъфет и положителните коментари през пролетта подчертаха стойността на инвестиране в страната, а акциите са поскъпнали с над 20% от края на март, докато чуждестранните пари се изливат в страната.

Втората история е, че цялата работа е свършена от сриващата се йена и в доларово изражение японските акции се представят почти по същия начин като S&P 500.

И двете истории могат да са верни, което прави нещата сложни. По отношение на първата отдавна смятах, пише Макинтош, че Япония се насочва повече към пазарния капитализъм (докато САЩ явно се отдалечават от него).

Процесът на реформи, който започна с третата от „трите стрели“ на Абеномиката преди десетилетие, най-накрая дава плодове, докато директорите все повече се фокусират върху рентабилността, трупат купища пари и поставят инвеститорите на първо място. Все още има да се извърви дълъг път, но обратните изкупувания, враждебните поглъщания и настойчивите инвеститори, които постигат своето, вече не са невъзможни.

Въпросът не е само в това, че правителството, панелът по поглъщания и фондовата борса се опитват да създадат благоприятна среда за акционерите. Както отбелязва Питър Таскър, съосновател и главен стратег на Arcus Investment, те го постигат лесно, защото имат подкрепа за това.

Като цяло компаниите разполагат с нетни парични средства, освобождаващи ги от задължения към банките, които ги караха да се съсредоточат върху кредиторите си, а не върху акционерите си.

Зараждащата се инфлация – все още поддържана от отрицателните лихви от Японската централна банка – прави държането на пари в брой по-малко привлекателно. Застаряващото население създава постоянен недостиг на работна ръка. Това прави уволненията политически по-лесни, тъй като освободените работници могат бързо да намерят нова работа. А желанието на САЩ и Европа да намалят зависимостта си от Китай прави японската производствена база и местоположението ѝ в Тихия океан привлекателни.

„Смятам, че комбинацията от стимулите за инвеститорите, въведени от властите, и геополитическата позиция на Япония са много важни, особено след като йената е толкова евтина“, казва Таскър.

Самата ниска цена на йената обаче е проблемът. От началото на миналата година поскъпването на японските акции над S&P се случва само когато йената отслабне. Валутата отново се доближава до 150 йени за долар, тревожейки централните банкери, които се намесиха миналата година за първи път от 2011 г., за да защитят стойността ѝ. Тази седмица министърът на финансите Шуничи Сузуки предупреди за възможна интервенция, въпреки че настоя, че правителството се интересува от резките движения на йената, а не от нивото на валутата.

Естествено е японските акции да поскъпват с отслабването на валутата, тъй като най-големите дружества са световни компании като Toyota Motor и Sony Group, които генерират голяма част от приходите си в чужбина. Проблемът е, че когато движенията на йената се премахнат, японският пазар се изравнява почти перфектно с американския.

Това прави двойно по-трудно да бъдеш бичи настроен към Япония в краткосрочен план. Ако валутата се засили, акциите би трябвало да поевтинеят. А валутата вероятно ще се засили, ако и когато централната банка прекрати ултрахлабавата си политика на фона на ускоряващата се инфлация (основните потребителски цени се покачват с най-висок темп от 1992 г., преди да настъпи дефлацията).

По-лошото е, че е наистина трудно да се разбере защо японските акции се представят като S&P предвид огромните разлики между двата пазара. Инвеститорите не би трябвало да инвестират в неща, които не разбират, а тясната връзка между представянето на широко диверсифицирания японски пазар и доминирания от технологиите S&P е мистерия.

Тя може би се движи от търговците на индекси и фючърси, които влагат милиарди, като същевременно пренебрегват отделните акции, създавайки по този начин страхотни възможности за онези, които подбират акциите си. Но това е невъзможно да се докаже и алтернативната теория е чист късмет, а не чудесна основа за инвестиция..

Един обрат в опасенията е, че може би е добре, че Япония се изравнява със САЩ само през последните няколко години, защото това означава, че много инвеститори все още не са приели идеята, че Япония фиксира фондовия пазар. За тези, които смятат, че в Япония е налице дълготрайна промяна, това означава, че все още има много купувачи, които в крайна сметка ще се присъединят.

Това се вижда в оценките на акциите. Таскър изчислява, че почти половината компании от индекса Topix се търгуват на по-ниска от счетоводната стойност, докато индексът има съотношение цена/печалба от 14 пъти спрямо 18 пъти за S&P.

Вярно е, че това не е очевидната сделка, която съществуваше при съотношение под 11 пъти преди началото на Абеномиката или около 12 пъти по-рано тази година, когато Бъфет посети Токио и каза, че може да увеличи вече огромните си дялове в търговските къщи в страната (които оттогава насам се представят много по-добре от по-широкия пазар). Но тази сделка все още е поне много по-евтина от САЩ.

Япония има много дългосрочни икономически предизвикателства пред себе си, не на последно място огромен държавен дълг и сред най-лошите демографски данни в света, както и зависимост от финансиране от централната банка. Озадачаващата връзка между фондовия ѝ пазар и S&P също кара човек да се замисли.

В средносрочен до дългосрочен план обаче, стига макроикономическа катастрофа да бъде избегната, преминаването към пазарен капитализъм трябва да доведе до по-добре управлявани компании, които струват повече.